Решение № 643 от 05.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 643 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20241001000709 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 424 от 21.03.2024 г. по т.д. № 2123/2022 г., Софийски градски съд, VI-5 състав е отхвърлил предявения от „Мост енерджи“ АД против Столична община иск с правно основание чл.327 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, за сумата от 336 230.39 лв. - главница, формирана от неплатени суми по Договор № -ДГ55-133/21.03.2018 г. за доставка на електрическа енергия за нуждите на Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ по издадени фактури, а именно фактура № 5000074766/30.09.2020 г.; фактура № 6000003393/01.11.2020 г.; фактура № **********/01.12.2020 г.; фактура № 6000003465/01.01.2021 г.; фактура № 6000003548/01.02.2021 г.; фактура № 6000003623/01.03.2021 г.; фактура № 6000003702/01.04.2021 г.

С решението съдът е осъдил Столична община да заплати на „Мост енерджи“ АД по предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 890.96 лв. – обезщетение за забава, начислено върху главницата по фактура с № **********/01.05.2021 г. на стойност от 360 480.50 лв. за извършени услуги за периода 01.04.2021 - 30.04.2021 г., начислено за периода 13.05.2021 г. – 02.07.2021 г. и върху главницата по фактура с № 6000003854/01.06.2021 г. на стойност от 401 873.80 лв. за извършени услуги за периода 01.05.2021 г - 31.05.2021 г., начислено за периода 15.06.2021 г. – 02.07.2021 г., като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 62 604.91 лв. – обезщетение за забава, начислено върху главниците фактура № 5000074766/30.09.2020 г.; фактура № 6000003393/01.11.2020 г.; фактура № **********/01.12.2020 г.; фактура № 6000003465/01.01.2021 г.; фактура № 6000003548/01.02.2021 г.; фактура № 6000003623/01.03.2021 г.; фактура № 6000003702/01.04.2021 г., за периода от падежа по всяка от тях до 31.10.2022 г., като неоснователен.

1

Срещу постановеното решение, в неговата отхвърлителна част е депозирана въззивна жалба от „Мост енерджи“ АД, което моли то да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на процесуалните правила, като вместо негоо въззивният съд да уважи предавените искове. Поддържа, че в доклада по делото, обективиран в Определение № 1840/30.05.2023 г. съдът разпределил неясно доказателствената тежест като указал общо, че в тежест на всяка от страните е доказването на положителните факти, за които излага твърдения, както и оборването на изложените от другата страна отрицателни факти, които оспорва. На ищеца не било указано да докаже, че договорът е прекратен и момента на прекратяване, което с решението било прието от съществено значение за изхода на спора. Съдът следвало да посочи, че предмет на делото е вземане за цената на електрическа енергия, доставена от ищеца на ответника при условия на фактическа доставка по актуални борсови цени, определени за платформа „ден напред“ на Българска независима енергийна борса, а не по договор за обществена поръчка. Следвало да отдели спорно от безспорно и да посочи кои права и обстоятелства се признават, кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, кои факти подлежат на доказване или опровергаване от ищеца и съответно от ответника като укаже за кои от твърдените или отричани от тях факти не сочат доказателства. Съдът не обсъдил възражението на ищеца, че процесният договор е прекратен с изтичането на три месеца от посоченото сключено на 23.04.2020 г. споразумение /на 23.07.2020 г./ Съдът не изложил аргументирани мотиви защо не възприема възражението на ищеца, че договорът следва да се счита прекратен след изтичане на последно договорения тримесечен срок.

Въззивникът поддържа, че в противоречие с приетото в обжалваното решение, от волята на страните, както и от ЗОП не можело да се заключи, че договорът е продължен до приключването на процедурата по ЗОП и избор на нов доставчик на електроенергия. При тълкуване на клаузата, установяваща срок на действие на Допълнителното споразумение от 23.04.2020 г., следвало да се съобрази чл.20 от ЗЗД. В случая, при обикновено граматическо тълкуване, съобразявайки се с предходните отношения на страните /сключените предходни Допълнителни споразумения с уговорени преклузивни срокове/ и с естеството на материята, следвало, че допълнителното споразумение е сключено за срок от 3 месеца, след изтичането на който договорът се прекратява, с възможност той да бъде прекратен по-рано при „провеждане на съответните законоустановени процедури за осигуряване на доставка на електрическа енергия“. Ако страните имали намерение договорът да се прекрати при настъпването на последното споменато условие и след изтичането на тримесечния срок, нямало изобщо да включват уговорката за срок. Възприетата от съда хипотеза поставяла Столична община в привилегировано положение, тъй като от нейните действия, в качеството на възложител, би зависело кога Договорът ще бъде прекратен /доколкото от волята на Столична община зависело кога ще бъдат проведени законоустановените процедури за осигуряване на доставка на електрическа енергия/. Оставянето на въпроса за продължителността на договора само на преценката на една от страните, би довело до увреждане на интереса на „Мост енерджи“ АД. Волята на страните била действието на договора да бъде прекратено след изтичането на три месеца или до провеждане на съответните законоустановени процедури за осигуряване на доставка на електрическа енергия, в зависимост от това кое от двете настъпи по-рано.

Въззивникът поддържа, че считайки договора за прекратен, продължил да доставя електроенергия на ОП СПТО след прекратяване на договора, в условията на фактическа доставка и изчислявал дължимата сума въз основа на актуалните борсови цени, а не въз основа на договорената по договора цена. От страна на ответника били извършени частични и пълни плащания извън сроковете на които, задълженията са падежирали.

Ищецът издал описаните в исковата молба фактури като ответникът не заплатил изцяло дължимите суми по тях, в следствие на което неговото задължение за главница за периода 01.09.2020 г. - 01.04.2021 г. било в общ размер на 336 230.39 лева. Това представлявало неизпълнение по договор за продажба на активна електрическа енергия в условията на фактическа доставка и по актуални борсови цени, определени за платформата „ден напред“ на Българска независима енергийна борса (БНЕБ). Като последица от неизпълнението на 2 задължението за плащане на главниците, Столична община изпаднала в забава и към 31.10.2022 г. дължала законови лихви в общ размер на 62 604.91 лв. Допълнителен аргумент за това, че сумите са дължими било обстоятелството, че ответникът е осчетоводил в пълен размер посочените главници и лихви.

„Мост енерджи“ АД се позовава на разпоредбата на чл. 4 от Правилника за организацията на дейността на Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“, приет с решение № 123 по Протокол № 71 от 28.02.2019 г., предвиждаща, че Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ не е юридическо лице и действа от името и за сметка на Столична община, която и била пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск. Счита, че пазарната цена на доставената енергия следвало да бъде определена съобразно борсовите цени, които се отнасяли за пазарен сегмент „Ден напред“. В т. 3 от Допълнителната разпоредба на Правилата за работа на организиран борсов пазар на БНЕБ било предвидено, че „Борсов пазар е съвкупността от всички организирани пазарни сегменти, оперирани и администрирани от БНЕБ, на които се сключват сделки с електрическа енергия с физическа доставка.“ От своя страна, пазарните сегменти били дефинирани в чл. 3 от Правилата - „В рамките на деня“, „Ден напред“ и „Двустранни договори“. Пазарният сегмент „Двустранни договори“ не бил приложим за извършване на анализ за движението на цените, защото съобразно чл.160 от Правилата „Търговските участници на пазарен сегмент „Двустранни договори“ сключват стандартизиран договор за покупко-продажба на електрическа енергия с всички търговски участници, с които искат да сключват сделки за покупко- продажба на екраните за търговия.“ Именно сключването на този стандартизиран договор определял допустимите контрагенти, с които единствено можело да търгува конкретния участник, въз основа на съставения от оператора на борсовия пазар списък по чл. 164, ал. 1 от Правилата. Тази предпоставка за създаване на възможност за липса на конкуренция на пазарен сегмент „Двустранни договори“ е взета предвид, както при актуализиране на борсовите правила,така и от законодателя. В тази връзка била добавена ал. 2 на чл. 164 от Правилата, където било предвидено, че всеки търговски участник се задължава да поддържа най-малко 5 контрагента в списък „Допустими контрагенти“. Дори и с тази корекция на Правила, неслучайно в Раздел III „а“ „Методика за определяне на прогнозна пазарна цена“ от Наредба №1 от 14 март 2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия (Обн. ДВ. бр.25 от 24 Март 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.52 от 22 Юни 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.50 от 25 Юни 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.47 от 22 Май 2020г.), в чл. 376, ал. 3 било предвидено, че „Постигнатата средно-претеглена цена на пазара ден напред се определя, като се симулира участие на пазара ден напред за предходната календарна година, въз основа на валидираните от независимия преносен оператор графици в Д-1.“. Това ясно показвало, че пазарният сегмент „Двустранни договори“ не би могъл да отрази в пълен мащаб, достатъчно представително и своевременно промяната в цените и количествата на търгуваната на борсовия пазар електрическа енергия. Следователно било нормално и логично да се вземат предвид данните от борсовите сегменти „В рамките на деня“ и „Ден напред“, които са част от Борсовия пазар и законодателят приемал за меродавни при определяне на прогнозна цена и които много по-точно и своевременно показват дали има някакви сериозни сътресения на пазара. Следвало да се отчете, че при сегмент „Двустранни договори“, БНЕБ не се явявала страна по сделката, съгласно разпоредбата на чл. 206, т. 2 от Правилата, а само администрирала първоначалните търгове, удостоверявала надлежно изпълнение на обезпеченията и събирала таксите оборот и за предоставяне услуги на сетълмент по реализираните количества. Тези правоотношения били регулирани по различен начин при другите два борсови сегмента. При сегмент „В рамките на деня“ се наблюдавала ежечасово, а при сегмент „Ден напред“ се наблюдавала ежедневно текущата динамика на търговския оборот, свързан с търсене и предлагане на електрическа енергия и там на практика се разгръща конкуренцията в пълен смисъл. Това обуславя извода, че пазарната цена можело да бъде определена въз основа на сегмент „Ден напред“.

Въззивникът поддържа необоснованост на обжалваното решение поради необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност.

3

Въззиваемият Столична община оспорва въззивната жалба и моли обжалваното с нея решение да бъде оставено в сила. Оспорва да са налице процесуалните нарушения, посочени от въззивника. Първоинстанционният съд законосъобразно приел, че правоотношението между страните е уредено чрез двустранен договор извън борсовия пазар, съгласно чл.2, ал.1, т.1 от Правила за търговия на електрическа енергия като цената на продадената ел.енергия следва да се определя от сключения между тях договор – 83 лева за мегават час. Счита, че ищецът-въззивник не е обосновал претендираната от него цена на доставената ел.енергия. Поддържа, че действието на процесния договор между страните било продължено по времето на извършените доставки по процесните фактури в съответствие със специалните регулиращи го правни норми /чл.116, ал.1, т.3 и т.7 от ЗОП.

Счита, че предявявайки исковата молба ищецът е действал недобросъвестно.