Решение № 644 от 08.04.2019, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 644/8.4.2019г. гр. Варна, 08.04.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненският районен съд тридесет и седми състав

На трети април година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл.

Караниколов

Секретар

Петранка П. като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 636 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на „Х.е.У.”

АД в несъстоятелност, ЕИК ********* против НП № 241/18.12.2018 год., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ /БДЧР/, с което на „Х.е.У.” АД е наложил административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева на основание чл.48, ал.1, т.12, във вр. чл.200, ал.1, т.4 от Закона за водите.

В жалбата си въззивникът моли да се отмени НП.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява и не се представлява. Като процесуалният и представител в писмена молба поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

Представител на въззиваемата страна, издала НП, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

След преценка на доводите на жалбоподателя

– посочени в жалбата и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На

27.06.2018 год. била извършена документална проверка по досието и по документи, постъпили в БДЧР, по изпълнение на условията за изпълнение условията на Разрешително за водовземане от подземни води, чрез нови водовземни съоръжения № 2159 0112/11.05.2012 год., издадено от Директора на БДЧР, изменено с Решение № 1042/29.01.2013 год. на Директора на БДЧР, с титуляр „Х.е.У.” АД, за водовземане от подземни води, чрез ново водовземно съоръжение – Тръбен кладенец ТК „Х.е.У. – КК „Св. Св. Константин и Е.”, намиращ се в УПИ ІІ-139, кв.11 /актуален идентификатор № ***/ по плана на гр.Варна, КК „Св. Св. Константин и Е.”***, с цел и обект на водовземането: за други цели – поливане на зелени площи и измиване на площадки за нуждите на хотелски комплекс „Сана парк“, находящ се в гр.Варна, КК „Св. Св. Константин и Е.“***, за нуждите на титуляра.

Разрешителното е с начален срок на действие 11.05.2012 год. и краен срок 30.08.2022 год.

При проверката се е установило, че в качеството си на титуляр на разрешително, „Х.е.У.” АД, не е изпълнил задължението си да представи в срок до 31.03.2018 год. - Доклад по чл.48, ал.1, т.12 от Закона за водите, за изпълнение на условията в Разрешително № 2159 0112/11.05.2012 год., изменено с Решение № 1042/29.01.2013 год. на Директора на БДЧР, за 2017 год.

За така установените обстоятелства от БДЧР е съставено и изпратено Уведомително писмо изх. № 26-00-670/27.06.2018 год. до „Х. е. У.” АД за съставяне на АУАН. В указания в писмото три дневен срок, нарушителя не се е явил в БДЧР и не е изпратил свой упълномощен представител, предвид на което на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН е бил съставен АУАН №193/04.07.2018 год. /бланков № 000606/ в отсъствие на нарушителя, удостоверено с подписа на двама свидетели. АУАН е връчен по реда на чл.43, ал.4 от ЗАНН, от представител на Столична дирекция на вътрешните работи – Първо районно управление *** на 18.09.2018 год. и подписан от нарушителя без възражения.

В законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не са постъпвали писмени възражения по повод съставения АУАН.

В съдебно заседание бяха разпитани в качеството им на свидетели - Е.Х. и С.И., чиито показания съдът кредитира, като дадени безпристрастно и обективно.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, както и от гласните доказателства в хода на съдебното производство, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е неоснователна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“.

В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Наказателното постановление е обосновано.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере в какво се обвинява и срещу какво да се защитава. Посочено е нарушение на материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Мястото и датата на извършване на нарушението е точно описани от АНО. Правото на защита на жалбоподателя по никакъв начин не е било нарушено.

Съдът намира, че правилно АНО е приложил материалния закон след като е констатирал нарушения по чл. 48, ал. 1 т. 12 от ЗВ, във връзка с чл.

200, ал. 1, т. 4 от Закона за водите, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма.

Съгласно текста на посочената за нарушена правна норма - в срок до 31 март на следващата отчетна година предоставят на Директора на съответната басейнова дирекция, а в случаите на издадено разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 3 - и на директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите, доклад за изпълнението на условията в издадените им разрешителни; в случаите на издадено разрешително по чл. 117 от Закона за опазване на околната среда докладът се представя като част от доклада по чл. 125, ал. 1, т. 5 от същия закон.

Жалбоподателят не е изпълнил и това си задължение и затова е бил санкциониран от АНО. В обстоятелствената част на НП, АНО е посочил, че нарушението е вменено за непредставен доклад. Извършването на нарушението описано в НП се потвърждава от събраните гласни доказателства – свидетелските показания на свидетелите - Е.Х. и С.И., както и от събраните по АНП писмени доказателства.

Съдът намира, че нарушените и санкционните норми са били посочени правилно в обстоятелствената част на НП. Жалбоподателят е разбрал за какво нарушение е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че е било нарушено правото му на защита.

Съгласно чл.658 от ТЗ, именно синдика е представляващия предприятието на несъстоятелния длъжник и има задължения да организира и изпълни задълженията, произтичащи от влязъл в сила административен акт на името на дружеството.

Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че извършеното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид.

Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на ЗВ. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.

При определяне на размера на наложената санкция, административно-наказващият орган се е съобразил с тежестта на извършеното и с обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път.

Съдът намира, че наказанието е определено към предвидения в закона минимум, справедливо е и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 241/18.12.2018 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ , с което на „Х.е.У.” АД в несъстоятелност, ЕИК ********* е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева на основание чл.48, ал.1, т.12, във вр. чл.200, ал.1, т.4 от Закона за водите.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред Административен съд Варна по реда на АПК.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: