Решение № 189 от 13.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Пловдив, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20245001000152 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №186/07.06.2023г., постановено по т.д. №187/2022г. по описа на окръжен съд С.З., „З.Е.А.Д. "Б.В.И.Г."“ ЕАД, с ЕИК ********** е осъдено да заплати на З. Т. Р., ЕГН ********** сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от получените травматични увреждания, вследствие на претърпяно ПТП на 23.12.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.04.2022г. до окончателното изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск над сумата от 50 000лв. до претендирания размер от 80 000лв.

„З.Е.А.Д. "Б.В.И.Г."“ ЕАД, с ЕИК ********** е осъдено да заплати на адв. П. Х. К. адвокатско възнаграждение в общ размер на 2 436лв., с ДДС, съразмерно с уважената част от иска. Посочени са банкови сметки, по които могат да бъдат заплатени сумите.

„З.Е.А.Д. "Б.В.И.Г."“ ЕАД, с ЕИК ********** е осъдено да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 2 000лв. за 1 държавна такса и сумата от 387,50лв. за възнаграждения на вещи лица, платена от бюджета на съда.

З. Т. Р., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „З.Е.А.Д. "Б.В.И.Г."“ ЕАД разноски в размер на 393,75лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.

С определение №54/19.01.2024г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, е изменено решение №186/07.06.2023г., постановено по т.д.

№187/2022г. по описа на окръжен съд С.З., в частта за разноските, като „З.Е.А.Д. "Б.В.И.Г."“ ЕАД, с ЕИК ********** е осъдено да заплати на адв.

П.К. допълнително адвокатско възнаграждение 3 144лв. с ДДС или общо сумата 5 580лв., с ДДС, която сума е изчислена общо с първоначално присъдената сума от 2 436лв., с ДДС, съразмерно с уважената част от иска.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство – З. Т. Р.. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен над сумата от 50 000лв. до претендирания размер от 80 000лв. Жалбоподателката счита, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Изложени са подробно съображения и доводи, че нарушението на материалния закон се изразява в неспазване приниципите на справедливостта, визирани в чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди от 50 000лв. не съответства на установените в практиката по приложението на чл.52 от ЗЗД критерии за справедливост; не са отчетени всички релевантни обстоятелства и реалният интензитет на претърпените от пострадалото лице болки и страдания, както и конкретните икономически условия в страната.

Цитирана е съдебна практика. Коментирано е заключението от допуснатата при първоинстанционното разглеждане на делото съдебномедицинска експертиза. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за неимуществени вреди да бъде уважен изцяло.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата страна - „З.Е.А.Д. "Б.В.И.Г."“ ЕАД, се оспорва подадената въззивна жалба. В отговора на въззивната жалба се съдържат възражения по отношение присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди, но, тъй като страната не се е възползвала от правото си на жалба, тези възражения не следва да се обсъждат.

2

С въззивната жалба доказателствени искания. и постъпилия отговор не са заявени

Страните претендират сторените по делото разноски, като от въззивната страна се претендират разноски по реда на чл.38 от ЗА, а от въззиваемата – юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Ищцата в първоинстанционното производство – З. Т. Р., е изложила фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На 23.12.2021г. около 11:05ч., в гр.С.З., на кръстовището на ул.

„Д.С.“ и ул. „Х.Б.“, е настъпило ПТП между ППС марка „Ш.“, модел „К.“ с ДКН *********, собственост на З.с. "С.", ЕИК **********, управлявано от Н.

К.К. и пешеходката З. Т. Р., ЕГН **********. При движение по ул. „Х.Б.“ в посока изток-запад и извършване на маневра завой наляво по ул. „Д.С.“, водачът на лек автомобил марка „Ш.“, модел „К.“ с ДКН ********* - Н. К.К., не пропуска пресичащата на пешеходна пътека ул. „Д.С.“ в посока западизток пешеходка З. Т. Р., вследствие на което я блъска. В резултат на настъпилото ПТП З. Р. получава следните травматични увреждания: фрактури на таза - фрактури в областта на двата ацетабулума и фрактура на лява пубисна кост; травма на лумбални прешлени и контузия на главата.След настъпване на пътнотранспортното произшествие и получените травми, ищцата е прегледана в ЦСМП - С.З. с оплаквания от болки в областта на таза и левия крак. След направени изследвания и прегледи от специалисти са установени гореописаните травматични увреждания. Предписан е покой, 3 леглови режим и прием на аналгетици. Вследствие на уврежданията З. Р. е на легло, като изпитва постоянни болки в травматичните области, а движенията в тазобедрена става са невъзможни, поради което има непрекъсната нужда от чужда помощ. При извършен контролен преглед при специалист, ортопед травматолог, е установено наличието на ограничени и болезнени движения в областта на лумбалните прешлени, палпаторна болезненост по паравертебралната мускулатура, както и наличие на оток. Болките са наложили посещение при специалист по физикална медицина и рехабилитация и провеждане на курс по апаратна физиотерапия. Същата обаче не е дала задоволителен терапевтичен ефект, поради което предстои престой в специализирано лечебно заведение. Твърди се, че преживеният стрес е оказал влияние върху психическото и емоционално състояние на З. Р., като е отключил появата на психотравма. След инцидента тя е силно притеснена, неспокойна, потисната и напрегната. Пострадалата рязко е ограничила социалните си контакти, няма желание да извършва обичайните си дейности и да контактува с хора, което е изключително нетипично за човека, който е била преди инцидента. Известен период от време е имала проблеми със съня, изпитва страх от автомобили.

Отговорността на ответника – застраховател, се ангажира с наличието на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л.а. „Ш.“, модел „К.“ с ДКН *********, по силата на застрахователна полица **************** със срок на валидност от 00:00ч. на 10.11.2021г. до 23:59ч. на 09.11.2022г. С молба, вх. №10/11.01.2022г. З. Т.

Р. е предявила претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред „З.Е.А.Д. "Б.В.И.Г."“ ЕАД, което не е сторено от страна на ответника.

Искането, с което е сезиран съдът, е ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000лв., като е конкретизирано: 70 000лв., вследствие фрактури на таза - фрактури в областта на двата ацетабулума и фрактура на лява пубисна кост; 10 000лв., вследствие травма на лумбални прешлени и контузия на главата, ведно със законна лихва, считано от 06.04.2022г. - датата на която „З.Е.А.Д. "Б.В.И.Г."“ ЕАД е отказало изплащане на обезщетение по заведената на 11.01.2022г. застрахователна 4 претенция на основание чл. 380 от КЗ до окончателното изплащане на сумата.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба и отговор на допълнителната искова молба ответникът „З.Е.А.Д. "Б.В.И.Г."“ ЕАД е оспорил предявения иск. Относимите за настоящото въззивно производство възражения по иска за неимуществени вреди се свеждат до размера на претендираното обезщетение.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Установени в първоинстанционното производство и неспорни в настоящето са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ:

Ищцата З. Р. е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, вследствие на телесни увреждания, причинени при ПТП от 23.12.2021г. и изразяващи се в: Контузия на главата, гръдния кош и таза; Счупване в областта на ацетабулумите /гаванковидните ямки на таза/ двустранно и лява пубисна /срамна/ кост съгласно приетото в първоинстанционното производство заключение от 5 съдебномедицинската експертиза. Вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на виновния водач на лекия автомобил марка „Ш.“, модел „К.“ с ДКН ********* - Н. К.К.. /При достигане на кръстовище, при зелен сигнал на светофара водачът на л.а. предприема завой наляво. В същото това време пешеходката З. Р., предприема пресичане на платното за движение от запад на изток по пешеходната пътека. Вследствие на пресичане траекториите на движение, е налице конфликтна точка и настъпва сблъсък/удар, като вследствие на сблъсъка/удара пострадалата получава травматични увреждания./ Налице е и причинна връзка между виновното противоправно поведение на водача на лекия автомобил и настъпилите увреждания. Не е спорен и специфичният елемент на визираната в чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ функционална отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” – със застрахователна полица ****************** със срок на валидност от 10.11.2021г. до 09.11.2022г.

С оглед оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, очертаният спорен въпрос, пренесен пред въззивната инстанция, е въпросът относно справедливото обезщетение за репариране на понесените от ищцата неимуществени вреди.

Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на упражнено по реда на чл.432 ал.1 от КЗ пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.