Решение № 87 от 28.07.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Кюстендил, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Ал. Николов при участието на секретаря Весела Б. Данчева в присъствието на прокурора Е. Ив. П. като разгледа докладваното от Николай Ал. Николов Частно наказателно дело № 20261500200410 по описа за 2026 година

Производството по делото е по глава трета от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).

Делото е образувано по книжа, издадени въз основа на решение за прилагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия срещу В. П. от гр. ***.

Приложено е удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, издадено от Централно инкасаторско бюро (CJIB) към Министерство на правосъдието на Кралство Нидерландия относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по отношение на В. П., роден на **********г. в гр. ***с последен известен адрес в гр. ******. На лицето е наложена финансовата санкция в размер на *****евро за нарушение на чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата. В писмото се моли да бъдат упражнени правомощията по споменатия закон, т. е. да се допусне признаване изпълнението на решението.

Санкционираното лице, редовно призован, не се явява пред окръжния съд, не е участвал в съдебното производство и не е изразил становище.

Кюстендилски окръжен съд, след преценяване доводите и възраженията на страните и условията на посочения закон, в частност разп. на 1 чл.35 от него, визираща факултативни основания за отказ и по реда на чл. 32 във вр. с чл. 16 ал.1-8 от Закона, прие от фактическа и правна страна следното:

Постъпилото удостоверение е по чл.4 от посочения закон за признаване и изпълнение по дело 3062 5422 7860 5505, постановено от Централно инкасаторско бюро (CJIB) към Министерство на правосъдието на Кралство Нидерландия (издаваща държава по смисъла на закона) за налагане на финансови санкции - задължение за заплащане на ***евро за извършено на ***. в ***часа нарушение в ***, ****, изразяващо се в държане в ръка на мобилен телефон по време на управление, санкционирано по чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата.

Издалият решението орган е Централно инкасаторско бюро (CJIB) към Министерство на правосъдието на Кралство Нидерландия и представлява решение на несъдебен орган в издаващата държава. В. П. има постоянен и настоящ адрес в изпълняващата държава по см. на закона, т.е. Република България. Решението е постановено на 31.12.2025г., а е влязло в сила на 11.02.2026г. Паричната сума, наложена с решението е ***евро. Нарушението е такова на разпоредбите за движение по пътищата.

Според з) т.2, б”б” от удостоверението производството по налагане на парична санкция е било писмено и лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за срока за обжалване. Решението е постановено от несъдебен орган в издаващата държава въз основа на наказуемо деяние по нейния национален закон.

В. С. П. е български гражданин, ЕГН ********** и с постоянен и настоящ адрес – гр.******.

От тази фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи:

Съгласно чл.31, ал.1 от посочения закон компетентен да признае и допусне изпълнението на решения за налагане на финансови санкции е окръжният съд по местоживеенето на лицето, т.е. Окръжен съд-Кюстендил.

От съдържанието на удостоверението по чл.4 ЗПИИАКОРНФС безспорно се установява, че В. П. е санкциониран с влязъл в сила в Кралство Нидерландия акт на несъдебен орган за плащане на глоба, наложена за нарушение във връзка с правилата за движение по пътищата. Т.е. в случая безспорно се касае за влязъл в сила акт по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е издаден от несъдебен орган на страна - членка на Европейския съюз и финансовата санкция е постановена по повод извършено административно нарушение. Налице е потвърждаване, че лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва решението пред съд, компетентен по наказателни дела.

В този смисъл липсват основанията на чл.3, ал.2 ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на решение, с което е наложена финансова санкция.

2

По делото е представено удостоверението, което се изисква по чл.4, ал.1 от същия закон, както и по силата на член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. От приложените доказателства се установява, че наказателното преследване, във връзка с което е постановен акта по чл.3 от ЗПИИРКОРНФС, касае административно нарушение по чл.30, ал.2, т.1 ЗПИИРКОРНФС (поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата), т.е. в този случай изследването на двойна наказуемост не се изисква.

В случая не е налице нито една от факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на процесното решение, визирани в чл. 35, ал. 1, т.1-8 от Закона.

Удостоверението по чл. 4 е придружено с копие на решението, издадено на официална бланка от страна на постановилия го орган. Не са налице данни за постановено и приведено в изпълнение за същото деяние в България или друга, различна от издаващата държава решение за финансови санкции срещу същото лице. Не е налице изтекла давност по българското законодателство и административното нарушение, извършено в Нидерландия, не е подсъдно на български съд. Липсва имунитет или привилегия, които да са пречка за предприемане на наказателно производство за такива деяния.

Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 €. Деянието съставлява административно нарушение и по българското законодателство – по Закона за движение по пътищата. Решението е постановено срещу пълнолетен гражданин, който носи наказателна, респ. административнонаказателна отговорност.

Предвид изложеното съдът прие, че са налице условията на чл. 30, ал.

1 и 2 от ЗПИИРКОРНФС за признаване на процесното решение. Не са налице основания за намаляване размера на финансовата санкция.

С оглед горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение за прилагане на финансови санкции от 31.12.2025г. по дело – 3062 5422 7860 5505, постановено от Централно инкасаторско бюро (CJIB) към Министерство на правосъдието на Кралство Нидерландия, в сила от 11.02.2026г., издадено по отношение на В. С. П., ЕГН ********** и с постоянен и настоящ адрес – гр. *****, с което на същия е наложена финансова санкция в размер на ***евро за извършено на ****г.. в **** часа нарушение в ***, ****, изразяващо се в държане в ръка на мобилен телефон по време на управление, санкционирано по чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата.

След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на 3

НАП за изпълнение.

Да се уведоми компетентния орган на издаващата държава по съответния ред, а копие от уведомлението да се изпрати на МП на Република България.

Решението може да се обжалва пред САС в 7- дневен срок от узнаването за постановяването му, като обжалването не спира изпълнението.

Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________ 4