Решение № 2709 от 02.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2709 гр. София, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20231100509435 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищцата М. И. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, срещу решение № 8508/23.05.2023 г., постановено по гр. дело № 49819/2022 г. по описа на СРС, 50-и състав, с което е отхвърлен предявеният жалбоподателката срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, ет. 2, оф. 4, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че М. И. П., с ЕГН **********, не дължи принудително изпълнение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, на сумата 2145,67 - главница по изпълнителен лист от 28.01.2015 г. по ч. гр. дело №3534/2015 г. по описа на СРС.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Намира, че първоинстанционният съд неправилно е преценил, че давността за процесните вземания по изпълнителния лист е 1 била прекъсвана с изпълнителни действия. Ето защо, моли за отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият ответник не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение, настоящият съдебен състав намира следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

439, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК от М. И. П. срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за признаване за установено по отношение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, че М. И. П. не дължи принудително изпълнение на сумата 2145,67 – главница, за която е издаден изпълнителен лист от 28.01.2015 г., по ч.гр.дело № 3534/2015 г. по описа на СРС, 28 състав, за събирането на която е образувано изп. дело № 20158440400904 г. на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, поради погасяване на правото на принудително изпълнение на вземанията с изтичането на предвидения в закона давностен срок.

В доказателствена тежест на ответника по предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че е предприел действия, водещи до прекъсване на погасителната давност на вземането-предмет на процесния изпълнителен лист.

Страните не са формирали спор и от представения по делото изпълнителен лист от 28.01.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 3534/2015 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав се установява, че в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД /понастоящем с правноорганизационна форма ЕАД/ срещу ищцата М. И. П. бил издаден изпълнителен лист за сумата 2145,67 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за периода от 23.01.2015 г. до изплащане на вземането и сторените по делото разноски в общ размер 2

292,01 лева.

Страните не са формирали спор, а и от материалите, съдържащи се в приложеното изпълнително дело се установява, че изпълнителният лист от 28.01.2015 г. бил издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК. С влизането в сила на заповедта за изпълнение длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Ефектът е на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. В този смисъл и в решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021 г., I V г.о., ВКС приема, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. По изложените съображения въззивният съд приема, че в разглежданата хипотеза приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е пет години.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че въз основа на издадения срещу ищеца изпълнителен лист от 28.01.2015 г. за принудително събиране на сумите от кредитора било образувано на дата 05.02.2015 г. и.д. № 20158440400904 г. на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ.

Доколкото изпълнителното производство е образувано по време на действието на ППВС № 3/1980 г., погасителна давност не е текла след образуването му до 26.06.2015 г. /когато е постановено Тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС/, а и през този период са извършвани изпълнителни действия.

За периода след 26.06.2015 г. съобразно Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК и съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ (насочване на изпълнението чрез 3 налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. От друга страна искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, като е без значение дали към този момент изпълнително дело е било перемирано, доколкото в практиката на ВКС, обективирана в Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV Г. О. но ВКС, Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д.

№ 1747/2020 г. на ВКС, IV Г. О. на ВКС и др., е прието, че перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи юридически факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици. Изтеклата погасителна давност изключва правото на принудително изпълнение, а перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение. Изпълнителният лист и поисканият от взискателя нов изпълнителен способ задължават съдебния изпълнител да предприеме действията по принудително изпълнение, като давността е прекъсната на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, независимо, че съдебният изпълнител не е образувал ново канцеларско дело по посочения нов изпълнителен способ след перемпцията.

В настоящия случай с молби от 12.02.2016 г., 08.06.2017 г., 25.04.2018 г., 13.08.2018 г., 23.08.2018 г., 14.12.2018 г., 22.11.2019 г., 27.11.2019 г., 12.05.2021 г., 20.10.2021 г., 25.07.2022 г., 28.09.2022 г. и 02.12.2022 г. взискателят е искал налагането на запори на ищцата и описи на движими вещи за събиране на сумите по изпълнителния лист, като съответно в по така направените възлагания, съдебният изпълнител е извършвал исканите изпълнителни действия. С тези действия е прекъсната давността преди изтичането на петгодишния давностен срок след 26.06.2015 г., като е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, считано от 02.12.2022 г., който към датата на устните състезания пред настоящата инстанция не е бил изтекъл.

Ето защо и с оглед съвпадението на фактическите и правни изводи на 4 двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно.

По разноските:

С оглед изхода на спора само въззимаемата страна има право на разноски, но доколкото такива не са поискани, а и няма данни да са направени, то не следва да бъдат и присъждани.

Въззивницата няма право на разноски за настоящото производство.

По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса следва да останат за сметка на съда.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 8508/23.05.2023 г., постановено по гр. дело № 49819/2022 г. по описа на СРС, 50-и състав.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.

280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5