Решение № 174 от 11.08.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Свищов, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Т.Б.С. при участието на секретаря А.Е.А като разгледа докладваното от Т.Б.С. Гражданско дело № 20264150100297 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл.55 от ЗЗД.

Ищцата В. М. Б., чрез адв. Д. М. твърди, че e е страна по договор за потребителски кредит № **/11.07.2025г., сключен с „М.“ АД, по силата на който и бил отпуснат кредит в размер на 2400 лева , при ГПР 49,65 % , ГЛП 41%, при срок на кредита от 15 месечни вноски. Съгласно чл.10 от договора, следвало да заплати неустойка при непредставяне на обезпечение. Счита, че целият договор за кредит е нищожен , при условията на евентуалност уговорената клауза за неустойкае била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, поради нарушение на чл.11 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК, по подробно изложени в молбата съображения. Искането е да бъде постановено решение, с което да бъде прието, че Договор за потребителски кредит № **/11.07.2025г.,сключен с „М.“ АД е нищожен, при условията на евентуалност - клаузата предвидена в чл. 10 от договор за паричен заем е нищожна. На основание чл.55 ал.1 ответното дружество да заплати сумата 51,13 евронедължимо платена по нищожен договор. С молба от 27.04.2026 г. ищцата, чрез адв. М. излага, че оттегля предявения установителен иск и моли производството да продължи само по осъдителния иск. Претендира разноски.

В хода по същество не взема становище. В писмена молба моли да бъдат уважени предявените искове, да бъдат присъдени направените разноски, прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение и поддържа възражението за недействителност на договора за потребителски кредит поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 22 ЗПК.

1

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, с който се взема становище, че никога не e сключван Договор за потребителски кредит № **/11.07.2025г. между ищеца В. М. Б. и „М.“ АД. Никога на ищцата не е превеждана сума по този договор, нито е усвоявана. Същата е кандидатствала за заем, но до сключване на Договор № **/11.07.2025 г. не се е стигнало. Моли да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. В писмена молба становище поддържа депозирания отговор на исковата молба и представените по делото доказателства, моли да се постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Заявява, че процесния договор за кредит никога не е бил сключван между страните, поради което няма как да бъде изследвана неговата действителност.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено:

От страна на ищеца е представена разпечатка от договор за потребителски кредит № **/11.07.2025 г. между ищцата В. М. Б. и ответника „**“, по силата на който кредитодателят „**“ ЕООД следвало да предостави на ищцата кредит в размер на 2400 лева, при ГПР 49,65 %, ГЛП 36,99%, която сума следвало да върне с 15 погасителни вноски в размер на 202,24 лева, при първа погасителна вноска 11.08.2025 г. Уговорена била и неустойка в размер на 2138,40 лева, в случай че не се представи предвиденото в чл. 20 от договора обезпечение. Същата е разсрочена на 15 погасителни вноски, видно от представения погасителен план, като общия размер на месечната вноска, с включена неустойка възлиза на 344,80 лева.

Ищцата навежда твърдения за изплатени суми по договора 2500 лева, за което не ангажира доказателства. Същото е оспорено от страна на ответното дружество.

Съдът, като обсъди събраните доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Въведеното от страна на ответника възражение, че между страните не е налице валидно облигационно отношение, съдът намира за основателно. При разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на ищеца бе възложено да докаже сключването на договора и заплащането на съответната сума.

По своята правна същност договорът, който се твърди да е сключен между „**“ ЕООД и ищцата, е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което за него са приложими разпоредбите на посочения нормативен акт. Съгласно чл. 10 ЗПК договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. В конкретния случай договорът за потребителският кредит с № **/11.07.2025 г. представлява предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР и се подчинява на правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР е дадена легална дефиниция на 2 договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Посочено е, че това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключване на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Законът изрично регламентира и тежестта на доказване при тези договори, която е изключително за доставчика, т.е. кредитодателят. Съгласно нормата на чл. 18 ЗПФУР, при сключване на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже следните юридически факти: изпълнение на задължението си за предоставяне на информация на потребителя; спазване на сроковете по чл. 12, ал. 1 или, ал. 2 ЗПФУР, свързани с правото на отказ на потребителя от сключване на договора; получаването на съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. В ДР на ЗПФУР са дадени определение на "финансова услуга" - всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги и "средство за комуникация от разстояние" - всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че получил съгласието на потребителя за сключване на договора като Законът за предоставяне на финансови услуги от разстояние не изисква поставяне на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис, дефинирани в чл. 13, ал. 2 и, ал. 3 от ЗЕДЕУ и чл. 3, т. 11 и т. 12 от Регламент /ЕС/ № 910/2014, за да е валиден електронния документ.

От представения по делото договор за кредит № **/11.07.2025 г. не се установява, че е завършен фактическия състав по сключване на договора за кредит. На първо място липсва представено заявление от страна на кредитополучателя за кандидатстване. Доколкото липсва доказване на подадено такова искане в съответната форма, съдът приема, че не може да бъде за установено, че автор по смисъла на чл. 4 от ЗЕДЕУ на някакво електронно изявление и документ за кандидатстване е ищцата. Според нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗЕДЕУ „потвърждаване на получаването на електронно изявление не е необходимо, за да се смята, че е получено от адресата, освен ако страните са уговорили друго“. По делото не се ангажираха доказателства за получаването на електронно изявление за кандидатстване, което да е обработено от кредитодателя и той отново по електронен път /чрез имейл/ или по телефон с електронни изявления да е изпратил проекта на договора за кредит и погасителния план на кандидатстващия за кредит. По делото липсват доказателства, проследяващи хронологията на развитие на 3 процедурата по сключване на договорното правоотношение - от включването на ищцата потребител в сайта до завършването й с подписан електронен договор, финалният елемент на който завършек е изявление на потребителя за изпращането на съгласие/потвърждение до дружеството-кредитор (така: решение № 287/08.02.2013 г. по гр. д. № 472/2012 г. по описа на второ г.о. на ВКС, както и решение № 314/13.07.2012 г. по гр. д. № 899/2011 г. по описа на четвърто г.о. на ВКС.) Така представените писмени доказателства не доказват наличието на валидна облигационна връзка между ищцата В. М. Б. и „**“ ЕООД.

Най вече няма доказателства за получена в заем сума, съответно за преведени от ищцата погасителни вноски . Становището на процесуалният представител на ищцата, изпратено за открито съдебно заседание на 6.08.2026г. е бланково, без да е отчетена разпределената доказателствена тежест в проекто-доклада и възражението на ответното дружество, че такъв договор на практика не е сключен / не е довършена процедурата/ и по него не са преведени пари на заемателя, съответно не са постъпили суми за връщане на кредита.

С оглед на изложеното, съдът приема, че не са изпълнени изцяло изискванията на чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР и по - конкретно ищцата не е доказа, че е било налице съгласието й за сключване на договора с „**“ ЕООД, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 3 от ЗПФУР. С оглед на гореизложеното се налага и извода, че между страните кредитодатер и кредитополучател не е налице сключен договор за кредит. Липсват доказателства и за реално предаване на сумата, като и за изплащане на сумата в размер на 2500,00 лева от страна на ищцата.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че възраженията на ответника в отговора на искова молба, са изцяло основателни, тъй като по делото не е проведено пълно и главно доказване на валидно възникнало облигационно правоотношение, поради което предявената претенция подлежи на отхвърляне.

По отношение на разноските.

С оглед изхода на делото и предвид изразената претенция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да заплати на ответното дружество направените по делото разноски, които съгласно представения списък за разноски по чл. 80 от ГПК възлизат на 622,35 евро. От страна на ищцата е направено възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно.

Видно от представения списък възнаграждението от адв. К. е за по два осъдителни иска – 204,52 евро и 417,83 евро, но реално защитата е организирана по един единствен предявен иск по реда на чл. 55 от ЗЗД от страна на ищцата, след подадената от нея молба за оттегляне на установителните искове. Делото не реализира фактическа и правна сложност, адв. М. К. не се е явявала в съдебно заседание-има изпратен писмен отговор и аналогично писмено становище за делото. Заплатеното възнаграждение 622,35 евро се явява прекомерно и следва да се намали на 204,52 евро.

4

Съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно цената на иска 51,13 евро, минималният размер на адвокатско възнаграждение е 400,00 лева. С оглед отхвърления осъдителен иск, следва да бъде осъдена ищцата да заплати 204,52 евро –адвокатско възнаграждение в полза на ответното дружество.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД от В. М. Б., ЕГН ********** от ********** против „**“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „С.“ № 11, вх. В, ет.3, ап.

11, за заплащане на сумата 51,13 евро-недължимо платена по нищожен договор № **/11.07.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 12.04.2026 г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА В. М. Б., ЕГН ********** от **********, да заплати на „**“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „С.“ № 11, вх. В, ет.3, ап. 11 направените по делото разноски в размер на 204,52 евро за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________ 5