Решение № 884 от 21.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 884 гр. София, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Василев при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело № 20231100900385 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искове на „Г. –Я., М. и П.“ ООД, срещу „С. 2010“ ЕООД, както следва: с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД за сумата от 46076,00 лева, представляваща възнаграждение за извършени СМР по договор от 30.07.19 г и фактура № 106/16.10.2019 г, ведно със законната лихва считано от 27.02.2023 г., до окончателното й изплащане, а на основание чл.86 ЗЗД за сумата от 14 949,12 лева – обезщетение за забава плащането на главницата за периода 15.11.2019 г. – 25.01.2023 г.

В исковата молба се твърди, че на 30.07.2019 г. страните по делото сключват договор, по силата на който ответникът възлага, а ищецът приема да изпълни СМР съгласно приложението към договора на обект, находящ се в гр.Русе, бул. “****, на обща стойност 92 966,00 лева, без включен ДДС. За авансовото плащане е издадена фактура № 102/30.07.2019 г. на обща стойност 44 400,00 лева с включен ДДС, която е заплатена изцяло. Уговорените с договора СМР са изпълнени и приети от възложителя без възражения, за което са съставени Акт-Образец 12 от 26.09.2019 г. и Протокол №1 от 11.10.2019 г. За оставащото окончателно плащане по договора е издадена фактура №106/16.10.2019 г. на стойност 46076,00 лева и начислен ДДС в размер на 9215,20 лева. На 15.11.2019 г. по банков път е заплатена сумата от 9215,20 лева, представляваща дължимото се по фактурата ДДС, като останалата част остава непогасена и към предявяване на исковете. Сключеното на 19.03.2020 г споразумение за заместване в дълг между двете дружества и „ПС И.“ ЕООД счита, че не е произвело действие, тъй като: не са изпълнени условията по него, евентуално е нищожно, тъй като към сключването му „ПС И.“ ЕООД е било в несъстоятелност и не е могло да поема такива задължения.

Ответникът не оспорва, че е страна по договора от 30.07.2019г, че възложените с него 1

СМР са изпълнени и приети от него без възражения и че стойността на СМР съгласно фактура №106/16.10.2019 г. са стойност 46076,00 лева, която не е заплатил. Въпреки това счита исковете за неоснователни, тъй като в задължението за плащане на сумата по фактурата твърди да е заместен от „ПС И.“ ЕООД със споразумението от 19.03.2020 г.

Оспорва с последното да са уговаряни условия относно валидността му. Счита също за валидно въпреки обявяването на „ПС И.“ ЕООД в несъстоятелност с решение на съда от 22.12.2021г и определена с него дата на неплатежоспособност, тъй като последното може да бъде само основание за предявяване на отменителни искове на неговите кредитори, но не е пречка за сключването му.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Основателността на главния иск е предпоставена от установяване на следните обстоятелства, които са в тежест на доказване на ищеца, а именно: сключването на договора за СМР от 30.07.2019г, точното му изпълнение от страна на ищеца, че СМР са приети от възложителя без възражения, че споразумението от 19.03.2020 г. е нищожно, респ. не е произвело действие. А в тежест на ответника е да докаже, сключването на споразумението от 19.03.2020 г, евентуално способ за погасяване на задълженията.

По делото е безспорно, а това се установява и от представените писмени доказателства, че: между страните е сключен договора за СМР от 30.07.2019г, с който ответникът възлага на ищеца извършването на СМР съгласно приложението към договора на обект, находящ се в гр.Русе, бул. “****, на обща стойност 92 966,00 лева, без включен ДДС. За авансовото плащане е издадена фактура № 102/30.07.2019 г. на обща стойност 44 400,00 лева с включен ДДС, която е заплатена изцяло. Уговорените с договора СМР са изпълнени и приети от възложителя без възражения, за което са съставени Акт-Образец 12 от 26.09.2019 г. и Протокол №1 от 11.10.2019 г. За оставащото окончателно плащане по договора е издадена фактура №106/16.10.2019 г. на стойност 46076,00 лева и начислен ДДС в размер на 9215,20 лева, като на 15.11.2019 г. по банков път от ответника е заплатена само сумата от 9215,20 лева, представляваща дължимото се по фактурата ДДС.

Спорът се концентрира относно вида на споразумението от 19.03.2020г и неговата валидност. правоотношението породено от

Със споразумението „С. 2010“ ЕООД се съгласява (признава), че дължи на „Г. - Я., М.

И П.“ ООД сумата от 46 076,00 лева по договор от 30.07.19 г и фактура №106/16.10.2019г, а „ПС И.“ ЕООД се съгласява, че дължи на „С. 2010“ ЕООД по фактура №117/29.09.2019г сумата от 46000,00 лева. Посочено е и че страните постигат съгласие „ПС И.“ ЕООД да замести „С. 2010“ ЕООД в дълга му към „Г. - Я., М. И П.“ ООД за плащане на сумата от 46 076,00 лева, като се задължава да го заплати разсрочено на две вноски на уговорените две падежни дати, срещу което „Г. - Я., М. И П.“ ООД ще счете задължението на „С. 2010“ ЕООД по договор от 30.07.19 г за погасено, без да има други претенции за плащане, включително такива за неустойка за забава и обезщетение за пропуснати ползи. А породеното от плащането задължение на „С. 2010“ ЕООД към „ПС И.“ ЕООД за връщане на 2 платената сума, ще се погаси чрез прихващане с насрещното му вземане от „ПС И.“ ЕООД по фактура № 117/29.09.2019г за сумата от 46000,00 лева, до размера на по-малкото от тях.

Правата и задълженията в първата част на споразумението (преамбюла) разкриват признаците на установителен договор, тъй като с нея се преследва и постига безспорност в отношенията между сключващите го страни относно съществуването на задълженията на „С. 2010“ ЕООД към „Г. - Я., М. И П.“ ООД и на „ПС И.“ ЕООД към „С. 2010“ ЕООД. А от правата и задълженията на страните в чл. 1 и чл. 2 прозират намеренията им с извършване на плащането от страна на „ПС И.“ ЕООД към „Г. - Я., М. И П.“ ООД да се погасят едновременно и окончателно установените за безспорни с преамбюла задължения. Тази последна цел може да бъде постигната и чрез встъпването на „ПС И.“ ЕООД в дълга на „С.

2010“ ЕООД към „Г. - Я., М. И П.“ ООД, така и чрез заместването му в дълга.

Поемането на дълг представлява съглашение, по силата на което едно трето лице встъпва като солидарен длъжник в един съществуващ дълг по силата на договор с първоначалния длъжник или с кредитора. При встъпването стария длъжник остава задължен към кредитора, а последният придобива още едно лице, от което може да търси изпълнение, като двамата длъжници отговарят за дълга солидарно, като всеки от солидарните длъжници може да изпълни целия дълг и всеки от тях може да бъде търсен за изпълнение на цялото от кредитора (чл. 122 ЗЗД).

Заместването в дълг също е договор, по силата на който едно лице поема задължение да изпълни едно чуждо задължение, произтичащо друго правоотношение, чиято основна последица е смяната на пасивната страна по облигацията, тъй като освобождава първоначалният длъжник от задължение за неговото изпълнение. Задължението остава непроменено и идентично с това към момента на заместването като се запазват и другите акцесорни на дълга вземания за лихви, неустойки и т.н. За освобождаването на първоначалния длъжник е необходимо изрично изявление от страна на кредитора, като последното може да бъде дадено и условно

За да се приеме, че със споразумението страните уговарят встъпването на „ПС И.“ ЕООД в дълга на „С. 2010“ ЕООД към „Г. - Я., М. И П.“ ООД, следва да са налице или изрични изявления на страните към постигане на посочения резултат, или кредитора по инициирано от първоначалния длъжник заместване в дълга да не е дал съгласие за освобождаване на стария длъжник. В процесното споразумение е обективирано изрично изявление на „Г. - Я., М. И П.“ ООД в чл.1, ал. 1 че приема „С. 2010“ ЕООД да бъде заместено в дълга от „ПС И.“ ЕООД. Изявлението на „Г. - Я., М. И П.“ ООД обхваща и съгласието му по чл. 102, ал. 1 ЗЗД за освобождаването на стария длъжник.

Не се установява съгласието за освобождаване да е дадено под условие (отлагателно или прекратително). Условието, по смисъла на чл.25 ЗЗД следва да касае юридически факт от категорията на юридическите събития, което не зависи от волята на едната или другата страна по правоотношение и с настъпването на което правоотношението изобщо невъзниква или отпадат с обратна сила неговите последици. С оглед на принципа, че договорите се сключват за да се изпълняват, бъдещо несигурно събитие по смисъла на чл. 25 ЗЗД не може 3 да представлява изпълнението на основното задължение на някоя от страните по договора.

Последното може да обоснове единствено право за изправната страна да развали договора.

Следователно неизпълнението от страна на „ПС И.“ ЕООД на задължението по чл. 1 на споразумението като основно задължение на встъпилия в дълга, не съставлява условие по смисъла на чл. 25 ЗЗД, като не се установява и отправяне на волеизявление до насрещните страни по правоотношението за неговото разваляне.

Не следва различен извод и от възражението за нищожност на споразумението с оглед определената дата на неплатежоспособност на „ПС И.“ ЕООД в решението на съда от 22.12.2021 г. за откриване на производството по несъстоятелност, тъй като последната има значение само в производствата по отменителните искове на неговите кредитори и не оказва пряко влияние върху валидността на споразумението.

Следователно по делото се установява, че „Г. – Я., М. и П.“ ООД е кредитор по вземане за възнаграждение за извършени СМР по договор от 30.07.19 г и фактура № 106/16.10.2019 г в размер на 46 076,00 лева, но длъжник по него не е ответника, а „ПС И.“ ЕООД, което предпоставя и неоснователността на предявения иск за главницата.

Неоснователността на иска за главницата води до неоснователност и на акцесорната претенция за присъждане на мораторната лихва за забава за периода 15.11.2019 г. – 25.01.2023 г в размер на сумата от 14 949,12 лева

С оглед изхода на делото право на разноски има само ответника. Последния доказва направата на такива за адвокатско възнаграждение в размер на 4336,08 лева.

При тези мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Г. –Я., М. и П.“ ООД, ЕИК **** предявени срещу „С.

2010“ ЕООД, ЕИК ****, както следва: с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД за сумата от 46076,00 лева, представляваща възнаграждение за извършени СМР по договор от 30.07.19 г и фактура № 106/16.10.2019 г, ведно със законната лихва считано от 27.02.2023 г., до окончателното й изплащане, а на основание чл.86 ЗЗД за сумата от 14 949,12 лева – обезщетение за забава плащането на главницата за периода 15.11.2019 г. – 25.01.2023 г.

ОСЪЖДА „Г. –Я., М. и П.“ ООД, ЕИК **** да заплати на „С. 2010“ ЕООД, ЕИК **** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 4336,08 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството.

Решението може да обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4