Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 66 от 24.04.2025, Окръжен съд - Кърджали

Съд
Окръжен съд - Кърджали
Дело
Въззивно гражданско дело 22/2025
Вид
Решение № 66
Подписан
24.04.2025
В сила
24.04.2025
Състав
Веселина Атанасова Кашикова Иванова, Васка Динкова Халачева, Мария Кирилова Дановска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. К., 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова И.ова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова И.ова Въззивно гражданско дело № 20255100500022 по описа за 2025 година С Решение № 526/16.12.2024 г., постановено по гр.д. № 1304/2024 г. по описа на Районен съд – К. е признато за установено на основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 535, във вр. с чл. 538, ал. 1 ТЗ по отношение на И. С. К. съществуването на присъденото в полза на „Д.ф.“ ЕООД, гр. В., представлявано от управителя В. С. М., чрез адв. Ц. К.-САК, със Заповед за изпълнение № 343/19.06.2024 г. по чл. 417, т. 9 от ГПК по ч.гр.д. № 738/2024 г. на Pайонен съд – К. вземане в размер на 5 300 лв. по запис на заповед от 06.01.2020 г., издаден в полза на „Е. М.“ ООД и джиросан в полза на „Д.ф.“ ЕООД, който запис на заповед обезпечава вземане за главница по договор за заем с „Е. М.“ ООД от 06.01.2020 г. и договор за цесия от 20.11.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК 12.06.2024 г. до окончателното й плащане и сумата от 1 753.32 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 5 300 лв., начислена от 01.08.2021 г. (един ден след падежа на задължението) до 11.06.2024 г. С решението И. С. К. е осъден да заплати на „Д.ф.“ ЕООД, гр. В. направените в исковото производство разноски в общ размер на 1 557.06 лева, от които 1 416 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение и 141.06 лева за държавна такса, както и разноски в 1 заповедното производство по ч.гр.д. № 738/2024 г. по описа на Pайонен съд – К. в общ размер на 928.26 лева, от които 787.20 лева за адвокатско възнаграждение с ДДС и 141.06 лева за държавна такса.

Въззивното производство е образувано по подадена жалба от И. С. К. с оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Въззивникът сочи, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установило, че по силата на трудов договор №137/30.01.2018 г. бил назначен на длъжност „технически организатор“ в „М. В.” ООД, гр.В., представлявано от управителя В. С. М.. На основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ трудовото му правоотношение с „М. В.” ООД, гр. В. било прекратено, считано от 10.01.2020 г., за което бил уведомен с писмо-покана изх.№44-01-02/15.01.2020 г. Твърди, че изпълнявал трудовите си задължения съвестно, коректно и точно, като приключвал в срок възложените му задачи, което обстоятелство не се оспорвало от ищцовото дружество. При проведена среща със служител на една от фирмите на В. М. му било заявено, че по време на работата му в последните 4-5 години, били констатирани и установени финансови нарушения, поради което следвало да подпише предварително подготвени от юристите на фирмата документи.

Въззивникът не оспорва, че в гр. К. подписал документите – 15 броя договори за заем на парични суми с различен размер и 15 броя записи на заповед, представени по делото, но твърди, че не е посещавал гр. В. на 06.01.2020 г. и на 07.01.2020 г. и не е получил описаните суми в брой или по банков път в посочените документи, както и че не е имал взаимоотношения с дружествата, посочени като негови заемодатели. Счита, че за да възникне правото на парично вземане на ищеца, следва да се удостовери предоставянето на заемните средства. Предвид липсата на доказателства за това обстоятелство – издаване на обратен документ от заемополучателя /разписка/, исковата претенция следвало да бъде отхвърлена. На следващо място въззивникът счита, че по делото не е доказано неговото съгласие за прикритото съглашение, съответно признание за липси по смисъла на чл. 207 от КТ.

Според него не можело да се приеме, че отношенията представляват евентуална новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД, както необосновано приемал районния съд, тъй като липсвало изявление или друг установен факт, от който да се приеме, че негови стари валидно възникнали задължения се 2 погасяват с уговорка, че дължимите суми /заместими вещи/ по негови стари дългове като служител се считат като дадени в заем на кредитора работодател, или иначе казано, че са преуредили отношения помежду си по съществувало, но прекратено трудово правоотношение. В този смисъл посочва съдебна практика - определение №60701/14.10.2021 г. на ВКС, г. к., III г. о., постановено по гр. д. № 1794/2021 г. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор от „Д.ф.“ ЕООД чрез процесуален представител адв. Ц. К., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Иска се въззивният съд да потвърди обжалваното решение като правилно. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивникът И. С. К. не се явява, не се представлява и не взема становище.

В съдебно заседание насрещната въззиваема страна „Д.ф.“ ЕООД не се представлява. С писмена молба се поддържа подадения отговор и се оспорва въззивната жалба. Претендира се присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните по повод жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК на обжалваното изцяло решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен за разглеждане е установителен иск по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 535, вр. с чл. 538, ал. 1 от ТЗ от „Д.ф.“ ЕООД, гр. В. против И. С. К. от гр. К. за съществуване на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение № 343/19.06.2024 г. по чл. 417, т. 9 от ГПК по ч.гр.д. № 738/2024 г.

3 по описа на Pайонен съд – К., както следва: за сумата в размер на 5 300 лв. по запис на заповед от 06.01.2020 г., издаден в полза на „Е. М.“ ООД и джиросан в полза на „Д.ф.“ ЕООД, който обезпечава вземане за главница по договор за заем с „Е. М.“ ООД от 06.01.2020 г. и договор за цесия от 20.11.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 12.06.2024 г. до датата на плащане и сумата от 1 753.32 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 5 300 лв., начислена от 01.08.2021 г. до 11.06.2024 г.

Видно от ч.гр.д. № 738/2024 г. по описа на Районен съд – К., прието като доказателство, делото е образувано по подадено от ищеца „Д.ф.“ ЕООД, гр. В. заявление по чл. 417 ГПК срещу ответника И. С. К., по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК № 343/19.06.2024 г., с която е разпоредено длъжникът И. С. К. да заплати на кредитора „Д.ф.“ ЕООД сумата от 5 300 лв., представляваща неизплатена главница по запис на заповед, издаден от длъжника на 06.01.2020 г., с падеж на плащане – последният работен ден на м.юли 2021 г. /30.07.2021 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2024 г. – дата на постъпване на заявлението по чл.417 ГПК в съда до окончателното й изплащане; сумата от 1 753.32 лв., представляваща лихва за забава върху дължимата главница за периода от 01.08.2021 г. (един ден след падежа на задължението) до 11.06.2024 г., както и направените по делото разноски в размер на 141.06 лв. за дължима държавна такса и 787.20 лв. с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение. В полза на кредитора е издаден изпълнителен лист № 422/20.06.2024 г.

Заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК е връчена на длъжника И.

С. К. на 25.07.2024 г., който в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК – на 26.07.2024 г., е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК с вх. № 7925/26.07.2024 г., че не дължи изпълнение на вземането.

На 26.08.2024 г. заявителят „Д.ф.“ ЕООД е уведомен за подаденото възражение.

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК – на 19.09.2024 г., от същия е предявен установителния иск за съществуване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, който е допустим и следва да се разгледа по същество.

Със Запис на заповед от 06.01.2020 г. длъжникът И. С. К. се задължил 4 да заплати неотменимо, безусловно и без протест на поемателя „Е. М.“ ООД, гр. В. сумата от 5300 лв., с падеж последния работен ден на месец юли 2021 г. и с описано място на плащане. Посочено е, че Записа на заповед се издава във връзка с Договор за заем на парична сума от 06.01.2020 г. Документът съдържа трите имена на издателя и съдържа подпис. Отбелязано е, че вземанията са прехвърлени с джиро в полза на „Д.ф.“ ЕООД. След бележката се съдържа вписана дата 20.11.2023 г., както и подпис на джиранта В. М..

Видно от Договор за заем на парична сума от 06.01.2020 г., сключен в гр. В. между заемодателя В. С. М. като управител и представител на „Е. М.“ ООД, гр. В. и заемателя И. С. К., на последния е предоставена парична сума в размер на 5 300 лв. със срок за връщането й до последния работен ден на месец юли 2021 г. В т. ІІ на Договора е вписано, че страните потвърждават, че паричната сума е предадена в брой от заемодателя на заемателя при подписване на договора, който служи като разписка за получаване на сумата от заемателя.

Установява се по делото и че с договор за покупко-продажба на вземане (цесия) от 20.11.2023 г. вземането по договор за заем от 06.01.2020 г. е прехвърлено от „Е. М.“ ООД, като цедент на „Д.ф.“ ЕООД, като цесионер, ведно със запис на заповед от 06.01.2020 г., с който е обезпечен заемът, джиросан от „Е. М.“ ООД в полза на „Д.ф.“ ЕООД, както и че цесията е съобщена на длъжника с уведомление, връчено му лично на 27.11.2023 г.

При тази фактическа обстановка, се налагат следните изводи:

Съгласно т. 17 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 от ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение.

В настоящия случай, предмет на установяване е съществуването на паричното вземане, произтичащо от запис на заповед от 06.01.2020 г., издаден от ответника И. С. К. за обезпечаване вземанията по каузално правоотношение – договор за заем от 06.01.2020 г., който не оспорва 5 подписването на договора за заем и записа на заповед. Или, на доказване в производството от ищеца е както наличието на договор за заем, така и редовността на записа на заповед от външна страна.

Една от съществените характеристика на договора за заем като реален такъв е, че той се счита за сключен с предаването на парите (вещите). В тежест на заемодателя е да докаже именно това свое действие. По делото, реалното предаване на сумата по договора за заем от 06.01.2020 г., е удостоверено (се доказва) със самия договор, в т. ІІ на който е посочено изрично, че предаването й в брой от заемодателя на заемателя е при подписването на договора, който от своя страна служи като разписка за получаването на сумата. Установеното по този начин реално предаване на сумата не е опровергано от заемателя жалбодател. В тази връзка доводът му, че е необходимо да се издаде обратен документ от заемополучателя, за да се разкрие истинската му воля, е неоснователен. В записа на заповед от 06.01.2020 г. изрично е посочено, че документът се издава във връзка с Договор за заем на парична сума от 06.01.2020 г. В последния по недвусмислен начин е посочено, че заемателят е получил паричната сума, предмет на договора, при подписването му и договорът служи за разписка.