Решение № 792 от 21.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 792 гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20231001001021 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по жалба от 14.11.2023 г. на заявителя „Пауъркомп – 2013“ ООД срещу решението от 25.10.2023 г. по т.д. № 208/2023 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърден отказ № 20230928162618/2.10.2023 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20230928162618, като заявителят е осъден да заплати на АВ разноски в размер на 80 лв.

В жалбата се твърди се, че неправилно СОС е приел, че налагането на запор върху дружествените дялове ограничава възможността съдружника да прекрати членственото си правоотношение по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ. Твърди се, че съдът неправилно се е позовал на постановките на ТР № 1/31.05.2023 г. на ВКС – ОСТК, тъй като в случая не се касаело за прехвърляне на дружествени дялове, а за поемане на дяловете от останалия съдружник вследствие на напускане от другия съдружник. Сочи се, че в подобна хипотеза правата на кредитора били защитени, тъй като запорът върху дружествените дялове се трансформирал в запор върху вземането на съдружника по чл. 125, ал. 3 ТЗ, както и от разпоредбата на чл. 73в ТЗ.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и отказа на длъжностното лице по регистрацията.

Агенцията по вписванията в писмен отговор оспорва жалбата. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по жалбата и отговора намира за установено следното:

Жалбата е подадена срока по чл. 25, ал. 4, изр. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и е допустима. Разгледана по 1 същество тя е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Пауъркомп – 2013“ ООД с жалба от 9.10.2023 г. срещу отказ № 20230928162618/2.10.2023 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20230928162618, с което е поискано заличаване на П. П. М. като съдружник и вписване като едноличен собственик на капитала на оставащия съдружник И. И. И..

От служебно извършената от въззивния съд справка в електронния Търговски регистър се установи, че дружеството е регистрирано на 14.05.2013 г. като ООД с капитал 10 лв. и съдружниците П. П. М. и Ц. Х. Д. при равно дялово участие – при дялове с номинал по 5 лв. за всеки, като същите са вписани и за управители при представителство – заедно и поотделно. На 30.05.2013 г. е вписано заличаване като съуправител на Ц. Д.. На 15.10.2015 г. е вписано заличаване като съдружник на Ц. Х. Д., чийто дял е бил поет от съдружника П. М., който е бил вписан за едноличен собственик на капитала, а дружеството е продължило като ЕООД. На 13.03.2018 г. е вписано налагане на запор върху дяловете на П. М. по изп. дело № 20168640400088 на ЧСИ В. Н., с рег. № ***, в полза на „СММ 97“ ООД за задължения в размер на 9 621,25 лв. На 22.08.2023 г. е вписано увеличение на капитала на 20 лв. и приемане за нов съдружник на И. И. И. с дял с номинал 10 лв., който е вписан и за нов управител на дружеството, а П. М. е бил заличен като управител.

Към процесното заявление от 28.09.2023 г., подадено от упълномощен от управителя адвокат, са приложени: 1) писмено предизвестие от П. М., с което е заявил желанието си да прекрати участието си като съдружник в дружеството на осн. чл. 125, ал. 2 ТЗ и чл. 9, ал. 2 от дружествения договор, в което е удостоверено, че е получено срещу подпис от управителя И. И. на 23.08.2023 г.; в същото е предложено дяловете на напускащия да се поемат от оставащия съдружник; 2) декларация от 23.09.2023 г. на П. М., че е получил от дружеството сума, съответстваща на стойността на притежаваните от него дялове, като са уредени всички имуществени последици от прекратяване на участието на дружеството и няма други имуществени претенции; 3) протокол от 23.09.2023 г., обективиращ решения на едноличния собственик на капитала И. И., че вследствие поемането на дяловете на напускащия съдружник П. М. се отменя стария дружествен договор и се приема нов учредителен акт, като се възлага заявяването на вписването в ТР на необходимите промени; 4) учредителен акт за ЕООД, според който капиталът на дружеството е в размер на 20 лв. и се притежава изцяло от И. И. – едноличен собственик.

За да постанови атакувания отказ от 2.10.2023 г. длъжностното лице по регистрацията е приело, че е вписания през 2018 г. запор върху дяловете на съдружника П. М. препятства разпоредителните действия на съдружника с дела му, което обхваща и забраната да се въздейства върху членственото правоотношение, вкл. по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, тъй като с това може да се измести момента за определяне на стойността на дружествения дял и да се ощетят интересите на кредитора.

В обжалваното решение от 25.10.2023 г. СОС е приел, че отказът е законосъобразен, позовавайки се на постановките на т. 7 от ТР № 1/31.05.2023 г. на ВКС – ОСТК.

Въззивният съд намира, че решението е правилно.

За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър съответните обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТР, част от които са дали заявлението изхожда от правоимащо лице /т. 3/, дали към заявлението са 2 приложени всички документи съгласно изискванията на закона /т. 4/, както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона /т. 5/.

В конкретния случай е поискано заличаване на вписването на един от съдружниците в дружеството – заявител поради едностранно прекратяване на членственото му правоотношение по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, обективирано в представеното към заявлението предизвестие. От съдържанието на последното се установява изтичането на 1-месечния срок, предвиден в чл. 9, ал. 2 от дружествения договор, с който допустимо се дерогира 3-месечния срок по чл. 125, ал. 2 ТЗ, доколкото в него е удостоверено получаването му от управителя на 23.08.2023 г. срещу подпис, от която дата до датата на подаване на заявлението /28.09.2023 г./ е изминал повече от 1 месец.

Същевременно се установява, че върху дяловете на същия съдружник е налице предходно вписан на 13.03.2018 г. запор, наложен по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК.

Спорният въпрос по делото е дали при така наложеният запор може да се впише заличаването на съдружника, спрямо когото е осъществено основанието по чл. 125, ал. 2 ТЗ за прекратяване на членството. Известно е на настоящия съдебен състав, че по този въпрос в практиката на съдилищата в цялата страна се застъпват противоречиви становища: 1) че след налагането на запора длъжникът не би могъл валидно да напусне дружеството с предизвестие, а дружеството не би могло да изключи съдружника, тъй като в противен случай би се осуетила възможността взискателят да се удовлетвори от стойността на запорираните дялове[1]; 2) че запорът не препятства нито едностранното напускане на дружеството, нито изключването на съдружника[2], и 3) че запорът препятства напускането по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, но не и изключването му по реда на чл. 126 ТЗ[3]. Извън предмета на настоящото дело са останалите прекратителни основания спрямо членството в ООД, а в негов предмет е само основанието по чл. 125, ал. 2 ТЗ. Настоящият въззивен състав в свои решения[4] вече е изразявал становище по този въпрос, като е приемал, че запорът препятства възможността съдружникът да упражни правото си на напускане по чл. 125, ал. 2 ТЗ. Липсват основания за промяна на тази позиция.

Запорът на дружествени дялове в ООД лишава длъжника от правото да се разпорежда с дяловете си или с произтичащите от тях вземания, а на дружеството – да извършва имуществени престации към съдружника във връзка с членственото правоотношение /чл. 451 ГПК/.

Извършването на подобни действия е непротивопоставимо на взискателя – същите са относително недействителни /чл. 452, ал. 1 ГПК/. Едностранното прекратяване на членството от съдружника по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ е форма на доброволно разпореждане с дружествения му дял, подобна по последици на доброволното прехвърляне на дружествен дял. Като такова то е непротивопоставимо на кредитора, в чиято полза е наложен запорът. Евентуалното вписване на заличаването на съдружника обаче ще има действие спрямо трети лица предвид разпоредбите на чл. 8 и чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ, което би било несъвместимо с правата на обезпечения кредитор. Поради това постановките на т. 7 от ТР № 1/31.05.2023 г. на ВКС – ОСТК са съответно приложими и към хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ и към всяка друга форма на доброволно разпореждане с дружествени дялове. Те не са приложими спрямо формите на принудително прекратяване на членственото правоотношение, т.е. такова, което не зависи от волята на съдружника, а от други обстоятелства. Ето защо обжалваният отказ се явява законосъобразен.

С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се потвърди като правилно.

3

От страна на ответника Агенцията по вписванията е заявено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ (ДВ, бр.

105/11.12.2020 г.) в производството по съдебно обжалване на отказа за вписване съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК. При това положение и в зависимост от изхода на настоящия спор на ответника следва да се присъди поисканото юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал.

8 ГПК в размер на 100 лв. – на осн. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

[1] така решение от 23.04.2012 г. по т.д. № 26/2012 г. на СГС; решение № 1495/14.08.2012 г. по т.д. № 2583/2012 г. на САС; решение № 200/30.01.2015 г. по т.д. № 271/2015 г. на САС; решение № 979/12.05.2016 г. по т.д. № 2237/2016 г. на САС; решение № 119/13.05.2016 г. по т.д. № 277/2016 г. на АС – Варна; решение № 168/23.06.2016 г. по т.д. № 329/2016 г. на АС – Варна; решение № 356/12.08.2016 г. по т.д. № 519/2016 г. на ОС – Пловдив; решение № 1496/16.07.2018 г. по т.д. № 558/2018 г. на СГС; решение № 1659/7.08.2018 г. по т.д. № 865/2018 г. на СГС; решение № 258/7.11.2018 г. по т.д. № 328/2018 г. на АС – Велико Търново; решение № 159/9.06.2017 г. по т.д. № 24/2017 г. на АС – Пловдив; решение № 166/14.06.2017 г. по т.д. № 296/2017 г. на АС – Пловдив; решение № 332/14.11.2019 г. по т.д. № 634/2019 г. на АС – Пловдив;

[2] така решение № 649/4.08.2016 г. по т.д. № 1093/2016 г. на ОС – Варна; решение № 529/25.07.2017 г. на ОС – Варна; решение № 142/5.10.2017 г. по т.д. № 148/2017 г. на ОС – Плевен; решение № 170/23.10.2018 г. по ч.т.д. № 221/2018 г. на ОС – Велико Търново;

[3] така решение № 450/4.09.2017 г. по т.д. № 378/2017 г. на ОС – Пловдив; решение № 280/2.12.2016 г. по т.д. № 667/2016 г. на АС – Варна;

[4] вж. решение № 1247/18.05.2018 г. по т.д. № 2015/2018 г.; решение № 342/7.02.2020 г. по т.д. № 447/2020 г. на САС и решение № 11520/13.07.2020 г. по т.д. № 1979/2020 г. на САС.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението от 25.10.2023 г. по т.д. № 208/2023 г. на Софийския окръжен съд.

ОСЪЖДА „Пауъркомп – 2013“ ООД с ЕИК – 202569041, със седалище и адрес на управление – гр. Ботевград, ул. „Трети март“ № 55, вх. В, ет. 2, ап. 2 , да заплати на Агенцията по вписванията, с адрес – гр. София, ул. „Елисавета Багряна“ № 20, сумата 100 лв . – разноски за производството пред САС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4