Решение № 48 от 01.03.2024, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Л., 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л. в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. И.а като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело № 20234410100512 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 227 ал.1 б.а от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че н а 16.03.2017г. с нотариален акт *****, ищецът и неговата съпруга М.Г.Д., която починала на следващият ден след дарението, чрез упълномощената от нея С.П.Х., дарили притежавания от тях недвижим имот - съпружеска имуществена общност, а именно : жилищна сграда с идентификатор N ® ***** със застроена площ от 115 кв.м. на два етажа, сграда с идентификатор № ***** със застроена площ от 24 кв.м. предназначение селскостопанска сграда, сграда с идентификатор № ***** със застроена площ от 19 кв.м. с предназначение хангар, депо гараж в едно с право на строеж, които се намират в общински поземлен имот с идентификатор № ***** в ***** с площ от 439 кв.м., като дарителите си запазват правото да живеят в имота до края на живота си. Твърди се, че съпругата на ищеца М.Г.Д. починала след продължително боледуване на следващият ден след дарението, като основно грижите за нея полагал ищеца и негови близки, в това число и внукът ми К.Я.П.., който живее в дарения имот и до настоящия момент. Твърди се, че когато взели решение със съпругата му да дарят имота на сина им Я., той живеел и работел в чужбина, че отношенията с него и съпругата му били нормални. Твърди се, че преди Я. да се завърне в България, на първия етаж живеели ищецът и внукът му К. а на 1 втория етаж, втората съпруга на Я. с неговото второ дете от съжителството му с нея. Твърди се, от момента, в който Я. се завърнал в България и след като той предприел действия по закупуване на собствено жилище и разбрал, че не може да продаде къщата, дарена му от ищеца и майка му, започнал един почти ежедневен психически и физически тормоз от негова страна, Я. му казвал, че ще го тормози докато пукне, тъй като му пречи да продаде имота и да вземе парите.Твърди се, че свидетели на това грубо отношение и закани за живота на ищеца са ставали неговият внук К. и негови съседи, в т.ч. съседката А.Т.Р., с която са съседи през ограда, а така също и негова близка И.Ф.Л.ърди се, че ответникът проявява грубо отношение и отправя закани от рода: “ще те тормозя докато пукнеш, аз ще продам тази къща и не ми пука къде ще живееш ти“, че всяко едно негово действие е било съпроводено с провокация към ищеца, отправяне на закани, че ще го тормози, докато умра. Ищецът твърди също така, че многократно е правил опити да разговаря нормално, като баща и син с него, но той по най-безцеремонен начин отхвърлял тези опити. Твърди се, че имал случаи, когато съм бил болен, на легло и с невъзможност да се обсулжва сам, в които случаи Я. не само не му помагал, но и гонел неговата позната и не й давал да му помага, като обяснението му било, че тя няма право да идва в къщата, тъй като тя е негова собственост и никой няма право да идва и влиза без негово позволение. Твърди се, че последния случай бил на 07.06.2023г., когато Я. се опитал да се възползва, че ищеца е сам в къщата, тъй като внук му Я. току що бил заминал по служба за няколко дни извън града, когато Я. успял да нахлуе в кухничката на долния етаж, където живее и за пореден път се нахвърлил върху него с поредните вербални заплахи; „Ти не разбра ли, че ще те тормозя докато не се изнесеш или умреш. Тази къща е моя и аз искам да я продам, а ти само ми пречиш", и направил опит да го удари, при който опит ищецът залитнал, подпрял се на кухненския плот зад него и когато ответникът видял, че търси средство, за да се защитя и в близост до него имало кухненски нож, Я. се изплашил, и избягал навън. Твърди се, че по съвет на полицаите, към които се обърнал , както и на негови близки, подал сигнал в P C Л. за осъществяваното върху него домашно насилие и тази молба била уважена и Я. бил осъден по ЗЗДН.

Твърди се че месеци наред, преди да подаде жалбата за домашно насилие, от страх да не бъде физически ликвидиран от Я., вечерно време се заключва в стаята си, където спи, че независимо, че за сега Я. е отстранен от имота, който му е дарен и, че живее в апартамента си, който закупил, ищецът продължавам да се заключва, тъй като разбрал от доста хора, техни общи познати, че Я. е споделил че ще направи всичко възможно да се отърве от него, понеже му 2 пречи.

Моли съда да постанови решение, с което да развали сключения Договор за дарение на недвижим имот: жилищна сграда с идентификатор № 03***** със застроена площ от 115 кв.м. на два етажа, сграда с идентификатор № ***** със застроена площ от 24 кв.м. предназначена на селскостопанска сграда, сграда с идентификатор № ***** със застроена площ от 19 кв.м. с предназначение хангар, депо гараж в едно с право на строеж, които се намират в общински поземлен имот с идентификатор № ***** в ***** с площ от 439 кв.м.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба и е оспорил предявения иск като неоснователен.

Изложен е съображения, че ищецът не разполага с активна материалноправна легитимация да претендира отмяна на цялото дарение, предмет на нотариален акт № *****, че дарители на имота са двамата му родители и ищецът дори да има основания да иска отмяна на направеното дарение, въпреки че счита, че няма такива, той може да иска отмяна на дарението само до размера на ½ идеална част от предмета на договора. Твърди се също така, че като основание за отмяна на дарението е посочена нормата на чл. 227 ал.1 б.а от ЗЗД, която може да се претендира само в случай на извършено от надарения престъпление по чл. 115 във връзка с чл. 18 ал.1 от НК, като дали е извършено престъпление от определено лице се преценява от наказателния съд в съответно наказателно производство. Заявява, че безспорно в случая е, че такова производство срещу него не е проведено и няма постановена присъда.

Твърди се, че тази норма не се прилага в случай на осъществено домашно насилие. Оспорва се твърдението, че ответника постоянно обижда и напада ищеца, като твърди, че той самия е обиждан и провокиран от ищеца, и провокиран от това понякога използва нападателно поведение. Оспорва твърдението на ищеца, че иска да го изгони от дарения му имот, за да го продаде и заявява, че е извършвал доста подобрения на имота и заявява, че прилага като доказателство разплащателни документи.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представеният по делото / л. 7/ нотариален акт № *****. е, че на ***** г. П. И. Д. и М.Г.Д. са дарили на сина си Я. П. И. притежаваните от тях недвижими имоти – съпружеска имуществена общност, а именно: жилищна сграда с идентификатор № 03***** със застроена площ от 115 кв.м. на два етажа, сграда с идентификатор № ***** със застроена площ от 24 кв.м. предназначена на селскостопанска сграда, сграда с идентификатор № ***** 3 със застроена площ от 19 кв.м. с предназначение хангар, депо гараж в едно с право на строеж, които се намират в общински поземлен имот с идентификатор № ***** в ***** с площ от 439 кв.м., като дарителите са си запазили правото да живеят в имота до края на живота си.

Предмет на настоящото производство е иск с правно основание чл. 227 ал.1 б.а от ЗЗД, на което основание съдът е квалифицирал заявената от ищеца претенция с доклада си по делото, приет без възражения от страните.

В посочената разпоредба е предвидена възможност за отмяна на дарението, ако дареният умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта.

Съгласно разпоредбата на чл. 227 ал. 3 от ЗЗД, искът може да бъде предявен в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отмяна на дарението. В настоящия процес, видно от посоченото в исковата молба е, че ищеца твърди за извършени по отношение на него действия от ответника на 07.06.2023 г. Искът е предявен на 05.09.2023 г., поради което съдът прави извода, че искът е предявен в рамките на преклузивния законов срок и е допустим, прие което следва да се разгледа по същество.

За да бъде уважена заявената претенция за отмяна на дарението, е необходимо да се докаже наличието на валидно сключен между страните договор за дарение и че надареният умишлено се е опитал да убие дарителя или е съучастник в такова престъпление, като съобразно въведеното с чл. 154 ал.1 от ГПК правило за разпределение на доказателствената тежест в процеса, върху ищеца лежи тежестта да установи, при условията на главно и пълно доказване, релевантните по делото факти.

В конкретния случай не се спори, че ответникът е син на ищеца, както и относно извършеното в полза на ответника дарение от родителите му. Не се спори и, че единия от дарителите - М.Г.Д. /съпруга на ищеца и майка на ответника/ след дарението е починала.

По делото е представено доказателство /посочения по-горе нотариален акт/ от което се установява, че ищеца, заедно с починалата си съпруга са извършили в полза на сина си /ответника в настоящото производство/ дарение на притежавания от тях недвижим имот. Между страните няма спор и по отношение индивидуализацията на дарения имот.

Видно от представения нотариален акт за дарение е, че дарителите са прехвърлили имот, който е съпружеска имуществена общност, поради което 4 съдът приема, че ищецът може да иска отмяна на дарението само до размер на ½ идеална част от предмета на договора, а по отношение на останалата ½ идеална част – искът е допустим, но е неоснователен, тъй като ищецът не разполага с активна материално-правна легитимация да претендира отмяна на цялото дарение.

От ангажираните от ищеца доказателства, не се установява наличието на соченото основание за отмяна на дарението – извършен опит за убийство на дарителя. Същият не твърди и не представя доказателства ответникът да е осъден с влязла в сила присъда за престъпление – опит за убийство. В тази връзка следва да се отбележи, че извършването на престъпление не може да бъде установено в хода на настоящото гражданско производство, а трябва да бъде доказано по надлежния ред с влязла в сила осъдителна присъда по наказателно производство. Извън редовния способ за доказване, че едно лице е извършило престъпление, установяване на престъпно обстоятелство от гражданския съд е допустимо само при предявен иск по чл. 124 ал. 5 от ГПК – при наличието на посочените в тази норма предпоставки за неговата допустимост. Според разпоредбата на чл. 124 ал.5 от ГПК, иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24 ал.1 т.2-5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25 ал.1 т.2 или чл. 26 от НПК, както и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. По делото няма данни такъв иск да е бил предявен.

Доколкото по делото не са представени доказателства ответникът да е осъждан за престъпление по чл. 115 във връзка с чл. 18 ал.1 от НК, нито е налице решение на граждански съд, постановено по реда на чл. 124 ал. 5 от ГПК, за установяване на престъпно обстоятелство в тази насока, то следва да се приеме, че не е доказан елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 227 ал.1 б.а от ЗЗД, поради което и предявеният иск се явява неоснователен.

С оглед на това, безпредметно е да се обсъждат свидетелските показания и представеното по делото заверено копие от решение по ЗЗДН, от които се установяват взаимоотношенията между страните. В показанията на разпитаните по делото свидетели се съдържат данни за конфликтни отношения между ищеца и ответника, съпроводени с множество скандали, отправени заплахи и осъществявано физическо насилие, но установените въз основа на тях обстоятелства не доказват наличието на хипотезата на чл. 227 5 ал.1 б.а от ЗЗД. Проявите на агресивно и неуважително отношение на надареното лице към дарителя съставляват форми на неблагодарност, но не са сред основанията за отмяна на дарението, които са изчерпателно регламентирани в чл. 227 от ЗЗД и не могат да се тълкуват разширително.