Решение № 260015 от 17.09.2020, Районен съд - Добрич

Д О Б Р И Ч К И Р А Й О

Н Е Н С Ъ Д

Р Е Ш Е Н И Е

№…………….. гр.Добрич,

17.09.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добрички районен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на десети септември две хиляди и двадесета година,в състав:

Съдия - Веселин Стефанов Монов при участието на съдебен секретар Мария Атанасова, разгледа

А.Н.Д.№ 400 по описа на ДРС за 2020 г.

Производството е по реда на чл.59,ал.І във вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба на С.Т.П., с ЕГН:********** срещу Наказателно постановление № НП-ПБЗН-ДЧ1-9/13.03.2020 година на Началника на Регионална служба „Пожарна безопасност и защита на населението” – Добрич.

С атакуваното наказателно постановление за извършено нарушение по чл.16,ал.1 от Наредба №8121з-647/2014 г. на МВР и МРРБ за ПНПБЕО на жалбоподателя на основание чл.265, ал.1 от Закона за МВР и чл.267, ал.2 от ЗМВР е наложено адм.наказание - „глоба” в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.

С жалбата се моли, съдът да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразни и неправилно, постановено в нарушение на приложимия материален закон и процесуалните правила. Релевират се претенции за несъстоятелност на обвинителната теза и за незаконосъобразно ангажиране отговорността на жалбоподателя, доколкото няма събрани безспорни факти и доказателства за виновното му поведение в конкретния казус. Навеждат се оплаквания и за това, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка, както и че не е съобразен факта, че освен жалбоподателя, процесният недвижим имот се владее и от друг съсобственик, който не е привлечен към административнонаказателна отговорност.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя - адв.А.А. *** поддържа искането за отмяна на НП на посочените в жалбата основания. Излага защитна теза за несъстоятелност на обвинителната теза, както и че същата не се потвърждава от събраните в съдебното следствие гласни и писмени доказателства. Алтернативно пледира, съдът да намали наложеното адм.наказание „глоба” и го сведе в законовия минимум.

Въззиваемата страна редовно призована за съдебното заседание се представлява от процесуален представител – Й. Й. /Н-к на РС „ПБЗН”-Добрич/. Представляващият държавната институция изразява становище , с което моли жалбата да се остави без уважение като несъстоятелна, а НП да се потвърди изцяло. По отношение размера на наказанието счита, че същият е съобразен с високата степен на обществена опасност на деянието и дееца.

След като подложи на анализ и преценка събраните по делото доказателства, съобразно обхвата и пределите на въззивната проверка по чл.314, ал.1 от НПК, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

Във връзка с подадена жалба от Кмета на с.Плачи дол, общ.Добричка до РС ПБЗН-Добрич /вкл. и до Районна прокуратура - гр.Добрич/, подписана от множество лица на населеното мяста, в която се съдържала информация за складиране на големи количества горими отпадъци, натрупани в имота на жалбоподателя С.Т.П.,*** дол, на дата 28.02.2020 год. е извършена проверка на място от дл.лица от РД „ПБЗН”- гр.Добрич. Проверката е осъществена от дл.лица в състав : св.П.Д.П., св.М.С.И. и св.Б.И.Х., както и в присъствието на жалбоподателя и кмета на населеното място. Установено било, че в действителност вътре, в дворното място на имота има складирани голямо количество горими отпадъци, респ.пластмасови бутилки, пластмасови опаковки и празни туби, полимерни материали. По своя състав струпаните в голямо количество отпадъци са представлявали лесно запалими материали, които в действителност са могли да предизвикат възникване на пожар.

Вероятността от възникване на такъв, а с него и да се изложи на опасност живота и здравето на обитаващите съседните имоти лица /повечето възрастни /, към момента на проверката е оценена от дл.лица на РС„ПБЗН”-Добрич като изключително висока, още повече, че в непосредствена близост е имало сметище. Съобразено е и друго обстоятелство, че през 2017 год. на същото място, в имота на жалбоподателя е бил възникнал пожар, който благодарение бързата и адекватна намеса на огнеборците е бил потушен своевременно, без възникване на значителни последици за околните имоти. Причините и обстоятелствата, при които е възникнал пожарът така и останали неизяснени, но във всички случаи са горяли същите по вид лесно запалими материали.

Мотивиран от фактическите констатации на проверката св.П.Д.П. в качеството си на компетентно дл.лице – н-к на Районна служба „ПБЗН”-Добрич, съобразно делегираните му властнически правомощия привлякъл отговорността на жалбоподателя с Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с № ПБЗН-ДЧ І-2-1/06.03.2020г. и бл.№ 000369, с който му вменил във вина, че е нарушил състава на чл.16, ал.1 от Наредба №8121з-647/2014 г. на МВР и МРРБ за ПНПБЕО. В обстоятелствената част на АУАН дл.лице изложило ясно и кратко описание на фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението.

Към момента на съставяне на АУАН и предявяването му жалбоподателят е вписал, че не е съгласен със съставения му АУАН, но без да изложи възражения или обяснения в насока на описаната фактическа обстановка и констатираното нарушение. Допълнителни възражения или обяснения във връзка със сътавянето на акта не са постъпили пред наказващия орган в законоустановения 3-дневен срок.

Описаната фактическа обстановка се установява по безпротиворечив и категоричен начин от показанията на актосъставителя П.П. и свидетелите М.С.И. и Б.И.Х. /очевидци, присъствали при установяване на нарушението/, както и от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, приобщени от съда по предвидения процесуален ред.

Въз основа на АУАН наказващият орган на 13.03.2020 год. е издал обжалваното НП № НП-ПБЗН-ДЧ1-9/13.03.2020 год., с което е анжажирал отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.16, ал.1 от Наредба №8121з-647/2014 г. на МВР и МРРБ за ПНПБЕО, като на основание чл.265, ал.1 от Закона за МВР е наложил адм.наказание „глоба” в размер на 1000 лв.

Жалбата срещу НП е подадена в преклузивния срок на чл.59, ал.2 от ЗАНН от легитимирана страна с правен интерес, при което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за основателна единствено в частта, отнасяща се за размера на наказанието.

/По отношение на приложения материален закон/

С разпоредбата на чл.16, ал.1 от Наредба №8121з-647/2014 г. на МВР и МРРБ за ПНПБЕО, по който текст е привлечена отговорността на въззивника се посочва, че ”свободната дворна площ на обектите се поддържа чиста от горими отпадъци, суха растителност и други растителни остатъци...”. От събраните в хода на съдебното следствие безпротиворечиви гласни доказателства съдим, че в конкретния случай, жалбоподателят в дворното си място е складирал голямо количество горими отпадъци, в нарушение на противопожарните норми на цитираната разпоредба от подзаконовия нормативен акт. Изцяло в тази насока са показанията на актосъставителя П. и свидетелите „очевидци” при установяване на нарушението - М.И. и Б.Х.. В показанията си същите недвусмислено подчертават, че в дворното място е имало складирани големи количества горими отпадъци,респ. полиетилени, полистироли, празни пластмасови бутилки и туби. Според длъжностните лица на РС ПБЗН обстоятелствата, при които са били оставени и разхвърляни из дворното място отпадъците са налагали извода, че същите са лесно запалими и вероятността от избухване на пожар във всеки един момент е била твърде висока. Пред съда свидетелите заявиха, че на места из двора горимите отпадъци са били с височина над 50 см. от земята, както и че в непосредствена близост до имота на дееца е имало сметище, което е завишавало още повече риска и опасността от избухване на пожар.

В подкрепа на развитата обвинителна теза и изложени обстоятелства от свидетелите П.П., М.И. и Б.Х. се явяват и показанията на Кмета на населеното място - св. А.П.. Пред съда същият потвърди ясно факта, че в дворното място на жалбоподателя е имало безразборно разпиляни големи количества празни пластмасови бутилки,туби, празни опаковки и др. горими материали. Св.А.П. поясни още, че при сходни обстоятелства на 27.08.2017 год. в двора на жалбоподателя, където пак така са били складирани големи количества горими отпадъци, е бил възникнал голям пожар. Последният е бил потушен благодарение единствено на своевременно предприетите общи усилия на огнеборците на три пожарни автомобила, които са гасили пожара. Вследствие на пожара са били изгорели две стопански постройки и част от отпадъците.

Изложените обстоятелства, съобразени в тяхната доказателствена съвкупност формират еднозначен извод у съда, че към дата 28.02.2020 год., когато е извършена проверката от длъжностните лица на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението”-Добрич, в дворното място на жалбоподателя е имало складирани големи количества горими отпадъци в драстично нарушение на противопожарните норми, регламентирани Раздел ІІ от Наредба №8121з-647/2014 г. на МВР и МРРБ за ПНПБЕО, с нехайното и безотговорно поведение деецът е осъществил виновно вмененото му във вина нарушение по чл.16, ал.1 от Наредбата. От това следва, че действията по привличане отговорността на въззивника за осъществен състав на административно нарушение по посочения в НП текст от подзаконовия нормативен акт на МВР и МРРБ се явяват законосъобразни и правилни.

В допълнение към изложеното следва да се посочи, че съдът не споделя и отхвърля като несъстоятелна и неиздържана защитната теза, че не е съществувала никаква опасност от избухване на пожар към датата на проверката - 28.02.2020 год., предвид зимния сезон и преобладаващите по-ниски температури на въздуха. Обстоятелството, че деецът е нарушил изискванията към свободната дворна площ на обектите, регламентирани в раздел ІІ от Наредба №8121з-647/2014 г. на МВР и МРРБ за ПНПБЕО, складирайки големи количества горими отпадъци в имота си, налага да се приеме, че с виновното си поведение той е осъществил вмененото му във вина нарушение.

Без значение е обстоятелството, кога и през кой сезон от годината е установено нарушението, защото този факт не променя крайния извод, за наличие на съществуващ висок риск от възникване на пожар в имота, като се изхожда от химическия състав на лесно горимите отпадъци и мястото им на съхранение - на открито пространство и в непосредствена близост до сметище. По тези съображения, съдът счита, че законосъобразно и обосновано е ангажирана отговорноста на виззивника за осъществен състав на адм. нарушение по текста на чл.16, ал.1 от цитираната Наредба на МВР и МРРБ за ПНПБЕО.

Отделно от изложеното, следва да се отбележи, че процесното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят не покрива белезите на „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните нарушения от този вид. По своята правна природа нарушението е от вида на тъй нар. „формални” нарушения, поради което за субсумирането на състава не съдим от наличието на конкретно настъпил вредоносен резултат, а от това, дали са осъществени всички признаци на състава, както от обективна, така и от суб. страна. В този смисъл, правилна е преценката на наказващия орган, че процесното нарушение на жалбоподателя не попада в хипотезата на тъй нар. „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка от съда на Наказателното постановление и Акта за установяване на административното нарушение бе установено, че същите са издадени от компетентни длъжностни лица и в кръга делегираните им властнически правомощия. При издаването и на двата акта са спазени всички посочени в ЗАНН срокове и процедури, изискуеми от разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща на привлечения към отговорност субект да разбере, за какво е обвинен и срещу какво следва да се защитава. При издаване на НП е нямало неизяснени и спорни обстоятелства по преписката, които да са налагали за наказващия орган да възложи допълнителното им разследване, както несъстоятелно и необсновано се сочи от защитата. Изложените съображения налагат за съда да приеме, че в хода на административнонаказателното производство няма допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, които да водят до ограничаване на правото на защита така, че привлеченият към отговорност субект да не може да се защити и изгради защитната си теза в пълен обем.