Определение № 20834 от 24.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20834 гр. София, 24.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511539 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

С определение № 42148/10.10.2025 г. по гр. дело № 47581/2025 г. на СРС, 161 е повдигнат спор за подсъдност между СРС и РС гр. Пловдив за разглеждане на предявен иск с правно основание чл. 170 ал. 1 КСО.

Пред РС гр. Пловдив е подадена искова молба от В. Б. К. против Пенсионноосигурителна компания „Доверие“ АД. Ищцата сочи, че наследница на П.Х.П., починал на 27.10.2019 г. Твърди се по индивидуална партида на П.П. с осигурителен № 300004961412100 да са постъпвали средства от задължително допълнително пенсионно осигуряване. Като единствен наследник В. К. претендира изплащане на натрупаните по индивидуалната партида суми в размер на 2571,09 лв. главница, ведно със законната лихва считано от 23.12.2024 г., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва – 937,46 лв., дължимо за периода 22.12.2021 г. – 22.12.2024 г.

С отговор на исковата молба ответникът е направил възражение за местна подсъдност по седалище на дружеството.

С определение № 10982/26.08.2025 г. съдът е прекратил производството по делото и изпратил същото за разглеждане от СРС. Съдът е приел приложимостта на общата подсъдност и неприложимост на разпоредбата на чл. 110, ал. 1 ГПК.

С определение № 42148/10.10.2025 г. по гр. дело № 47581/2025 г. по описа на СРС съдията-докладчик е приел за приложима при определяне на подсъдността разпоредбата на чл. 113 ГПК, за която съдът служебно следи. Посочено е, че се касае за договор между пенсионноосигурително дружество под специален режим и надзор и потребител – икономически по-слаба страна. Потребителският характер не се губи поради наследствено правоприемство.

Според разпоредбата на чл. 170, ал. 1 КСО при смърт на осигурено лице във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване средствата по индивидуалната му партида се изплащат еднократно или разсрочено на наследниците му по закон при съответно прилагане на чл. 3, чл. 4, ал. 1 и чл. 5 – 10а от Закона за наследството.

Настоящият съдебен състав не приема, че при определяне на подсъдността е приложима разпоредбата на чл. 113 ГПК. За да достигне до този извод съдът отчита, че По въпроса дали договорът за допълнително задължително пенсионно осигуряване 1 представлява потребителски договор по смисъла на Закона за защита на потребителите, съдът приема следното: изричното законодателство, уреждащо обществените отношения, свързани с допълнителното задължително пенсионно осигуряване, се съдържа в Кодекса за социално осигуряване. Този нормативен акт въвежда императивен режим, при който определена категория лица е задължена по силата на закона да участва в универсален или професионален пенсионен фонд. Участието в този фонд възниква ex lege, по силата на осигурителното законодателство, а не като резултат от свободна воля и договаряне между равнопоставени субекти. Същевременно съгласно § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите „потребител“ е физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В конкретния случай осигуреното лице не придобива услуга по свой избор, а изпълнява законово задължение, произтичащо от трудовото или самостоятелното осигурително правоотношение. Следователно отсъства елементът на свободно волеизявление, характерен за потребителските договори. КСО регламентира правата и задълженията на осигурените лица, осигурителите и пенсионноосигурителните дружества. Договорът за допълнително задължително пенсионно осигуряване представлява осигурително правоотношение с публичноправен характер, подчинено на надзор от страна на Комисията за финансов надзор, а не на частноправно договаряне в търговски смисъл. Пенсионноосигурителното дружество не предоставя услуга срещу възнаграждение при свободно определени условия, а изпълнява законова функция по управление на натрупаните осигурителни средства, което изключва приложението на ЗЗП.

Според настоящия съдебен състав за разлика от задължителното, допълнителното доброволно пенсионно осигуряване има характер на частноправно осигурително правоотношение, в което страните договарят свободно условията, включително чрез прилагане на общи условия. Ето защо там е възможно прилагането на потребителското законодателство.

По изложените мотиви съдът приема за приложимо общото правило на чл. 105 ГПК и предявеният иск по чл. 170, ал. 1 ГПК следва да се разгледа по седалище на ответното дружество.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по предявените от В. Б. К. против Пенсионноосигурителна компания „Доверие“ АД искове с правно основание чл. 170 КСО и чл. 86 ЗЗД искова молба вх. № 132583/23.12.2024 г. (по описа на РС гр. Пловдив) е Софийски районен съд.

ИЗПРАЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на процесуалните действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2