Решение № 280 от 17.05.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Ямбол, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Р. Димитрова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело № 20232330103249 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по молба на Р. Г. П. против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която се иска от съда да постанови решение, с което да бъде да прието, че договор №*** за предоставяне на потребителски кредит от 17.10.2023г., сключен с „Фератум България“ ЕООД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

В условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.5 от Договор №*** за предоставяне на потребителски кредит от 17.10.2023г., сключен с „Фератум България“ ЕООД, въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/ поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП

Моли да й бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ищцата твърди, че е страна по Договор №*** за предоставяне на потребителски кредит от 17.10.2023г., сключен с „Фератум България“ ЕООД, според който трябва да върне сумата по кредита която се явява сума от 3025 лева, при сума на получаване 2500.00 лева, при лихва от 525 лева, при ГПР:

48.79 %, ГЛП: 25.00%, при срок на кредита от 11 на брой вноски.

Съгласно чл.5 от Договор №*** за предоставяне на потребителски кредит от 17.10.2023г., ищцата следва да сключи Договор за гаранция с дружеството „Multitude Bank“c цел да бъде обезпечен, сключеният Договор 1

№*** за предоставяне на потребителски кредит от 17.10.2023г. По сключения Договор за гаранция, следва да заплати сумата от 2325 лева.

Счита, че Договор №*** за предоставяне на потребителски кредит от 17.10.2023г., сключен с „Фератум България“ ЕООД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

,

В условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.5 от Договор №*** за предоставяне на потребителски кредит от 17.10.2023г., сключен с „Фератум България“ ЕООД, въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция /поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

Договор №*** за предоставяне на потребителски кредит от 17.10.2023г., сключен с „Фератум България“ ЕООД е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор №*** за предоставяне на потребителски кредит от 17.10.2023г., сключен с „Фератум България“ ЕООД е посочен годишен лихвен процент, но липсват каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението е още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничава правата на ищцата и е основание за недействителност на Договор №*** за предоставяне на потребителски кредит от 17.10.2023г„ В чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В този случаи има погасителен план, но той изцяло не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в 2 него липсва задължителната информация по ЗПК. Доколкото в Договор №*** за предоставяне на потребителски кредит от 17.10.2023г., е предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант, същите е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Това не е сторено от кредитодателя, а единствено и само се е задоволил с посочване на обща дължимата сума, без да става ясно, какво точно се съдържа в тази обща сума. Това създава невъзможност за ищцата да разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Посоченото се явява още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем.

На следващо място, процесния договор не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор №*** за предоставяне на потребителски кредит от 17.10.2023г., е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В настоящият случай не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на такса гарант. Не става ясно дали същите са отразени в ГПР. Не става ясно, изобщо какво все включва в ГПР. Счита, че не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и 3 математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.

Наред с това Договора за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за гаранция в размер на 2325 лева не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР в размер на 48.79%, чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се 4 заплаща от потребителя. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№***

Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по Договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело ***е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожната клауза на процесния Договор №*** за предоставяне на потребителски кредит от 17.10.2023г., относно определянето на ГПР да бъде заместени по право от повелителни норми на закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като ГПР е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза на процесния договор обуславя недействителността на целия договор.

В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискваната на конкретни разпоредби от 5 закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това счита, че Договор №*** за предоставяне на потребителски кредит от 17.10.2023г., следва да се прогласи за недействителен.

В условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.5 от Договор №***за предоставяне на потребителски кредит от 17.10.2023г., въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

Сочи, че сключването на договор за поръчителство е въздигнат в условие за отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да бъде отпуснат последния. Посочената клауза, води до нееквивалентност на насрещните престации. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. За да се приеме, че е налице нищожност, е необходимо да се установи значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, какьвто е настоящият случай. С оглед тази конкретна преценка, се прави извод, че клаузата на чл.5 от договора за кредит е нищожна, доколкото с нея се задължава доверителят ми да сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение е в размер на 100% от отпусната сума. В тази връзка клаузата на чл.5 от Договора за кредит, противоречи на добрите нрави.