Решение № 165 от 12.06.2024, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. гр. Лом, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боряна Ал. Ангелова при участието на секретаря Росина В. Димитрова като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело № 20231620102076 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал.1 от ГПК.

Ищеца А. И. Я., чрез пълномощника си по делото адв. Р. Б., твърди в депозираната искова молба, че в полза на „Обединена българска банка” АД бил издаден изпълнителен лист от 05.05.2016г. по ч.гр.д.№ 617/2016г. по описа на ЛPC, с който била осъдена да заплати солидарно с Ж. Б. Я. следните суми: 6706,43 лв. – главница, 498,45 лв. - договорна лихва, 311,14 лв. наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от 04.05.2016г. до окончателното изплащане на сумата и 741,99 лв. - разноски по делото.

Въз основа на този изпълнителен лист през 2016г. по искане на взискателя „ОББ” АД било образувано изп.д.№ 545/2016 по описа на ЧСИ с peг.№ 748 – Мая И..

С договор за цесия от 31.01.2018г. „Обединена Българска Банка“АД са продали на ответника по настоящето дело „ЕОС Матрикс“ ЕООД, вземането си към ищцата по изпълнителния лист от 05.05.2016г. по ч.гр.д. № 617/2016г. по описа на ЛРС, за събирането на които суми било образувано изп.д.№ 545/2016г. на ЧСИ М. И.. С молбата за образуване на изп.дело от 10.06.2016г. взискателят поискал принудителното изпълнение да се насочи към опис на движими вещи и др. на ищеца.

С друга молба от 17.10.2017г. е поискано и налагане на запор върху 1 вземанията на ищцата от трудовото й възнаграждение.

С молба от 19.06.2018г. ищеца по настоящето дело е поискал да бъдат конституирани като взискатели по изпълнителното дело и да се направи справка за банкови сметки на солидарните длъжници.

Твърди се още, че по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, считано от 18.10.2019 г. е настъпила перемпция по отношение на процесното вземане, което е основание и поражда правният интерес от настоящата претенция.

Навеждат се твърдения, че подадените след 18.10.2019г./ датата на която е прекратено по силата на закона вземаните/, а именно молби 13017/23.06.2022г., 14133/07.07.2022г. и № 23714/20.09.2023г., че същите не пораждат действие и не прекъсват давността на вземането, съгл. чл.116, б.В от ЗЗД .

С оглед на така изложеното ищецът и като се вземе предвид, че ОББ АД са бездействали са бездействали и не са прекъсвали давностния срок след 18.10.2018г. то моли съдът да постанови решение, с което на основание чл.439 вр. чл.124 ал.1 от ГПК да приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи присъдените суми по изпълнителен лист от 05.05.2016г., издаден по ч.гр.д.№ 617/2016г. по описа на PC – Лом, претендирани по изп.д.№ 545 по описа на ЧСИ – Мая И., , както и разноски и такса по същото изпълнително дело. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ – „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр. София, в законоустановения едномесечен срок депозира писмен отговор, в който посочва, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. По делото било безспорно установено, че на 15.07.2013г., бил сключен Договор за банков кредит между Жори Богданов Янакиев, в качеството му на кредитополучател, и „Обединена Българска Банка“ АД, като кредитодател. При условията на солидарност по този договор се е задължила и ищцата Не се оспорвало от страна на ищеца и получаването на съответните парични суми по този договор, за които впоследствие след неизпълнение от страна на длъжника били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.дело № 545/2016г. по описа на ЧСИ Мая И..

На 31.01.2018г. бил сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „Обединена Българска Банка“ АД, като цедент, и „ЕОС Матрикс” ЕООД, като цесионер, по силата на който банката прехвърлила на ответника портфолио с необслужвани вземания, сред които и вземането към Жори Янакиев и ищцата по процесния договор. С оглед на настъпилото частно правоприемство „ЕОС Матрикс“ ЕООД бил конституиран като взискател по изпълнителното дело.

Ответникът сочи още, че по изпълнително дело са извършвани изпълнителни действия от ЧСИ, прекъсващи срока по чл.433,ал.1,т.8 ГПК.

2

Ответната страна сочи още, че разпоредбата на чл.433,ал.1,т.8 не намира приложение относно солидарните длъжници, какъвто е и процесния случай.

Моли съда, да вземе предвид тяхното становище и отхвърли иска като неоснователен да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

По изпълнителен лист от 05.05.2016г. по ч.гр.д.№ 617/2016г. ЛРС, ищеца по делото е осъдена да заплати солидарно с Ж. Б. Я..на ОББ следните суми : сумата от 6706.43 лв. – главница , сумата от 498.45 лв. - договорна лихва, сумата от 311.14 лв. - наказателна лихва , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.05.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 741.99 лева - разноски, като за събирането на тази сума било образувано изп.д. 545/2016г. на ЧСИ М.И..

ЧСИ е извършвал изпълнителни действия, тъй като по искане на банката до ЧСИ е следвало да наложи запор на всички вземания на ищеца, в т.ч. за трудово и всяко друго възнаграждение, както и да се насрочи опис на движими вещи, нейна собственост.

Същата година вземането на банката било цедирано на ответника по делото.

С молбата за образуване на изпълнително дело от 10.06.2016г. взискателят поискал принудителното изпълнение да се насочи към опис на движими вещи и др. на ищеца.

С друга молба от 17.10.2017г. е поискано и налагане на запор върху вземанията на ищцата от трудовото й възнаграждение.

С молба от 19.06.2018г. ищеца по настоящето дело е поискал да бъдат конституирани като взискатели по изпълнителното дело и да се направи справка за банкови сметки на солидарните длъжници.

Така по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, считано от 18.10.2019г. е настъпила перемпция по отношение на процесното вземане и подадените след 18.10.2019г. /датата на която е прекратено по силата на закона вземанията/, а именно молби 13017/23.06.2022г., 14133/07.07.2022г. и № 23714/20.09.2023г., същите не пораждат действие и не прекъсват давността на вземането, съгл. чл.116, б.В от ЗЗД .

Предявеният в настоящото производство отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал.1 от ГПК е допустим, а разгледан по същество – основателен, който извод на съда е обусловен от следните съображения:

Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предоставя на длъжника възможност чрез отрицателен установителен иск да оспори съществуването на изпълняемо право въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила 3 на пресъдено нещо, тоест въз основа на новонастъпили факти. Сред тези факти е и изтеклата погасителна давност, на която се позовава ищецът в настоящото производство.

От приложеното процесно изпълнително дело се установява, че същото е образувано за събиране на вземания по издаден по ч.гр.д.№ 545/2016г. по описа на РС – Лом изпълнителен лист от „Обединена българска банка“ АД като взискател, с оглед на което и с оглед неоспорения договор за цесия между титуляра на вземането по изпълнителния лист и ответника по делото произтича и правният интерес на ищеца от настоящото производство.

С образуването на изп. дело въз основа на ИЛ са възникнали отделни процесуални правоотношения между взискателя и всеки от солидарните съдлъжници. Взискателят е този, които има интерес да бъде активен при издирване имуществото на длъжниците му и да посочи способ на изпълнение.

Липсата на такава активност законодателят възприема като дезинтересиране от вземането, което е инкорпорирано в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, т.е. прекратяване по право на производството. Това прекратяване настъпва автоматично с изтичане на 2-годишен срок от последното изп.действие и не е нужен изричен акт на съдебния изпълнител. Именно такъв е и настоящият случай- срещу ищеца по делото е било образувано изпълнително производство на 05.05.2016г. От страна на банката са предприети действия, с които бил прекъсван давностния срок. На 17.10.2017г. последно бил прекъсван с действия процесуалния срок, като по силата на закона считано от 18.10.2019г. Всички молби на банката до ЧСИ за налагане на запор, не могат да се считат прекъсващи давността на вземането – чл. 116, б. в ЗЗД.

С оглед горното предявеният в настоящото производство отрицателен установителен иск следва да бъде уважен, като бъде признато за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумите по процесното изпълнително дело.

/За прецизност следва да се отбележи, че във ВКС е образувано тълкувателно дело № 2/2023г. по описа на ВКС- гражданска и търговска колегия, касаещо въпроси, свързани с погасителната давност, перемпцията и солидарните длъжници, като е проведено заседание на съдиите на 30 май 2024г. и е взето за решаване. До момента на постановяване на съдебен акт по настоящото дело, няма решение по тълт.д. №2/2024г. ВКС/ С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, като за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК, а и са налице доказателства за реалното им извършване.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: 131001375, седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че А. И. Я. с ЕГН: **********, не дължи сумите по изпълнително дело № 545/2016г. на ЧСИ М. И., образувано въз основа на изпълнителен лист от 05.05.2016г., издаден по ч.гр.д.№ 617/2016г. по описа на РС – Лом за сумата от: 6706.43 лв. /шест хиляди седемстотин и шест лева и 43 ст./ – главница, 498.45 лв. /четиристотин деветдесет и осем лева и 45 ст./ договорна лихва, 311.14 лв. /триста и единадесет лева и 14 ст./ - наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от 04.05.2016г. до окончателното изплащане на сумата и 741.99 лв. /седемстотин четиридесет и един лева и 99 ст./ - разноски по делото.

ОСЪЖДА “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК : 131001375, да заплати на адв. Р. В. Б. ЕГН: **********, при АК М. сумата в размер на 1125,80 лв.

/хиляда сто двадесет и пет лева и 80 ст./- адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 5