Протокол № 180 от 02.07.2026, Районен съд - Мадан

ПРОТОКОЛ

№ 180 гр. гр.Мадан, 02.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20265430100195 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Д. В. З. - редовно призован, не се явява, вместо него адв. М.

К., *** – редовно упълномощен.

ЗА ОТВЕТНИКА ПРОКУРАТУРА НА Р Б – редовно призован, се явява Зам. районен прокурор при РП С. П. Б.

АДВ. К. – Да се даде ход на делото.

ЗАМ. РАЙОНЕН ПРОКУРОР Б. – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО съобразно мотивите на Определение № 205/12.05.2026 г.

Докладва се постъпило писмо вх. № *******/******г. от РП С., ТО – М., ведно с материалите по преписка № *****/*****г. на РП С. / ДП № **** г. на РУ на МВР – Ч., ведно с Постановление за прекратяване на НП от *****г./влязло в законна сила на ****г./

ПРИСТЪПИ СЕ към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ. К. – Поддържаме исковата молба. Поддържаме и направените 1 доказателствени искания. Оспорваме отговора на Прокуратурата. Моля да се приемат представените с исковата молба доказателства. Водим и допуснатите ни двама свидетели. Нямаме възражение по доклада.

ЗАМ. РАЙОНЕН ПРОКУРОР Б. – Нямам възражения по изготвения проект на доклад и моля същия да бъде приет за окончателен. Запознат съм с всички представени по делото писмени доказателства, не оспорвам същите, моля да бъдат приети. Оспорвам изцяло предявеният иск за неимуществени и имуществени вреди срещу Прокуратурата на РБ. Към момента нямам други доказателствени искания.

СЪДЪТ счита, че ще следва да бъде обявен за окончателен проекта за доклад по делото, съобщен на страните с Определение № 205/12.05.2026г., поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад по делото, съобщен на страните с Определение № 205/12.05.2026 г.

СЪДЪТ НАМИРА, че ще следва да се приемат като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба документи: Постановление за привличане на Д. В. З. като обвиняем от ***** г. по ДП № ***/***** г. по описа на РУ – Ч.; Документът/протоколът за взета мярка за неотклонение „Подписка“;

Постановле***2024 г.; Протокол № **** от *****г. – първоначална химикотоксикологична експертиза на МИ – МВР; Протокол № *****/***** г.

– повторна химико-токсикологична експертиза на ВМА – С.; Платежно нареждане от 19.03.2025 г. за сумата 2 700,00 лв.; Операционна бележка от 04.07.2025 г. за сумата 750,00 лв.; Платежно нареждане от 30.07.2025 г. за сумата 150,00 лв., представените с отговора на исковата молба - Справка за съдимост за ищеца Д. З.; Удостоверение/Справка за водените срещу ищеца в процесния период наказателни производства; докладваното в днешно с.з. – писмо вх. № *****/***** г. от РП С., ТО – М., ведно с материалите по преписка № *******/******г. на РП С. / ДП № ****** г. на РУ на МВР – Ч., 2 ведно с Постановление за прекратяване на НП от*******г./влязло в законна сила на******г./

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към разпит и СНЕ самоличността на водената от ищеца свидетелката:

А. Ф. Д. – ** години, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, живее на семейни начела с ищеца.

НА СВИДЕТЕЛКАТА се разясни наказателната отговорност по чл.290 от НК. Свидетелката обеща да говори истината.

СВИДЕТЕЛКАТА Д. – Познавам Д. от много години. Заедно живеем от две години и половина, близо три. Известно ми е, че срещу Д. З. има повдигнато обвинение за управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Разбрах, когато Д. ми се обади, беше тръгнал на работа и по време на пътя го бяха спрели полицаите, беше направен тест за наркотици. Той ми се обади и ми съобщи, какво се е случило. Д. беше видимо притеснен за случващото се, не знаеше, защо така се случва, защо на него това се случва.

Първоначално даже аз не можах да повярвам, по принцип е човек, който доста се шегува и си помислих, че това е някакъв вид шега. След като беше направен теста, след като бяха направени и кръвни изследвания, разбрах, че му е повдигнато обвинение. Той сподели, че се притеснява от това, евентуално, че ще има досие, че ще има тъмно петно върху него, което го притеснява като личност, притеснява се от това, че хората ще го говорят, че е несправедливо обвинен. Разбраха всички в околността, че срещу него е повдигнато обвинение. Ние живеем в малко общество и всички близки и приятели разбраха за случая. Д. разчиташе на тази негова шофьорска книжка, с това изкарва прехраната си. Репутацията му като шофьор е от голямо значение за него самия. Той е уважаван в обществото, всеки знае с какво се занимава и тази негова работа като шофьор беше дългоочаквана и мечтана. Д. е споделял с мен много пъти, че се страхува да не бъде съден, защото това е обвинение, което няма как човек да пренебрегне и няма как да мисли, че това е нещо маловажно, все пак е свързано с неговата работа, с неговата личност, с неговото отношение. Забелязах промяна в поведението му, не само аз, а всеки в семейството. Д. изключително много се промени, изключително много се промениха неговите настроения, навици, той стана по-свит, по-неразговорлив, не искаше да се среща с никого, не искаше да излиза навънка. В нашите 3 взаимоотношения е нямало никакви промени. Той имаше проблеми със съня, много често не можеше да спи, пробуждаше се през нощта. По принцип има проблем с високо кръвно, това също оказа влияние върху здравословното му състояние. Забелязала съм, че той изключително много се срамуваше от тези обстоятелства, защото той е мъж с две деца, най- много се срамуваше за тях, страхуваше се да не кажат, че баща йм е такъв, за какъвто го обвиняват.

Срамуваше се от цялата обстановка, която стана. Срамуваше се от семейството му да не си помислят такива неща за него, от приятелите. Много често сме говорили по тази тема. Той много често е споделял неговите притеснения, какво ще се случи по-натам. Ежедневно се е случвало да го успокоявам, да му казвам, че всичко ще е наред, все пак правдата трябва да е на дневен ред. Той говореше много за делата, за това какво ще се случи и какво ще следва след това. Промени се отношението му, той не искаше да общува, нямаше никакво желание за живот, не искаше да се среща с хора, аз много често съм му предлагала да излезем навън, но той не искаше да общува.

Според моите наблюдения, това състояние продължи докато му върнат колата и книжката, но според мен и до ден днешен тази случка се отразява върху неговото психическо състояние. Той е споделял с мен, че това засяга професионалната му среда, засяга точно това с което се занимава. Това обвинение беше тежко, защото неговата работа, книжката, която бе взета е свързано пряко с това, той да си изкарва прехраната. Пряко свързано е с неговото ежедневие и това е ключът към неговата професионална реализация, а в един момент всичко му бе отнето. Случвало се е, когато сме били с негов приятел, да коментираме цялата ситуация и на него изключително неприятно беше факта да обяснява цялата тази ситуация – как полицаите са го спрели, какво се е случило. Той изключително се срамуваше от цялата тази неприятна ситуация, която се случи. Постоянно това беше тема номер 1 в ежедневието ни, той се страхуваше, срамуваше и всеки ден сме говорили за това – хората наистина да не вземат да повярват на това огромно недоразумение. Забелязах промяна в самочувствието ми и няма как това да не се забележи, дори с просто око, защото той е човек, който държи на работата си и на всичко това което е постигнал с времето. Предвид създалата се ситуация, неговият престиж беше оронен. Притесненията бяха свързани с двете неща – и за отнетата книжка, и за обвинението. Няма как да няма притеснение след такова наказателно дело.

Неговите притеснения бяха за това, че е бил обвиняем за такова строго 4 престъпление, освен и за книжката, но за това най-вече, че е бил несправедливо обвинен за такова тежко престъпление. Д., неговото състояние от 30 септември 2024 г. насам до момента, неговото състояние е почти едно и също, той все още не може да си отдъхне и да се успокои общо взето за създалата се ситуация. Дори след връщането му на книжката, месец може би след това, отново беше спрян от Пътна полиция, вследствие на което отново беше проверен с тест за наркотици. Отначало се върнаха всичките тези притеснения, цялата тази създала обстановка от преди близо десет, единадесет месеца, той отново се почувства засрамен, отново на мястото, където беше спрян, минаваха негови познати, като той отново ми сподели, че отново ще го говорят хората. Той се притеснява от това, че може да му бъде отнета отново книжката, постоянно, това стана ежедневен разговор. Той постоянно има притеснения от такава гледна точка.

На въпроси от Зам. районен прокурор Б. СВИДЕТЕЛКАТА Д. отговори: Живеем в гр. Р. Имало е такава случка, при която хората питаха:

„разбрахме за какво става на въпрос, чух ме какво се е случило, вярно ли е, ние чухме, че голяма част от тестовете са фалшиви“, питаха за случката. Не ни споделиха от къде са го разбрали. З. изключително се срамуваше от цялата тази ситуация, той дори с най-близките се срамува да говори за тази неприятна ситуация, а когато става въпрос за външни хора - още повече. Той се дистанцира изцяло от неговите приятели, изцяло се дистанцира от външния свят дори, не искаше никога да излиза, не искаше с никого да се среща, точно поради тази причина, че трябваше да обяснява. Има високо кръвно. Идвахме на лекар при д-р Вълчева, тука в М., именно тя откри, че има високо кръвно и ошипяване. Това го откри преди случая. Изписа му медикаменти за високото кръвно, той редовно ги приемаше. Изпрати ни и при д-р Ф. – невролог, там му беше направен преглед и снимка. Той също изписа лекарства за лечение за ошипяване. При психолог, не е ходил З., аз лично предлагах, вследствие на това което виждах, какво е неговото поведение, се притеснявах. Имаше промяна в поведението му неизбежно. Тази промяна се изразяваше в това, че не спеше вечерта, пробуждаше се постоянно през нощта, имаше депресивни състояния, не искаше да говори, седеше му се сам. През времето, когато му беше отнета книжката, той не работеше нищо, той мислеше, че ще му бъде върната бързо книжката.

Освободи се свидетелката.

5

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към разпит и СНЕ самоличността на водения от ищеца свидетел:

Ш. Ш. П. – **години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, дядо на ищеца.

НА СВИДЕТЕЛЯ се разясни наказателната отговорност по чл.290 от НК. Свидетелят обеща да говори истината.

СВИДЕТЕЛЯТ П. – Постоянно се виждаме и чуваме с Д.. Не ми е известно срещу него да е имало повдигнато наказателно обвинение. Д. е шофьор, работи с желание. Д. е разговарял с мене, че е обвиняем по наказателно производство. И аз, защото не вярвах, лично го закарах в лабораторията да го изследват. Той се срамуваше, защото дядо му е цял живот шофьор, а той така да направи. Д. никога не е употребявал наркотични вещества. Аз му вярвах, но исках да го закарам лично в лабораторията и да му направят тест. Д. го беше срам да излиза с приятели, докато излезне резултата от лабораторията. Преди случилото се, Д. беше добър човек, обичаше да помага и винаги весел. След обвинението се промени, даже аз го обвинявах, казвах му :“ аз цял живот съм шофьор, ти така да ме усрамотиш“, той каза, че не е вярно. Само с нас споделяше, че много го е срам и страх, да не би да има нещо лошо, казваше, че той пътува навсякъде и може в храната да му са сложили нещо. Докато не излезе последната проба, тези притеснения продължиха. Всички гледаха Д. накриво, казваха: „може ли такова нещо да срамутиш семейството“. Засегна му се доброто име сред близки и обществото, но след като излезе всичко наяве, започна всичко да му се възвръща. Цял живот тормоз, психиката му е разбита. Като се съберат в къщи, той обясняваше на всички, че няма такова нещо, че не се занимава с наркотици.