Решение № 414 от 22.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. Велико Търново, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и Ч. година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Гражданско дело № 20224100100800 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 и 52 от Закона за задълженията и договорите.

Ищците – Д. И. С. и П. Д. И. - излагат в исковата молба, че на 15.07.2022 година на пътя между град С. и село К. претърпели транспортно произшествие, причинено от водач на автомобил, застрахован в ответното дружество за риска гражданска отговорност на автомобилистите. По реда на настоящото производство търсят репарация на претърпените вреди в размер по на 26 000 лв. за всеки за неимуществените увреждания, част от вземания, които твърдят да възлизат на по 120 000 лв., а Д. С. претендира и обезщетение за имуществени вреди, разходи по лечение, от 456,80 лв. Върху всяко вземане се претендира мораторна лихва от 23.07.2022 година насетне.

Ответната страна - „ДБЖИЗ“–АД, гр. С. – признава твърдяното по исковата молба застрахователно правоотношение и факта на транспортния инцидент. Оспорва иска с възражение страните да са сключили споразумение, по силата на което на ищците е платено обезщетение за търпените вреди. Претендира разноски.

Ищците са реприкирали възражението за споразумението с довод да протИ.речи на добрите нрави, да е сключено при крайна нужда и явно неизгодни условия.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено:

Не се спори, установява се от обясненията на страните, че транспортният инцидент е настъпил на посочените в исковата молба място и дата. Причинен е от неправомерно виновно шофиране на И.Т.И.. Вследствие на произшествието ищцата Д. С. еполучила закрита коремна травма, счупване капачката на дясното коляно, а П. И. е получил 1 черепно-мозъчна травма – влязлатав сила присъда по приложеното нохд № 457 по описа на Великотърновски окръжен съд за 2023 година във връзка с правилото на чл. 300 от ГПК.

Чрез адвокат МК ищците са се споразумели с ответното дружество, като последното е поело да им заплати общо за двамата 100 000 лв. – споразумение от 24.11.2022 година и пълномощно от ищците в полза на адвокат МК с нотариална заверка на подписа от 23.11.2022 година. На същата дата упълномощителката Д. С. е оттеглила даденото пълномощно – декларация от 23.11.2022 година – но доказателства това да е съобщено на ответното дружество и на упълномощения адвокат липсват. На 25.11.2022 година ответникът е платил уговореното обезщетение – преводно нареждане на лист 42 от преписката по делото.

Исковете са неоснователни. Страните са уредили последиците от увреждането на ищците като са сключили цитираното по-горе споразумение, спогодба по смисъла на чл.

365 от ЗЗД с предмет вземанията на пострадалите от транспортния инцидент и ангажиментите на застрахователя по чл.429, ал. 1 от КЗ. Договорът има погасително спрямо деликтното вземане действие, а плащането на сумата от 100 000 лв. погасява и възникналите на договорно основание права на ищците.

Доводите на ищците са неоснователни. Споразумението не само, че не протИ.речи на добрите нрави, а сключването му е желателно. Това следва от позитивната регламентация на договора за спогодба.

Крайната нужда и явно неизгодните условия са основание за унищожаемост на сделките и изискват атакуване на споразумението по исков ред, за да бъдат съобразени при решаване на спор като процесния. Ищците дори не твърдят, че са предявили искове са унищожаване на сключеното на 24.11.2022 година споразумение.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК сочат, че ответникът има право на разноски, по делото доказани като сума от 500 лв. – депозит за вещо лице от 300 лв. и и юрисконсутлско възнаграждение от 200 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК. Следва да се присъдят с настоящото решение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Отхвърля предявените от Д. И. С., ЕГН: **********, и П. Д. И., ЕГН: ..., двамата от село Ж., ул. „Ч.“ №.., против „ДБЖИЗ“-АД, гр. С., ЕИК: ..., искове, с които на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45, 51 и 52 от Закона за задълженията и договорите претендират обезщетение за неимуществени вреди - физически и психически страдания, последица на транспортно произшествие от 15.07.2022 година на пътя между гр.

С. и село К. в размер на по 26 000 лв. за всеки, част от вземания, които твърдят да възлизат на по 120 000 лв., със законна лихва от 23.07.2022 година насетне, като неоснователни.

2

Отхвърля предявения от Д. И. С., ЕГН: **********, против „ДБЖИЗ“-АД, гр. С., ЕИК: ..., иск, с който на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 и чл.

51 от Закона за задълженията и договорите претендира обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, последица на транспортно произшествие от 15.07.2022 година на пътя между гр. С. и село К. в размер на 456,80 лв. със законна лихва от 23.07.2022 година насетне като неоснователен.

Осъжда Д. И. С., ЕГН: **********, и П. Д. И., ЕГН: ..., двамата от село Ж., ул. „Ч.“ №.., всеки поотделно - да заплатят на „ДБЖИЗ“-АД, гр. С., ЕИК: ..., по 250 (двеста и петдесет лева )лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 3