Решение № 22261 от 09.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22261 гр. София, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20241110141510 по описа за 2024 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба на М. П. И. срещу Софийска вода АД, с предявени искове с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника сума от 2 790.39 лв., представляваща главница за ВиК услуги за периода 27.05.2012 г. – 27.05.2015 г., ведно със законната лихва за периода 11.06.2015 г. до изплащане на вземането и 252.79 лв. разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 19.02.2016 г. по заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 33166/2015 г. на СРС, 54 с-в, поради погасяване на правото на принудително изпълнение по давност.

В исковата молба са налице твърдения, че по изп.д. № 452/2024 г. на ЧСИ .., което е образувано по изпълнителен лист от 19.02.2016 г. по заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 33166/2015 г. на СРС, 54 с-в, е налице извършено последно изпълнително действие на 16.08.2018 г. и в двугодишен срок не е поискано извършването на други изпълнителни действия. Затова ищецът намира, че правото на принудително изпълнение на кредитора е престанало да съществува като погасено по давност и вече не може да бъде упражнено надлежно.

Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в 1 срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който признава предявения иск като основателен. Твърди, че по негово искане съдебния изпълнител е постановил прекратяване на изпълнителното дело, съгласно съобщение от 17.07.2024 г.

Счита, че не дължи разноски, а евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. чл. 439 вр. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът М. П. И., чрез адв. .. в открито съдебно заседание на 20.11.2024 г. прави искане за постановяване на решение при признание на иска. Претендира и присъждане на разноски по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и предвид направеното от ответника признание на предявения иска, счита, че са налице предпоставките за постановяване на решение основаващо се на признание на иска, съгласно чл. 237, ал. 2 от ГПК .

По разноските.

Съдът намира, че с оглед изхода на делото искането на ищеца по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК е основателно за сума в размер на 604.32 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 08.07.2024 г. В тази насока съдът намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца в размер на 1 800 лв., с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, проведеното едно открито съдебно заседание, поради което възнаграждението следва да бъде определено и заплатено в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По отношение на разноските по делото съдът намира, че не са налице кумулативните предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК, в какъвто смисъл е искането на ответника, тъй като независимо, че ответникът е признал иска, съдът намира, че с поведението си е дал повод за завеждане на иска. Това е така, защото видно покана за доброволно изпълнение от 23.02.2024 г. по изп.д.

№ 452/2024 г. на ЧСИ .. , ответника е инициирал образуването и висящността на това изпълнително дело независимо, че управляващия дружеството е знаел, че изп.д. № ... на ЧСИ .. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК още на 16.08.2020 г. Това означава, че ответникът е станал причина за 2 завеждане на делото. Този извод не се променя и от обстоятелството, че ответното дружество в хода на настоящото производство е поискало прекратяването на изп.д. 452/2024 г. на ЧСИ .. , тъй като това са действия в хода на процеса. Затова и доколкото за ищеца не е имало друга възможност да реализира правата си, освен по исков път, съдът намира, че разноските по делото следва да бъдат възложени на ответника.

На следващо място съдът намира и че с оглед освобождаването на ищеца от заплащане на държавна такса по делото, но основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 121.73 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на М. П. И. ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ул. ..., чрез адв. М., срещу Софийска вода АД ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, ..., с правно основание чл. 439 вр. чл. 124 от ГПК, че М. П. И. не дължи на Софийска вода АД сума от 2 790.39 лв., представляваща главница за ВиК услуги за периода 27.05.2012 г. – 27.05.2015 г., ведно със законната лихва за периода 11.06.2015 г. до изплащане на вземането и 252.79 лв. разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 19.02.2016 г. по заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 33166/2015 г. на СРС, 54 с-в.

ОСЪЖДА Софийска вода АД ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, ..., да заплати на М. П. И. ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ул. ..., чрез адв. М., сума в размер на 604.32 лв., представляващи разноски по делото.

ОСЪЖДА Софийска вода АД ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, ..., да заплати по сметка на Софийски районен съд сума в размер на 121.73 лв., представляващи държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3