Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3057 от 16.06.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2796/2024
Вид
Решение № 3057
Подписан
16.06.2025
В сила
17.12.2025
Състав
Михаела Светлозар Лазарова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 3057 гр. Пловдив, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330102796 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Д. М. Я., ЕГН ********** и М. И. М., ЕГН ********** против „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, с която са предявени субективно активно съединени отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК.

В исковата молба се твърди, че срещу ищците било образувано изп. дело, след прекратяване поради настъпила перемпция на предходно такова, въз основа на издаден в полза на първоначален кредитор /“Банка ДСК“ ЕАД/, чийто правоприемник по цесия е ответникът, изпълнителен лист от 19.10.2012 г. по ч.гр.д. № 16503/2012 г. на ПРС, за суми в условията на солидарност по договори за кредит и поръчителство от 21.10.2010 г., ведно с разноски. Не били подавани възражения за недължимост.

За цесията не били уведомени, а вземанията били недължими, поради изтекла погасителна давност.

Претендират за установяване недължимостта при условията на солидарност на сумите по ИЛ от: 6962,64 лева – главница; 698,79 лева – договорна лихва за периода 05.02.2012 г. – 17.10.2012 г.; 179,49 лева – наказателна лихва за периода 05.02.2012 г. – 17.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.10.2012 г. до погасяването и разноските от 156,82 лева – ДТ и 375 лева – юрк. възнаграждение.

Молят за уважаване на исковете. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете.

1

Признава, че е титуляр на вземанията по ИЛ, въз основа на договор за цесия, като уведомяването на длъжниците не било елемент от ФС на договора. Ищците следвало да се считат за уведомени с връчване на приложенията към ОИМ в хода на процеса.

Приложима била петгодишна давност, предвид влизане в сила на заповедта, която била прекъсната с образуване на предходно изп. дело, по което били предприети изп. действия, последните от 05.06.2019 г. Новото изп. дело също било образувано преди изтичане на давностния срок, като по него били поискани изп. действия още с молбата за образуване, а впоследствие такива били извършени на 06.12.2023 г. и на 19.02.2024 г. Следвало да се има предвид и ЗМДВИП и спрените давностни срокове до отмяната му. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на адв. възн. на наср. страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: в полза на първоначален кредитор – “Банка ДСК“ ЕАД е бил издаден процесният ИЛ, като против заповедта за изпълнение не са подавани възражения за недължимост; вземанията са прехвърлени на ответника с договор за цесия; въз основа на ИЛ първоначално е образувано ИД № .........., район на действие – ПОС, а след прекратяването му – ИД №........ по негов опис/вж. Определение по чл. 140 ГПК - № 15802/17.12.2024 г. - л. 84-85/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите писмени доказателства.

От представения изп. лист от 18.10.2012 г. /л. 103/ е видно, че въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в полза на праводателя на ответника при условията на солидарност, са присъдени вземанията по договорите за кредит и поръчителство.

Относно цесията и уведомяването – всички възражения са ирелевантни и принципно неоснователни – уведомяването следва да се вземе предвид от съда, съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК, дори да е извършено в хода на процеса- Решение № 3 от 16.04.2014г. по гр.д. 1711/2013г. на I т.о. на ВКС. То не е и елемент от ФС на самия договор за цесия /Решение № 239/15.05.2018 г. по дело № 986/2017 г. на ВКС, ТК, I т.о./. Породил е правно действие между страните по него и валидно прехвърля процесните вземания. Уведомяването има за цел единствено да осведоми длъжника, че вече има нов кредитор, за да знае на кого да плати. Ищците не могат да възразяват на претенция на цесионера за реално изпълнение – каквото се иска в хода на изпълнението, на основание липсата на уведомяване /Определение № 987/18.07.2011 г. по дело №867/2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о./.

С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът е материалноправно 2 пасивно легитимиран нов кредитор.

Не се твърди и установява подаване на възражения за недължимост от страна и на двамата солидарни длъжници, поради което заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден ИЛ, е влязла в сила.

Тук и за пълнота – соченото в писмената защита на ищците – т.3 относно връчването на Д. Я. няма да бъде споделено. Първо, изрично, в ут.м. – след дадени указания – ищцата поддържа различно становище – редовно връчване – л.12 и л. 20 гръб – последното и с оглед допустимостта, т.к. при твърдения за липса на такова – иск по чл. 439 ГПК спрямо нея би бил недопустим – изрични указания в тази насока – разпореждане за бдв. на ИМ - № 4838/15.02.2024 г. /л.7/, т.к. пътят на защита е друг; второ – редовно връчване е осъществено по реда на чл. 47 ГПК /преди изм./, при което сочените доводи – освен, че са в ущърб на страната, т.к. биха довели до недопустимост на претенцията й, са и принципно неоснователни.

От представените ИД се установява, че – на 10.05.2017 г. е подадена молба за обр. на ИД /л.100/ с посочени конкретни изп. способи – запор/възбрана; наложен такъв МПС – л.178 – 20.12.2018 г.; 05.06.2019 г. – запор на б. сметки и за двете – л.186;

24.08.2020 г. – молба от ответника за конституирането му като взискател с посочени конкретни способи – запор/описи дв. в. – л. 194.

На 12.09.2023 г. – ИД е прекратено с констатация на ЧСИ за последно валидно действие – посочената молба от 24.08.2020 г. и настъпила перемпция – л. 208.

На 06.10.2023 г. е образувано ново ИД – с посочени способи – запор – л.213 и впоследствие са извършени множество действия по изпълнението /06.12.2023 г. – наложен запор и спрямо двете; 19.02.2024 г. – наср. опис на дв. в.; 22.04.2024 – искане за запор; 22.05.2023 г. – запор на ТВ и б.см.; 15.07.2024 г. – искане запор- л.360/, чието обсъждане принципно е безпредметно, т.к. и само от изложеното до момента е видно, че давността не е изтекла.

Молбата за образуване на изп. дело е изпълнително действие и прекъсва давността, предвид изричното възлагане по чл. 18 ЗЧСИ /в този смисъл задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.10/. Взискателят е възложил на ЧСИ да определя начина на изпълнението, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, при което ЧСИ е запорирал имущество и на двете ищци.

Дори от последното действие по изпълнението по първото, перемирано дело – 24.08.2020 г., до предявяване на ИМ – 2024 г. не е изтекъл приложимият 5 - годишен давностен срок за вземанията – чл. 117, ал. 2 ЗЗД /относно този приложим срок за всички вземания по ИЛ – трайна практика - Решение № 80 от 6.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1862/2023 г. ; Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС;

Определение № 60818 от 15.12.2021г. на ВКС по гр.д.№2482/2021г.; Решение №3 от 04.02.2022г. на ВКС по гр.д.№1722/2021г.; Решение № 279/06.03.2023 г. по в.гр.д. № 24/2023 г. ПОС и др./.

Настъпилата перемпция на ИД е без правно значение за давността, а обезсилването по право на изпълнителните действия по перемираното дело, не се отразява на настъпилото по същото прекъсване на погасителната давност, съгласно чл.

116, б. „в“ ЗЗД.

Според т. 3 от ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК, погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по 3 изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В мотивите е разяснено, че след като е предприето изпълнителното действие, с което материалноправната норма на чл.

116, б. „в“ ЗЗД свързва последици за давността, е осъществен нейният фактически състав и погасителната давност е прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова давност. Ефектът на прекъсването не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело. При перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителните способи, които са били осъществени преди тя да настъпи, не се засягат изобщо от прекратяването на делото. Те са осъществени и приключени като отделни процеси. Посочено е, че изтъкнатото в мотивите по т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 г. обезсилване на предприетите изпълнителни действия, като законна последица от прекратяването на делото, не се отнася до действията, с които законът свързва един вече настъпил материалноправен ефект, какъвто е прекъсването на погасителната давност по чл. 116, б. „в” ЗЗД.

Ето защо, исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е искане, но няма представени док. за сторени такива, нито списък по чл. 80 ГПК, поради което и не се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Д. М. Я., ЕГН ********** и М. И. М., ЕГН ********** против „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, отрицателни установителни искове за признаване между страните недължимостта при условията на солидарност на следните суми: 6962,64 лева – главница; 698,79 лева – договорна лихва за периода 05.02.2012 г. – 17.10.2012 г.; 179,49 лева – наказателна лихва за периода 05.02.2012 г. – 17.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.10.2012 г. до погасяването и разноските от 156,82 лева – ДТ и 375 лева – юрк. възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 19.10.2012 г. по ч.гр.д. № 16503/2012 г. на ПРС в полза на първоначален кредитор “Банка ДСК“ ЕАД, чийто правоприемник по договор за цесия е ответникът.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4