Решение № 525 от 27.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 525 гр. Пловдив, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20255330205457 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на А. З. З., против Наказателно постановление № 25-0432-001105/22.08.2025г., издадено от Началник Сектор в ОДМВРПловдив, РУ 01 Пловдив, с което на А. З. З., ЕГН **********, са наложени глоба в размер на 2000 лв. (с еврова равностойност 1022,58 евро) и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. (с еврова равностойност 5,11 евро) за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за неправилност и незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата и моли процесното наказателно постановление да бъде потвърдено. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (НП е връчено на 09.09.2025г., а жалбата е подадена на 23.09.2025г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 09.08.2025г., след полунощ, жалб. З. бил забелязан от полицейски патрул от служители на криминална полиция да излиза от казино в гр.

Пловдив и да се качва да управлява л.а. БМВ модел Ер Реихе с рег. № ****.

Тъй като поведението на водача се сторило съмнително на полицейските служители, същите последвали автомобила, като сигнализирали на дежурен в Първо РУ за съдействие. Управляваният от жалб. З. автомобил се движил по ул. Димитър Талев, завил надясно по ул. Братя Шкорпил, след което завил наляво по ул. Димо Хаджидимов и спрял пред № 4а. На място пристигнали служителите на 01 РУ-Пловдив – св. К. и св. К.. Същите извършили проверка на водача, като установили, че не носи свидетелство за регистрация на МПС и не им представил такова. Поканили го да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол. След няколко, около 5-6, неуспешни опита да бъде тестван с техническото средство, полицейските служители повикали още един полицейски екип, като след многократни обяснения как трябва да се направи пробата, вкл. след обясненията за необходимост от издишване на определено количество въздух, жалб. З. направил още няколко неуспешни опита. За така констатираното св. К. издал АУАН, а св. К. издал талон за изследване № 128986, които жалбоподателят отказал да приеме, коеот било удостоверено с подпис на свидетел. В последствие било издадено и обжалваното наказателно постановление.

По делото липсват данни или твърдения жалб. З. да се е явил в медицинско заведение за даване на кръвна проба за изследване.

2

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на презумптивната доказателствена сила на АУАН по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, която в настоящия случай не се явява опровергана, доколкото жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да оборват така констатираното от органите на реда. Гореописаната фактическа обстановка напълно се подкрепя и от събраните в хода на производството гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите К. и К. и от представените писмени доказателства. По отношение на извършената проверка, освен АУАН съдът кредитира и издаденият талон за изследване № 128986 носещ подписите както на съставилия го полицейски служител, така и на свидетеля, удостоверил отказа на жалбоподателя да го получи. В талона изрично е бил вписан отказът на жалбоподателя да се тества с дрегер, било му е указано, че трябва да се яви в УМБАЛ „Св. Георги“ до 45 минути от издаването на талона, като е било описано и че при отказ да бъде тестван, ще бъде наказан с глоба в размер от 2000 лв. и с лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган се установява от приложената по делото Заповед №8121з-1632/ 02.12.2021 г. на МВР.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете за издаването им. АУАН е издаден на 09.08.2025 г., за нарушение от същата дата, а НП – на 22.08.2025г., тоест преди погасяване на административно наказателната отговорност на дееца.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати пороци, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми.

Противно на изложеното в жалбата, в АУАН и НП изрично е посочено населеното място (гр. Пловдив) и конкретното място на извършване на нарушението – (ул. Димо Хаджидимов номер 4а). Съвсем законосъобразно са посочени и два различни часа, доколкото в единия по-ранен такъв (00,45ч.) е установено управлението на жалбоподателя, а в другия, по-късен такъв 3

(01,00ч.) е установен отказът да бъде извършена проверка с техническо средство. Установи се в хода на съдебното следствие и че разликата в часовете касае извършените в хода на проверката действия на полицейските служители и неуспешните опити на жалб. З. да възпроизведе валидна проба с техническото средство.

От описателната част на АУАН и НП е пределно ясно за коя хипотеза на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложена санкцията – а именно за водач на МПС, който отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство. В случая не се твърди същият да е участвал в ПТП, нито се установява наличие на такъв факт.

Относно извършеното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, същото съдържа няколко отделни състава на административни нарушения: отказ за извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози. Осъществяването, на което и да е от горните нарушения ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя по същата правна норма. Следователно, отказът да бъде изпробван с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта, е достатъчно основание за издаването на АУАН по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Така са и Решение № 1935 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1812 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1870 от 23.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2130 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1705 от 12.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1520 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

На следващо място, от текста на нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е видно, че за да е съставомерен отказът и за да бъде лицето годен субект на нарушението, същото следва да притежава качеството водач на МПС.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в т. 25 от параграф 6 на ДР на ЗДвП: "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Приложимата хипотеза е именно управлението на МПС, като същата се явява установена от фактическа страна.

4

В процесния случай, надлежно е повдигнато административно обвинение и е доказано извършването на отказ на водача да се тества с техническо средство. Спазени са и изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.). Отказът на водача да се пробва с техническо средство е удостоверен в издадения талон № 128986. На водача, видно от талона, е било предложено да се подложи на медицинско и химическо изследване. В талона е указано, че водачът следва да се яви в УМБАЛ „Св. Георги“ до 45 минути от връчването му, в съответствие с нормата на чл. 6, ал. 6, т. 2, пр. 1 от Наредбата, което в последствие няма данни да е било сторено.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че с даването на невалидни проби същият не е осъществил отказ от тестване с техническо средство. От една страна, съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, неизпълнението на тестваното лице на указанията на полицейските служители за даване на валидна проба, за което се установяват данни от разпитаните полицейски служители, се приравнява на отказ на лицето да даде такава. От друга страна, даването на невалидни проби не може да се приравни на надлежно тестване на субекта на административно-наказателна отговорност (така и Решение № 1057 от 10.06.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 956/2022 г.). В противен случай всяко лице би могло да осуети извършването на надлежна проверка от компетентните органи, в случай, че не изпълнява указанията на полицейските органи и не издишва необходимото количество въздух.

Съдът също така намира, че доколкото при отказ да бъде извършен а проверка посредством техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта, какъвто е конкретният случай, то полицейският орган няма служебното задължение да съпроводи лицето до мястото за вземане на кръвна проба, съгласно нормата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г .

Единствено при евентуално тестване на водача, управлявал процесното МПС, и отчитане на резултат над 1,2 g/ L (‰), органите на реда са задължени да го придружат. Същевременно констатира се, че в издадения на жалбоподателя талон надлежно е било описано и че проверяваният следва да се яви в 5 медицинското заведение – УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив, бул. Пещерско шосе № 66 до 45 минути от връчването на талона, като е било описано и какви са последиците от отказа му, като са коректно посочени административните санкции, които би следвало да търпи на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Впоследствие жалбоподателят съзнателно не е изпълнил и съответните предписания, като не се е явил в лечебното заведение за даване на кръв.

При така изложеното, съдът намира, че в настоящия случай се доказва безспорно извършването на твърдяното нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Наказанието е правилно определено, като същото съгласно чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е в абсолютен размер – наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 24 месеца, което не подлежи на коригиране от съда.

Налице е и нарушение от страна на жалбоподателя на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява. В случая, при така приетото от фактическа страна, се установява, че жалбоподателят не е носил нужното свидетелство, като липсват изложени възражения, оспорващи този факт, нито са изложени съображения защо това не е сторено. Не се споделя възражението на жалбоподателя за наличие на съществено процесуално нарушение при описание на нарушението, доколкото видно от описателната част както на АУАН, така и на НП, ясно е посочено, че нарушението е извършено във връзка с управление на МПС, като липсват твърдени факти същото да касае теглено ремарке. Административното нарушение е безспорно установено, като е приложена и правилната санкционна норма на чл. 183, ал. 1, т.1, пр. 3 от ЗДвП, а наложеното наказание – глоба в размер на 10 лева, е абсолютно определено в закона и правилно е било наложено на жалбоподателя.

Разпечатката съдържа 40 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/63f1743e-4c17-4281-95e8-9e35cd013060