Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 594 от 20.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 544/2025
Вид
Решение № 594
Подписан
20.05.2025
В сила
20.05.2025
Състав
Николинка Георгиева Цветкова, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова, Радослав Христов Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.184 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.184, ал.1, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.195 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258, ал.1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1, пр.първо · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13, ал.1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.3, ал.1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги

РЕШЕНИЕ

№ 594 гр. Пловдив, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20255300500544 по описа за 2025 година

Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на „А1 България“ ЕАД , ЕИК: 131468980 , чрез адв.Л. Ц. М., АК-В.Търново против Решение № 4682/ 27.11.2024г. постановено по гр.д.

№ 28/ 2024г. по описа на ПРС – VIII гр.с., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Т. Б. Р., ЕГН: **********, с последен известен постоянен и настоящ адрес: гр. П., ул.

„***, ап.*, представлявана от особения представител адвокат Н. А. Г. – Б. иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл. 124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответницата, че тя дължи на ищеца сумата 255, 65 лева главница, представляваща цена за услуги по Договор с партиден номер *** с подписано Приложение 1 на 08.12.2021 г. за периода 21.12.2021 г. – 20.05.2022 г.; сумата 36, 39 лева мораторна лихва върху главницата за периода от 09.02.2022 г. до 29.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на Заявлението в съда – 02.10.2023 г. до окончателното й погасяване, които суми е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 7158/19.10.2023 г., издадена по частно гр. дело № 14383/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив – ХІV гр. състав. С жалбата се правят доводи за това, че всички указания на първоинстанционния съд са били изпълнени, извършено е позоваване на практика на ВКС във връзка с разпоредби на ЗЕДЕУУ и ЗЕДЕП, поради което се намира обжалваното 1 решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано и като такова се иска да се отмени, като се уважи предявеният от жалбоподателя иск. При условията на евентуалност на основание чл.78,ал.5 ГПК се прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на другата страна.

Постъпил е отговор по ВЖ от адв.Н.Г.-Б., АК-Пловдив, като особен представител на Т. Б. Р., с който оспорва жалбата като неоснователна, иска се нейното отхвърляне и потвърждаване на обжалваното решение.

ПОС, като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

С предявената ИМ ищецът „А1 България“ ЕАД е сезирал съда с установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК за признаване установеност на претендирани вземания на договорно основание във връзка с посочен в ИМ Рамков договор № 505950651/ 12.05.2021г., ведно с Приложение 1 на 08.12.2021, по които издадени 6 броя фактури за отчетни периоди в периода от 21.12.2021г. до 20.06.2022г. , за предоставени услуги за месечно потребление, както и по три съставени сметки – от 11.02.2022г. за обезщетения за обработка на просрочени задължения и от 19.06.2022г. - неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси и за отстъпки от цена на услуги.

С ОИМ ответницата, представлявана от особения си представител адв.Н.Г.-Б., АК-Пловдив, е оспорено наличието на облигационно правоотношение между страните чрез оспорване наличието на подписан договор от ответницата, грешно посочена с фамилно име Поканова, както и по същество наличието на доказан факт на изпълнение на договора от страна на ищеца от представените доказателства като приложение към ИМ, които като документи са съставени и изходящи от съставителя им, не съдържат подпис на задълженото лице и поради това не разполагат с безспорна доказателствена стойност.

Поради изявлението на ищеца, че ще се ползва от представените и оспорени писмени доказателства, както във връзка с твърдението за съществуващ договор между страните, така и във връзка с автентичността на представените с ИМ частни документи, , съдът / с протоколно Определение № 7878/ 17.09.2024г./ е открил производство по чл.193 ГПК относно истинността им, указал е доказателствена тежест на ответницата за установяване на тяхната неистинност при представяне от страна на ищеца на оригиналите от посочения и представени в копия писмени Договор и Приложение №1 към него, за което последният изрично задължен на основание чл.183 ГПК.

С молба от 04.10.2024г. ищцовото дружество чрез проц.си представител е представил исканите писмени документи на компактдиск, приложен по делото, поради което съдът е констатирал неизпълнение на дадените указания и изключил от доказателствата по делото представените и описани писмени доказателства, въз основа на които ищецът е основал заявените твърдения за наличие на сключен договор с ответницата.

Така именно с обжалваното решение поради неизпълнение на задължението на ищеца да 2 представи оригиналите на процесния Договор и приложение към него, оспорени от особения представител на ответницата, на които се основават претенциите и поради неподкрепа на иска с надлежни доказателства, искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С исковата си молба жалбоподателят е основал претенциите си на сключен двустранен договор с ответницата, които е обосновал на писмени доказателства, описани и приложени към жалбата като доказателствени средства, като начинът на заявеното постигнато съгласие и формата за това не е посочена в обстоятелствената част на исковата молба, вкл. съобразно ЗЕДЕУУ и ЗЕДЕП. С оглед оспорване на авторството на представения частен документ в частта на съдържанието и подписа на ответницата, чрез назначен особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, независимо от разпределената доказателствена тежест на ответницата, е инициирана процедура по установяване истинността на оспорените частни документи, на които се основава иска в качеството им на писмени доказателства. В тази насока указанието на първоинстанционния съд за представяне на оригиналите на документите, доколкото ищецът е заявил, че ще се ползва от тях без друга обосновка относно формата на документа, не се явява изпълнено. Представеният впоследствие компактдиск, въз основа на който е посочено, че съдържа електронна форма в оригинал на частния документ, не кореспондира с твърдение в исковата молба, към което да се съотнесе и съответната процедура по изследване автентичността на подписа на ответницата, вкл. имайки предвид представляването й чрез особен представител в процеса, чийто изявления не могат да удостоверят лично изявление на лицето, подписало документа като елемент от удостоверяване кореспонденция на постигнатото съгласие между двете посочени страни по договора, както и създаване на условия относно предпоставките за ползване на специални знания по реда на чл.195 ГПК.

Доводи в тази насока се навеждат едва с въззивната жалба не с твърдения в горната насока, а въз основа на текст от оспорения договор като писмено доказателство/, с позоваване на нормативна регламентация и съдебна практика / чл.3, ал.1 ЗЕДЕУУ , чл.180 ГПК, и т.2 ТР №1/ 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. №1/2013г./

Съобразно т.2 от ТР №1/ 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. №1/2013г въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дава указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В настоящия случай следва да се добави и наличието на предпоставки за допускане и събиране на доказателства, вкл. по реда на чл.195 ГПК.

Независимо от горното алтернативно ако доводите по чл.3, ал.1 ЗЕДЕУУ кореспондират със своевременно заявени обстоятелства в исковата молба , за пълнота следва да се отбележи относно характеристиките на електронния документ, че действително съставлява изявление, записано на магнитен носител, оптичен или друг носител с възможност да бъде 3 възпроизведено, съставлява електронен документ, както и че представения в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация / чл.2, ал.1 и 2 ЗЕДЕП/. Същото може да се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1 ЗЕДЕП , доколкото за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.

Принципно посоченият закон придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. / Решение №70/ 19.02.2014г. по гр.д.№ 868/2012г., ВКС , IV ГО.

Действително също така възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му, като съгласно чл.184, ал.1, пр.1 ГПК той може да се представи по делото именно върху носител, като препис, заверен от страната, но условия за иницииране изискването му от страната за предоставянето на документа и на електронен носител не са били налице, поради липса на твърдения в тази насока в исковата молба, поради което не може да се приеме, че представеният препис е достатъчно за да се приеме същият да е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.

С оглед на гореизложеното следва да се отчете още, че електронно изявление съгласно чл.2 , ал.1 ЗЕПЕУУ е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразяване, разчитане и представяне на информацията. Значението на електронния документ на доказателствено средство в исковия процес е регламентирано в общата разпоредба на чл.184 ГПК, като съгласно , ал.1, изр.първо, електронният документ може да бъде представен възпроизведен на харните носител, като препис, заверен от страните. В настоящия случая не е въведено с исковата молба , че представените писмени доказателства съставляват заверен препис от електронна кореспонденция между страните, поради което оспорването на истинността на писмените доказателства,вкл. автентичността по отношение подписа на ответника, означава оспорване наличието като цяло на положен подпис, което следва да включва и въведено оспорено твърдение за подписано от тази страна електронно изявление, поради което и по отношение на него следва да се прилагат правилата на частния неподписан документ. Недоказаното наличие на поставен от посочения автор на подписа поставя под съмнение авторството на изявлението, а от там и на връзката между изявлението и конкретното лице, вкл. с оглед грешното му посочване в частта на фамилното име в документа, като неговата доказателствена сила следва да се преценява според вътрешното убеждение и с оглед достатъчността на изложените в ИМ данни и тези по делото.

С оглед на това съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното решение по гореизложените съображения ще се потвърди.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.първо ГПК, въззивният съд 4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4682/ 27.11.2024г. постановено по гр.д.№ 28/ 2024г. по описа на ПРС – VIII гр.с., с което е отхвърлен предявеният от „А1 България“ ЕАД , ЕИК:

131468980 против Т. Б. Р., ЕГН: **********, с последен известен постоянен и настоящ адрес: гр. П., ул. „Т***, ап.*, представлявана от особения представител адвокат Н. А. Г. – Б. иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл. 124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответницата, че тя дължи на ищеца сумата 255, 65 лева главница, представляваща цена за услуги по Договор с партиден номер М6709881 с подписано Приложение 1 на 08.12.2021 г. за периода 21.12.2021 г. – 20.05.2022 г.; сумата 36, 39 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 09.02.2022 г. до 29.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на Заявлението в съда – 02.10.2023 г. до окончателното й погасяване, които суми е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 7158/19.10.2023 г., издадена по частно гр. дело № 14383/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив – ХІV гр. състав.