Решение № 124 от 22.03.2019, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. Плевен,…22.... март….2019г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на двадесет и шести ФЕВРУАРИ през ДВЕ ХИЛЯДИ и ДЕВЕТНАДЕСЕТА година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА при секретаря....ДАФИНКА….БОРИСОВА,…като…разгледа… докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…60...… по…описа…за…2019г,…за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано на основание 2бр. въззивни жалби, подадени от страните по гр.д.№6769/2018г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, както следва: От ищеца М.Г.Ц. чрез пълномощника адв. Здр. Т. *** и от ответника „***, чрез пълномощника адв. И Н. от с. АК. От ищеца е подадена и частна жалба срещу определение, постановено по реда на чл.248 от ГПК.

Съдът, като съобрази предмета на обжалване, намира, че първо следва да бъде разгледана въззивната жалба на ответника, а след това на ищеца пред вид преюдициалността на спорния предмет, въведен с въззивната жалба на ответника.

1.По въззивната жалба на „*** със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, бул.“**“№**:

Ответникът в първоинстанционното производство, чрез пълномощника адв. И.Н. *** обжалва Решение №1854830.11.2018г., постановено по гр.д.№6769/2018г. по описа на ПлРС, ГО, в частта, в която е отменена като незаконосъобразна Заповед №9/26.07.2018г. на Изп.директор на „***-Плевен, с която е прекратено трудовото правоотношение на М.Г.Ц. на основание чл.328,ал.1,т.12 от КТ, последният е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „работник паркинг“ и „*** е осъден на основание чл.

225,ал.1 от КТ да му заплати обезщетение за периода от 26.07.2018г.

-20.11.2018г. в размер на 2754.55лв., ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба -21.09.2018г. до окончателното изплащане.

Във въззивната жалба се твърди, че в обжалваната част решението е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да бъдат отхвърлени предявените от ищеца М.Г.Ц. обективно съединени искове по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т3 от КТ – за отмяна на заповед на уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за обезщетение за времето, през което уволненият работник е останал без работа поради уволнението.

Ответникът по въззивната жалба – М. Г.Ц., който е ищец в първоинстанционното производство, чрез пълномощника адв. Здр. Т. ***, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба, приема следното:

Въззивната жалба, подадена от „*****“ - АД – ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№6769/2018г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, против РЕШЕНИЕ №1854/30.11.2018г, постановено по същото дело, В ЧАСТТА, в която са уважени предявените от ищеца М.

Г.Ц. обективно съединени искове по чл.344,ал.1,т.1,.2 и 3 от КТ, е ДОПУСТИМА като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д.№6769/2018г. по описа на Районен съд-Плевен, Гражданско отделение, е образувано на основание три броя обективно съединени искове по КТ, предявени от ищеца( понастоящем ответник по въззивната жалба) М.Г.Ц.

*** срещу ответника( понастоящем въззивен жалбоподател) ***със седалище в същия град, както следва: Иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ – за отмяна на заповед за прекратяване на трудово правоотношение №9/26.07.2018г. на Изп. директор на „***; Иск с правно основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „работник паркинг“; Иск с правно основание чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ и цена 4308лв. – за заплащане на обезщетение за срок от шест месеца, през които уволненият работник е останал без работа.

В исковата молба се твърди следното:

Със заповед № 9/ 26. 07. 2018 год. на Изпълнителния директор на ответното дружество трудовото, правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.

328 ал. 1 т. 12 от КТ, считано от 26. 07. 2018 год. Ищецът счита, че така издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като същата е немотивирана, противоречи на издаденото експертно решение на ТЕЛК № 1255/ 30. 04.

2018 год. и в нея не са посочени фактите и обстоятелствата, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на трудовите задължения на ищеца. Твърди се, че при воденото между същите страни гр. дело

№ 8198/ 2016 год. по описа на Плевенския районен съд ищецът е намалил иска си по чл. 225 ал. 1 от КТ и същият е бил уважен в размер на 2 301, 60 лв., т. е. с 1 150, 80 лв. по-малко от дължимото се обезщетение.

В заключение ищецът моли съда да отмени заповед № 9/ 26. 07.

2018 год. на изпълнителния директор на ****, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, да му присъди обезщетение по чл. 225 ал. 1 от

КТ в размер на сумата от 4 253, 40 лв., както и да му присъди обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ във връзка с предходното уволнение на ищеца в размер на 1 150, 80 лв. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

С влязло в сила разпореждане № 11568/ 24. 10. 2018 год. производството по делото е прекратено в частта относно предявения иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ за присъждане на сумата от 1 150, 80 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие предходното уволнение на ищеца, извършено със заповед № 12/ 28. 10.

2016 год. на изпълнителния директор на ****.

С определение от

20. 11. 2018 год. на основание чл. 214 ал. 1 от КТ е допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ, като размерът на същия е увеличен от 4 253, 40 лв. на 4 308 лв.

Ответникът в отговора на исковата молба е изразил становище за неоснователност на исковата претенция.

С обжалваната от ответника част на Решение №1854830.11.2018г., Плевенският районен съд, І-ви гр.с-в е уважил изцяло исковете по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ, като е отменилзаповед №9/26.07.2018г-. на изп. директор на ответника, с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.328,,ал.1,т.12 от КТ и е възстановил ищеца на заеманата преди уволнението длъжност“работник паркинг“. Уважил е частично иска с правно основание чл.344,ал1,т3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ, като е присъдил обезщетение в размер на 2754.55лв. за период от 26.07.2018г. до 20.11.2018г. и е отхвърлил иска за разликата до 4308лв- и за периода от 21.11.2018г. до 26.01.2019г.

Въззивният съд приема, че в обжалваната част, постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.

Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.

За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение, съдът съобрази следното:

От съвкупната преценка на доказателствата, с които е попълнено делото, се установява следното от фактическа страна:

С допълнително споразумение от 03. 08. 2016 год. към трудов договор № 59/ 30. 09. 1999 год., ответникът ******( понастоящем въззивник) като работодател е възложил на ищеца М.Г.Ц. ( понастоящем въззиваем) като работник/служител да изпълнява длъжността „работник паркинг“ на денонощен платен паркинг зад хотел „**“, бул. „***“ № **, гр. **.

Със заповед № 12/ 28. 10. 2016 год. на Изпълнителния директор на **** трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.

71 ал. 1 от КТ, считано от 28. 10. 2016 год.

С влязло в сила решение № 753/03. 05. 2017 год., постановено по гр. дело № 8198/ 2016 год. по описа на Плевенския районен съд, уволнението на ищеца е признато за незаконно и заповед № 12/ 28. 10. 2016 год. е отменена. Със същото решение ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „работник паркинг“ и му е присъдено обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ.

В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, със Заповед № 14/ 26. 07. 2018 год. ответникът е възстановил ищеца на работа на длъжността „работник паркинг“.

Със заповед № 9/ 26. 07. 2018 год. на Изпълнителния директор на ****, трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 12 от КТ. В обстоятелствената част на заповедта са изложени следните мотиви:“Поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, вследствие липса на работно място, на което да работят работниците/служителите на длъжност“работник паркинг“, поради спиране дейността на денонощен платен паркинг зад Хотел „**“ и предоставянето на имота, представляващ денонощен паркинг за дългосрочно ползване под наем на трето лице и липса на друг работещ денонощен паркинг в дружеството-работодател, на което да бъдат преместени работниците/служителите, заемащи длъжността „работник паркинг“.

Горната фактическа обстановка е безспорна между страните, видно от изразените им становища.

Спорният въпрос е правен и се отнася до законосъобразността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

Въз основа на горната фактическа обстановка и закона, въззивният съд формира следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ:

В правната теория и съдебната практика не съществуват затруднения относно тълкуване разпоредбата на чл.328,ал.1,т.12 от КТ. Единодушно се приема, че основанието по чл. 328 ал. 1 т. 12 от КТ предполага създадена нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор става невъзможно. Обективната невъзможност може да произтича както от работника/ служителя, така и от работодателя. Основното е да са налице непреодолими причини за изпълнение на трудовия договор, които произтичат от независими от страните фактори. Конкретният случай не е такъв. За да мотивира уволнението на ищеца работодателят **** се е позовал на обстоятелството, че денонощният платен паркинг зад хотел „**“ е бил предоставен дългосрочно под наем на трето лице и нямало друго подходящо работно място, на което работниците/служителите, заемащи длъжността „работник паркинг“, да бъдат преместени. В тази насока е и представеният по делото протокол от заседание на Съвета на директорите на „**- **“ АД от 29. 03. 2018 год. Решението на ответника да преструктурира част от дейността на търговското дружество като отдаде под наем част от неговите имоти не е нито независещо от волята на работодателя, нито непреодолимо обстоятелство, което попада в понятието за обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор по смисъла на чл. 328 ал. 1 т. 12 от КТ. Касае се за съвсем различна хипотеза, при която е отпаднала необходимостта за работодателя от персонала, заемащ длъжността „работник паркинг“. При това положение ответното дружество е можело да пристъпи към прекратяване на трудовото правоотношение на друго нормативно основание, но не и на посоченото в заповедта – чл.328,ал.1,т.12 от КТ. Като е прекратил правоотношението на основание, предпоставките за което не са установени в хода на съдебното дирене, работодателят е постановил незаконосъобразна заповед за уволнение, която на основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ следва да бъде отменена, както правилно е сторил първоинстанционнят съд с обжалваното решение.

По иска с правно основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ:

Като последица от отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, уволненият ралботник/служител следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, тъй като искът по чл.344,ал.1,т.2 от КТ е акцесорен по отношение на иска по т.1. В случая въззиваемият следва да се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „работник паркинг“.

По иска с правно основание чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225, ал.1 от КТ:

Този иск за обезщетение може да бъде уважен при наличие на две предпоставки – отмяна на заповедта за уволнение и оставане на работника без работа поради уволнението, но не за повече от шест месеца. В процесния случай са установени и двете предпоставки, но от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до приключване на производството в първа инстанция, е бил изминал срок по-кратък от шест месеца, затова правилно РС-Плевен е присъдил обезщетение в размер на 2754.55лв. за периода от 26.07.2018г. до 20.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от подаване на ИМ до окончателното изплащане.