Определение № 1898 от 29.06.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1898 гр. София, 29.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20228002104531 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Н. К. и М. Н. К., чрез адвокат С. И. против решение № 133/22.07.2022г., постановено по в.гр.д. № 163/2022 г. от Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 384/04.01.2022г. по гр.д. № 1648/2020г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е обявен за окончателен сключения на 27.01.2012г. между И.

Н. П., от една страна, и Н. Н. К. и Л. П. К. /наследодатели на ответниците Н. К. и М. К./, от друга страна, предварителен договор за изграждане на жилищна сграда в [населено място] и за прехвърляне на обособени обекти в нея.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторите - ответници обжалват решението на въззивния съд като поддържат неправилност поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В жалбата се поддържа, че въззивният съд не е обсъдил и съобразил всички направени възражения и сочени доказателства във въззивната жалба и така без да изясни делото от фактическа страна, е постановил решение, което е неправилно. Твърдят, че съдът се е позовал основно на заключението на вещото лице, като е игнорирал релевантни за делото факти, съответно доводи и възражения на ответниците.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК –противоречие с практиката на ВКС и със задължителната практика на ВКС, както и по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

1

Формулирани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК са следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет искания, доводи и възражения на страните, ако те са своевременно направени и съобразени с инстанционната фаза на делото и по установения процесуален ред, като по него се твърди противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в: Решение № 331 от 04.07.2011 г. по гр. дело № 1649/2010 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 267 от 04.03.2014г. по гр. дело № 30/2013 г. на ВКС, І г.о., Решение № 43 от 05.06.2019 г. по т. дело № 1177/2018 г. на ВКС, II т.о., т. 3 на Тълкувателно решение №1/2013 по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; 2/ Длъжен ли е съдът за издирване на приложимия материален закон и за формиране на правни изводи по същество на спора, да направи преценка на всички относими доказателства по делото, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК, като в тази връзка: може ли съдът да постанови съдебно решение въз основа само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни. По този въпрос се сочи противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в: Решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. дело № 4744/2008 г. на ВКС, І г.о.; Решение № 447 от 18.11.2011г. по гр. дело № 1964/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 331 от 04.07.2011 г. по гр. дело № 1649/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 111 от 13.06.2016 г. по гр. дело № 6121/2015 г. на ВКС, I г.о.; Решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. дело № 420/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; 3/ Длъжен ли е съдът при направено своевременно мотивирано искане за допускане на повторнa или допълнителна експертиза да допусне такава, като се сочи, че въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 267 от 04.03.2014г. по гр. дело № 30/2013 г. на ВКС, І г.о. и т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2013 по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; 4/ Издадено конкретно пълномощно във връзка с одобрени проекти и издадено въз основа на тях разрешение за строеж, има ли действие след изтичане на срока на разрешението за строеж и съответно може ли да послужи на упълномощеното лице пред съответните инстанции за издаване на ново последващо разрешение за строеж и одобряване на нови проекти във връзка с издаденото ново разрешение за строеж. Твърди се противоречие с Решение № 43 от 05.06.2019 г. по т. дело № 1177/2018 г. на ВКС, II т. о. и Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по т.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани следните въпроси: 5/ След като има одобрен конструктивен проект съгласно издадено разрешение за строеж за една сграда и отделно от това съставена конструктивна експертиза и обяснителна записка, може ли с конструктивна експертиза и обяснителна записка по време на строителството да се извършват изменения в конструктивен проект, които са съществени по смисъла на чл. 154 от ЗУТ; 6/ Допустимо ли е съгласно действащата нормативна уредба с конструктивна експертиза и обяснителна записка, вместо с Акт образец 14, да се приема конструкцията на сграда от пета категория, при положение, че има съществени отклонения в одобрения конструктивен проект; 7/ След като има одобрен конструктивен проект съгласно издадено разрешение за строеж за една сграда и отделно от това съставена конструктивна експертиза 2 и обяснителна записка, как трябва да се изпълни конструкцията на сградата съгласно одобрения конструктивен проект или конструктивната експертиза и обяснителната записка;

8/ Възможно ли е без да е съставен Акт образец 15 и съответно издадено удостоверение по чл. 181 от ЗУТ за изграждане на сграда от пета категория, която сграда е изградена при съществени отклонения от одобрения конструктивен проект, да се издаде удостоверение за ползване на сградата само въз основа на изготвена впоследствие конструктивна експертиза и обяснителна записка, които си противоречат помежду си, и съответно съставен въз основа на тези два документа Акт образец 15.

Ответникът по касационната жалба - И. Н. П., чрез пълномощника си адв. Г. К., в отговор на жалбата излага съображения за липса на предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество за правилност и законосъобразност на същото.

Претендира разноски за касационната инстанция.

С обжалваното въззивно решение съдът e приел за основателен предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен и е потвърдил решението на първоинстанционния съд в този смисъл. За да достигне до този извод, съдът е приел, че са налице всички предпоставки за обявяване на предварителния договор за окончателен, а именно – настъпването на падежа на задължението за сключване на окончателния договор, наличието на годен обект на правото на собственост и установено право на собственост на продавача върху предмета на предварителния договор, като е изложил собствени мотиви по основателността на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, респективно по неоснователността на възраженията на ответниците, като е споделил и мотивите на първоинстанционния съд и е препратил към тях по реда на чл. 272 ГПК. Въззивният съд, при съобразяване на предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите и всички събрани по делото доказателства, е приел за установено следното: На 27.01.2012г. между Н. К. и Л. К., от една страна и от друга – И. П., е сключен предварителен договор за изграждане на жилищна сграда и прехвърляне на обособени обекти от сградата; на същата дата с пълномощно с нотариална заверка на подписите двамата възложители са упълномощили ищеца П. да ги представлява пред всички компетентни органи във връзка със снемане на забраната за строителство, реализирането и окончателното приключване по съответния ред на строителството върху спорния имот, като са го оправомощили да ги представлява пред всякакви компетентни органи, физически и юридически лица, организации и учреждения във връзка с извършването на промени в архитектурните и инвестиционни проекти; да ги представлява и при одобряването на промените от компетентния орган; да се снабдява с всички необходими документи и книжа, както и да извършва други правни деиствия; предметът на договора е строителство в [населено място], като при сключването му страните са се съгласили, че в имота има незавършено строителство, на етап „груб строеж“, като е уговорено строителят П. да довърши в сроковете и съобразно условията по договора сградата и да осигури въвеждането и в експлоатация с акт обр.16 и разрешение за ползване, а от своя страна възложителите да му прехвърлят правото на собственост върху определени обособени обекти в сградата; при подписване на договора е бил налице одобрен архитектурен проект и строително 3 разрешение от 2008г., послужили като основа за определяне на отношенията между страните; през 2012 са отстранени допуснатите отклонения от одобрения инвестиционен проект на извършения строеж, а през 2018г. страните са сключили анекс към договора, като са продължили срока за изпълнение до 31.05.2019г.; в същия срок строителят се е задължил да внесе всички необходими документи в съответната институция за издаване на акт обр.16 и удостоверение за ползване на сградата; както договорът, така и анексът към него, са с нотариална заверка на подписите и при изразеното съгласие от възложителите за продължаване на срока за извършване на СМР и снабдяване на сградата с акт обр.15 и акт обр.16 и удостоверение за въвеждане в експлоатация; строителните работи са приключили през октомври 2019 г., като до завеждане на иска се стига след отправена покана от страна на ищеца до ответниците за съдействие във връзка с подаване на необходимите документи за акт 16 и направеното от тях уведомление до ищеца, че оттеглят даденото му пълномощно и развалят предварителния договор. Във връзка с възраженията на ответниците относно изпълнението на договора от страна на ищеца, въззивният съд е разгледал и обсъдил подробно всички изложени от тях твърдения, както и събраните по делото доказателства.

Приел е, че не е налице отклонение от проекта и уговореното в договора, както и че ищецът е действал изцяло в интерес на ответниците и в пределите на учредената му представителна власт, като е предприел и извършил всички необходими действия, за да изпълни задълженията си по договора. Съдът е намерил за неоснователно възражението, че в случая се касае за фикс-сделка, тъй като липсва такава клауза в договора, а и от фактите по делото може да се направи обратния извод, че интересът от изпълнение по договора към днешна дата е по-голям отколкото към посочената в анекса дата - 31.05.2019г. Въззивният съд е отхвърлил твърдението на ответниците, че ищецът е действал в тяхна вреда, а оттам и че договорът е нищожен на основание чл. 40 от ЗЗД, тъй като твърдението е недоказано. Съдът е отхвърлил и възражението за нищожност на предварителния договор поради противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на престациите, тъй като от фактите по делото е видно, че насрещната престация на ищеца не се свежда само до влагане на труд и материали, а и до провеждане на всички изискуеми административни процедури до положителен краен резултат, вкл. премахването на незаконното строителство, ангажиране на оглед от компетентните органи, снабдяване с разрешение от НИНКН към Министерство на културата, снабдяване с разрешителни от национално и местно ниво, снабдяване акт обр.15 и др., които изискват не само фиансов ресурс, но и влагане на време и усилия, положени от ищеца, които макар да не са оценени в пари, следва да бъдат отчетени като част от насрещната престация. На последно място, за недоказано е намерено и заявеното от ответниците оспорване на верността на приетия по делото официален документ - акт обр.