Решение № 154 от 05.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Пловдив, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Анна Иванова Въззивно гражданско дело № 20255300503451 по описа за 2025 година

Производство по чл.435, ал.2,т.6 и т.7 от ГПК.

Жалбоподателите С. С. С., ЕГН:**********, Т. С. С., ЕГН:********** и Ц. А. С., ЕГН:********** от **** като наследници на С. С. С., ЕГН:**********– длъжник по ИД №13/2025 г.,чрез пълномощника си адв.Л. П., с жалба вх.№45076/23.12.2025 г. по описа на ПОС, подадена на 26.11.2025 г., обжалва действията на ЧСИ Т. Л., рег.№*** с район на действие ПОС по ИД №13/2025 г. –Постановление изх.№3272/31.07.2025 г. и постановление изх.№4920/07.11.2025 г. за отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело и разноските по изпълнението, определени в ПДИ. Иска се да се отмени отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело, да се отмени постановлението в частта за разноските и да се редуцира платеното от взискателите адвокатско възнаграждение до размера на таксата и минималното възнаграждение за образуване на изпълнително дело.

Постъпило е възражение от взискателите М. П. М., ЕГН:**********, П. М. М. с ЕГН:********** и Т. М. М., ЕГН:**********,чрез адв.М. П., с което оспорват жалбата като недопустима и неоснователна.Претендират за разноски.

От ЧСИ Т. Л., рег.№***са постъпили мотиви по чл.436 ГПК, с които счита жалбата за процесуално допустима, но неоснователна.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира следното:

ЧЖ е подадена на 26.11.2025 г., а Постановление изх.№3272/31.07.2025 г., с което е 1 оставена без уважение молбата на длъжника С. С. С., с ЕГН:********** №20862/18.7.2025 г. за прекратяване на ИД поради плащане преди изготвяне ПДИ, не е връчено на длъжника, тъй като същият е починал; От пълн. на наследниците му –адв.Л.П. е постъпила молба №31208/17.10.2025 г. за конституирането им по ИД с искане за прекратяване на ИД поради плащане на задължението преди да бъде уведомен длъжника за ИД с ПДИ. На 07.11.2025 г.

ЧСИ е конституирал наследниците на длъжника, а на 12.11.2025 г. пълн. им е получил и постановление изх.№4920/07.11.2025 г. за отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело, поради което жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. По същество:

Длъжниците обжалват Постановлението за отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело поради извършено плащане на дълга преди получаване на ПДИ. Длъжникът обжалва и разноските по изпълнението, определени в ПДИ. Не са приложени мотиви на ДСИ по чл.436 ГПК по отношение на искането за преразглеждане на разноските по изпълнението, а именно разноските на взискателите за адвокатско възнаграждение и таксите на ЧСИ по ТТЗЧСИ.

Съгласно чл.79,ал.1,т.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника освен ако изпълнителното дело се прекрати поради плащане, направено преди започване на изпълнителното производство.

ПОС намира, че доводът за прекратяване на ИД е неоснователен, тъй като плащането е направено на 17.01.2025 г. - след образуване на ИД на 13.01.2025 г.

По отношение разноските – в ПДИ на всеки от длъжниците ЧСИ е определил всеки един от тях да заплати на взискателите по 624,12 лв./319,13 евро/, а на ЧСИ – 224,16 лв./114.62 евро/.

ПОС намира, че следва да се отмени постановлението в частта за разноските в полза на ЧСИ, тъй като не е ясно какво включват те; по отношение на искането за редуциране на платения адвокатски хонорар на взискателите поради прекомерност, ПОС намира, че е основателно поради следното: взискателите са заплатили 1200 лв. АВ при материален интерес 10200 лв. С оглед извършеното плащане на сумите по ИЛ 4 дни след образуване на ИД, делото е с ниска фактическа сложност, поради което следва да се приложи НМРАВ.

При материален интерес 10200 лв., съгласно Наредба №1/2004 г. за МРАВ, чл.10,т.2 –АВ за процесуално представителство, защита и съдействие по ИД е ½ от възнаграждението по чл.7,ал.2, т.3, а именно: 1300 лв.+9%.200=668лв.+ възнаграждението по чл.10,ал.1 – за образуване на ИД - 200 лв. или общо 868 лв. до която сума следва да се редуцира платеното АВ от взискателите поради прекомерност.

Горното налага извода, че следва да се отмени постановление от 31.07.2025 г. на ЧСИ Т.Л. и постановление от 07.11.2025 г. на ЧСИ Т.Л. в частта за разноските и да се задължи ЧСИ да изготви ново постановление за разноски, съгласно изложените по-горе мотиви. С оглед изхода от спора, разноски по ЧЖ за ответниците по жалбата не се присъждат.

Водим от горното съдът

2

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление изх.№3272/31.07.2025 г. на ЧСИ Т.Л. и постановление изх.

№4920/07.11.2025 г. на ЧСИ Т.Л. рег.№*** с район на действие ПОС по ИД №13/2025 г. в частта за разноските.

РЕДУЦИРА платения от взискателите М. П. М., ЕГН:**********, П. М. М. с ЕГН:********** и Т. М. М., ЕГН:********** адвокатски хонорар по ИД №13/2025 г. от 1200 лв. на 868 лв.

ЗАДЪЛЖАВА ЧСИ Т.Л. да изготви ново постановление за разноски, съгласно изложените по-горе мотиви.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за прекратяване на изпълнителното дело.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Пловдив, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Анна Иванова Въззивно гражданско дело № 20255300503451 по описа за 2025 година

Производство по чл.435, ал.2,т.6 и т.7 от ГПК.

Жалбоподателите С. С. С., ЕГН:**********, Т. С. С., ЕГН:********** и Ц. А. С., ЕГН:********** от **** като наследници на С. С. С., ЕГН:**********– длъжник по ИД №13/2025 г.,чрез пълномощника си адв.Л. П., с жалба вх.№45076/23.12.2025 г. по описа на ПОС, подадена на 26.11.2025 г., обжалва действията на ЧСИ Т. Л., рег.№*** с район на действие ПОС по ИД №13/2025 г. –Постановление изх.№3272/31.07.2025 г. и постановление изх.№4920/07.11.2025 г. за отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело и разноските по изпълнението, определени в ПДИ. Иска се да се отмени отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело, да се отмени постановлението в частта за разноските и да се редуцира платеното от взискателите адвокатско възнаграждение до размера на таксата и минималното възнаграждение за образуване на изпълнително дело.

Постъпило е възражение от взискателите М. П. М., ЕГН:**********, П. М. М. с ЕГН:********** и Т. М. М., ЕГН:**********,чрез адв.М. П., с което оспорват жалбата като недопустима и неоснователна.Претендират за разноски.

От ЧСИ Т. Л., рег.№***са постъпили мотиви по чл.436 ГПК, с които счита жалбата за процесуално допустима, но неоснователна.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира следното:

ЧЖ е подадена на 26.11.2025 г., а Постановление изх.№3272/31.07.2025 г., с което е 1 оставена без уважение молбата на длъжника С. С. С., с ЕГН:********** №20862/18.7.2025 г. за прекратяване на ИД поради плащане преди изготвяне ПДИ, не е връчено на длъжника, тъй като същият е починал; От пълн. на наследниците му –адв.Л.П. е постъпила молба №31208/17.10.2025 г. за конституирането им по ИД с искане за прекратяване на ИД поради плащане на задължението преди да бъде уведомен длъжника за ИД с ПДИ. На 07.11.2025 г.

ЧСИ е конституирал наследниците на длъжника, а на 12.11.2025 г. пълн. им е получил и постановление изх.№4920/07.11.2025 г. за отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело, поради което жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. По същество:

Длъжниците обжалват Постановлението за отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело поради извършено плащане на дълга преди получаване на ПДИ. Длъжникът обжалва и разноските по изпълнението, определени в ПДИ. Не са приложени мотиви на ДСИ по чл.436 ГПК по отношение на искането за преразглеждане на разноските по изпълнението, а именно разноските на взискателите за адвокатско възнаграждение и таксите на ЧСИ по ТТЗЧСИ.

Съгласно чл.79,ал.1,т.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника освен ако изпълнителното дело се прекрати поради плащане, направено преди започване на изпълнителното производство.

ПОС намира, че доводът за прекратяване на ИД е неоснователен, тъй като плащането е направено на 17.01.2025 г. - след образуване на ИД на 13.01.2025 г.

По отношение разноските – в ПДИ на всеки от длъжниците ЧСИ е определил всеки един от тях да заплати на взискателите по 624,12 лв./319,13 евро/, а на ЧСИ – 224,16 лв./114.62 евро/.

ПОС намира, че следва да се отмени постановлението в частта за разноските в полза на ЧСИ, тъй като не е ясно какво включват те; по отношение на искането за редуциране на платения адвокатски хонорар на взискателите поради прекомерност, ПОС намира, че е основателно поради следното: взискателите са заплатили 1200 лв. АВ при материален интерес 10200 лв. С оглед извършеното плащане на сумите по ИЛ 4 дни след образуване на ИД, делото е с ниска фактическа сложност, поради което следва да се приложи НМРАВ.

При материален интерес 10200 лв., съгласно Наредба №1/2004 г. за МРАВ, чл.10,т.2 –АВ за процесуално представителство, защита и съдействие по ИД е ½ от възнаграждението по чл.7,ал.2, т.3, а именно: 1300 лв.+9%.200=668лв.+ възнаграждението по чл.10,ал.1 – за образуване на ИД - 200 лв. или общо 868 лв. до която сума следва да се редуцира платеното АВ от взискателите поради прекомерност.

Горното налага извода, че следва да се отмени постановление от 31.07.2025 г. на ЧСИ Т.Л. и постановление от 07.11.2025 г. на ЧСИ Т.Л. в частта за разноските и да се задължи ЧСИ да изготви ново постановление за разноски, съгласно изложените по-горе мотиви. С оглед изхода от спора, разноски по ЧЖ за ответниците по жалбата не се присъждат.

Водим от горното съдът