Решение № 3347 от 29.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3347 гр. Пловдив, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20265330101412 по описа за 2026 година

С исковата молба ищецът Б. В. Б. е предявил против „Кредисимо“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от общо 673,29 евро, представляваща платена без основание сума, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.02.2026 г., до окончателното изплащане на задължението./С протоколно определение, на основание чл. 214 ГПК, е допуснато изменение на предявения срещу „Кредисимо“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД чрез увеличаване на неговия размер от 5 евро на 673,29 евро/.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем от *** г., по силата на който ищецът получил от ответника сумата от 2000 лева. Ищецът не получил екземпляр от договора, погасителния план към него и общите условия, поради което договорът бил недействителен поради неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл.

11, ал. 1 ЗПК. Твърди се, че за периода от сключване на договора до подаване на исковата молба ищецът върнал сумата от 6000 лева, но тъй като не дал съгласие да връща нещо различно освен заемната сума, предявява настоящата искова претенция. Моли се за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за неоснователност на предявения иск. Твърди, че бил сключен договор за потребителски кредит № ***/*** г., с отпуснат кредит в размер на 4700 лева, който бил погасен предсрочно, поради което не претендирал заплащане на суми. Оспорва да е получил сума в размер на 6000 лева. Счита, че договор за потребителски кредит № ****** г. отговаря напълно на законовите изисквания на ЗПК по отношение на форма и 1 съдържание. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Претендират се разноски. Възразява се против присъждането на такива на насрещната страна, като се оспорва ищецът да е материално затруднено лице.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ***/*** г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 2000 лева, при лихвен процент в размер на 40 % и ГПР в размер на 48, 21 %, както и че на същата дата бил сключен и договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който било уговорено възнаграждение за предоставено обезпечение в размер на 1267,77 лева. В чл. 4, ал. 1 от договора за кредит било уговорено, че ищецът следва да представи обезпечение по кредита /в случай, че в заявлението за отпускане на кредит е посочил това/, като на същия бил предоставен избор от две възможности: 1) банкова гаранция или 2) одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. В случай на непредставяне на някое от посочените обезпечения, в ал. 2 на чл. 4 било посочено, че кредитодателят ще счете заявлението за отпускане на кредит за неподадено и договора не поражда действие.

От представените писмени доказателства се установява, че извършените от ищеца плащания по процесния договор за кредит са в общ размер на 1695,97 евро.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

Настоящият съдебен състав намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявa общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

2

В случая потребителят е поел задължение за заплащане на възнаграждение за гаранция, което съществено е оскъпило ползвания от него паричен ресурс. Същото по своето естество представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледище на закона обогатяване за заемодателя. Потребителят е поставен в неравностойно положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора. Предвидените в него допълнителни плащания заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите. Преследваната от законодателя цел е потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът се явява свръх обременителен за него, като разпоредбата е императивна, в защита на обществен интерес.

Въведеното законодателно ограничение е базирано на това, че потребителят е икономически по-слабата страна, която не може да влияе на съдържанието и клаузите от договора. Ето защо и спрямо потребител не може да бъде договорена клауза, която предвижда, че разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички останали разходи ще надвишат 50 процента на годишна от база от стойността на кредита. Следва да се изтъкне, че дори и годишният процент на разходите да е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, след като в ГПР не фигурира разход, който е следвало да бъде включен, е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК. В случая действителният размер на ГПР надхвърля в пъти посочения в договора. При това положение е налице недействителност на договора.

Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От събраните по делото доказателства се установи, че в изпълнение на задълженията си по кредитното правоотношение, ищецът е заплатил на ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД по процесния договор за паричен заем сумата общо 1695,97 евро. Чистата стойност на кредита е в размер на 1022,58 евро. Оттук следва, че иска за връщане на недължимо платената сума над тази за главница, изменен в размер на 673,29 евро, следва да бъде уважен.

По отношение на отговорността за разноските:

При този изход на правния спор в полза на ищеца следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да бъдат присъдени сторените в производството по делото разноски за заплатена държавна такса от 23,07 евро.

В производството по делото ищецът е защитаван на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Процесуалният представител на ищеца има право на адвокатско възнаграждение.

Съобразявайки изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 и Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, І т. о. и с оглед липсата на фактическа и правна сложност на производството по делото, както и че същото се е развило в едно открито съдебно заседание, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде определено в размер на сумата от 150 евро. При поемане на безплатната адвокатска защита от страна на процесуалния представител на ищеца са осъществени правни действия, които не се характеризират с правна сложност.

3

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 23 ЗПК „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Витоша” № 146, Сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, да заплати на Б. В. Б., ЕГН ********** сумата от 673,29 евро, представляваща недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно основание по Договор за потребителски кредит № ***/*** г., който е недействителен, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.02.2026 г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД на Б. В. Б., ЕГН ********** сумата от 23,07 евро – съдебно-деловодни разноски в производството по гр.д. № 1412/2026 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. Д. Б. сумата от 150 евро – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гр.д. № 1412/2026 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4