Решение № 1239 от 10.06.2026, Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 1239

Разград, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - II състав, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА административно дело № 20257190700212 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ЗПЗП.

Образувано е по жалба на Г. Й. Х. от [населено място], [област] против Уведомително писмо (УП) изх. № 02-170-6500/1752 от 01.06.2025 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) – София, в частта, с която е отказано оторизиране на сумата от 3 461, 52 лв., представляваща част от исканата субсидия по интервенция „Еко- НИП“ за 2023 г. и 41 275, 06 лв., представляваща част от исканата субсидия по интервенция „Еко- ЗВПП“ за 2023 г.

В жалбата и по същество се твърди, че оспореното УП е незаконосъобразно, като издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. С оглед на това се иска от съда да отмени отказа да се изплати исканата финансова помощ, ведно с произтичащите от това законни последици. Претендира и за заплащане на направените деловодни разноски.

Ответникът по делото, чрез своя процесуален представител, заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя се явява основателна.

Събраните в хода на производството писмени доказателства и възприетото от съда заключение по назначената агротехническа експертиза (АТЕ) установяват следните факти и обстоятелства:

Настоящото административно производство е образувано по повод подадено от жалбоподателя Заявление за подпомагане 2023, форма за физически лица УИН 17/030823/31385 от 19.07.2023 г. (л. 71- л. 85), с което е заявил няколко интервенции за подпомагане под формата на директни плащания, обвързани с площ, за кампания 2023 г, сред които „Еко схема за намаляване използването на пестициди“ (Еко- НИП) и „Еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал“ (Еко- ЗВПП). Исканата сума по интервенция Еко- НИП е в размер на 59 919, 41 лв., а по интервенция Еко- ЗВПП е в размер на 43 871, 28 лв. В последствие към заявлението е подал Декларация (л. 87) по чл. 46 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции (Наредба № 3, Наредбата), към която са представени фактури за закупени ПРЗ и опис на същите (л. 87 гръб- л. 89) Видно от Таблица Еко схеми 2023 (л. 76 – л.78) по схема ЕКО - НИП за Практика 2 (пестициди т. 1 и т. 3) бенефициентът е кандидатствал с 4 броя БЗС (блок на земеделското стопанство) с обща площ от 33,74 ха, засети с царевица.

По схема Еко-ЗВПП за Практика 2 (външни подобрители) той е кандидатствал с 14 парцела с обща площ 419, 58 ха, засети със зимна мека пшеница (194, 00 ха), слънчоглед (200 ха) и площи с угари ( 24, 83 ха). Приложил е и план за управление на хранителните вещества, изготвен от агроном (л. 65- л. 68).

След извършени административни проверки е установено, че жалбоподателят не е представил доказателства за закупени феромонови уловки, което е отразено в Таблица 19.3 (л. 24), съставляваща неразделна част от оспореното УП. Това обстоятелство той е декларирал и при подаване на декларацията по чл. 46 от Наредба № 3, където срещу „Общ брой копия на представени разходоправдателни документи за закупени феромонови уловки по Еко- НИП за Практика 2 …“ е записал „0“.

В Таблица 18.5 (л. 18) от оспореното УП са описани площите с констатирани неспазени изисквания по Еко-ЗВПП (12 парцела), като в колона 4 е посочена минималната потребност на културата от количество общ азот, в колона 5 – осигуреното количество общ азот в резултат от внасянето на органичен подобрител, в колона 6 – осигурения азот от органично наторяване - не по-малко от 10% от потребностите на културата, а в колона 7 – общото количество общ азот на парцела, но не повече от 150 кг/ха. Видно от разясненията под таблица 18.5 за съдържанието на колони 4, 6 и 7, данните следва да са от плана за управление на хранителните вещества. В колона 10 срещу всички парцели е отбелязано, че не отговарят на изискванията за внесено количество азот съгласно чл. 40 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г..

В хода на производството е представено писмо № 10-677/08.08.2023 г. от МЗХ според което изискуемото минимално количество внесен азот (N) е актуализирано, като за мека пшеница - зимна и за слънчоглед е определено на 60 кг/ха, а за мека пшеница – пролетна е 50 кг/ха. Това количество е посочено в колона 4 на Таблица 18.5 от уведомителното писмо за парцелите, засети с мека пшеница - зимна и слънчоглед.

При тези факти е издадено УП изх. № 02-170-6500/17152 от 01.06.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано оторизиране на сумата от 3 461, 52 лв., представляваща 100 % от исканата субсидия по интервенция „Еко- НИП“ Практика 2 за 2023 г. и 41 275, 06 лв., представляваща част от исканата субсидия по интервенция „Еко- ЗВПП“ за 2023 г. В мотивите към него бланкетно е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗПЗП на данните в подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане. Тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. Неразделна част от УП са приложените към него таблици, цитирани по-горе, където в табличен вариант са отразени констатациите от административната проверка, а в текстови вариант е обяснено тяхното значение в общ смисъл, относим към всички хипотези.

Това УП е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

Съдът приема, че оспореното УП е валиден административен акт, като издаден в писмена форма от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата, а в § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е посочено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. УП е издадено като електронен документ, подписано от неговия автор с валиден квалифициран електронен подпис, което се установи при неговата проверка.

По своя характер УП съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и неговото съдържание следва да отговаря на изискванията, регламентирани в чл. 59, ал. 2 АПК. В случая, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК в процесното УП не са посочени пълно, ясно и конкретно фактическите и правни основания, обосновали административния орган да постанови своя отказ. Излагането на мотиви е от съществено значение, тъй като само по този начин както адресатът на акта, така и съдът при провеждане на съдебен контрол, могат да разберат каква е действителната воля на административния орган, кои са конкретните факти и съответстващите им правни норми, въз основа на които той е счел, че следва да упражни предоставените му властнически правомощия. От една страна те очертават предмета на доказване в хода на съдебното производство, а от друга страна те определят и рамката на съдебния контрол. Както в УП, така и в другите съпътстващи го документи, не са посочени конкретните фактически и правни основания, които да установяват как е определена недопустимата за подпомагане площ на парцелите, съответно как са изчислени намаленията.

Според приетото в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд (което не е загубило сила и към настоящия момент) мотивите към акта могат да се съдържат и в друг предхождащ документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в този документ. Наред с това адресатът на акта следва да е запознат със съдържанието на този документ . Тези изисквания не са изпълнени.

В цитираното Тълкувателно решение е допусната и възможност мотивите на административния орган да са изложени допълнително в друг документ, съставен най-късно до изпращане на жалбата до горестоящия орган или до съда. За да се счита обаче, че е отстранено допуснатото нарушение (каквото представлява неизлагането на мотиви към основния акт) следва допълнително изложените мотиви да изхождат от същия административен орган, който го е издал. Писменото становище (л. 36) на С. Г. - директор на Дирекция „Директни плащания“, изразено на 25.07.2025 г., е във връзка с вече подадената жалба срещу УП. То не е изготвено от административния орган, не е приподписано от него и не би могло да санира липсата на мотиви.

Ето защо съдът приема, че обжалваното Уведомително писмо не отговаря на изискванията за форма, посочени в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

В хода на производството е представено Решение за поправка на очевидна фактическа грешка изх. № 02-170-6500/1752#5 от 21.08.2025 г. (л. 103- л. 104), постановено месец след подаване на настоящата жалба. С него на основание чл. 62, ал. 2 АПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка (ОФГ) в оспореното уведомително писмо, като вместо текста в Приложение 18, Таблица 18.5, съдържаща 10 колони, да се чете нов текст – таблица от 17 колони и разяснения по всяка колона. С този акт не само са добавени допълнителни 7 колони, съдържащи нови данни, но е променено и съдържанието на колона 10. В нея срещу шест от парцелите (засети със слънчоглед) вече е отбелязано, че отговарят на изискванията за внесено количество азот по чл. 40 от Наредба № 3.

Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 2 АПК очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, могат да се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. По дефиниция ОФГ са писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности (в този смисъл и разпоредбата на чл. 175, ал. 1 АПК). По този ред е недопустимо административният орган да изменя и/или допълва своя акт. Според чл. 62, ал. 1 АПК преди изтичане на срока за обжалване административният орган може да отстрани допуснати непълноти в акта. В случая този срок е изтекъл и изпълнителният директор на ДФЗ не е разполагал с правомощието да допълва своето УП. Следва да се отбележи, че с решението за поправка на ОФГ органът не само е допълнил мотивите си, въвеждайки нови данни, факти и основания, но е създал и допълнително противоречие в съдържанието на двата административни акта, посочвайки, че за шест от парцелите са изпълнени изискванията за внесено количество азот по чл. 40 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., независимо, че е постановил отказ за плащане на субсидията по Еко-ЗВПП.

Наред с това съдът намира, че в хода на административното производство е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 35 АПК, която вменява задължението индивидуалният административен акт да се издаде, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованото лице. Той не е изпълнил задължението си служебно да събере всички необходими и относими доказателства (чл. 36 АПК).

Съгласно чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3 земеделските практики, допустими за подпомагане по схема Еко- НИП, се доказват чрез проверка на дневниците за проведената растителна защита и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените препарати за защита. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от Наредбата, според която доказването на вложените обеми подобрител на съответния парцел се извършва чрез разходооправдателни документи и дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене за вложени подобрители на съответния парцел. Налице е кумулативно въведено изискване за доказване, поради което административният орган е следвало да регламентира процедура, по която дневниците за проведените защитни мероприятия и торене се предоставят от бенефициентите и да ги провери преди да се произнесе по искането за финансово подпомагане. В казуса тези дневници не са изискани и проверени от административния орган.