Определение № 917 от 30.11.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 917 гр. Ловеч, 30.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА А.А като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500542 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

РС-Тетевен е постановил разпореждане №1553/31.07.23 г. по ч.гр.д.№475/23 г., допълнено с разпореждане №2239/10.10.23 г. по реда на чл.250 от ГПК с което е отхвърлил предявеното заявление по чл. 410 ГПК от „А1 България“ЕАД-София в частта, с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу А. А. И. ЕГН ********** от **** за сумата 69,96 лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за предоставяне на съобщителни услуги и на договори за продажба на устройство на изплащане, както и сумата от 143,17 лв. неустойка по договор със системен партиден №М3918***, като част от рамков договор 50338***.

Постъпила е частна жалба от „А1 България“ЕАД-София против разпореждане №1553/31.07.23 г. постановено по ч.гр.д.№475/23 г.,в частта, с която е отхвърлено заявлението за сумата от 69,96 лв. общ размер на начислени неустойки с твърдения за неправилност. Развива съображения, че съгласно чл.54.12 от ОУ договорът с абоната се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дни и на това основание той е в правото си да претендира неустойки по посочения договор. Твърди, че длъжникът е удостоверил с подписа си, че е запознат с приложимите към договора ОУ и в тази връзка е наясно с последствията от неплащане на задълженията му. Цитира и практика на ВКС в подкрепа на становището си, че нормата на чл.87 от ЗЗД е диспозитивна, а не императивна и страните могат да договарят прекратяване на договора по ред различен от този, предвиден в чл.87 от ЗЗД. Твърди, че договорът е прекратен автоматично впредвид неизпълнение от страна на длъжника и такава е била волята на страните, която не е в противоречие със закона. Моли съда да отмени разпореждането на ТРС, като незаконосъобразно и да постанови издаването на заповед за изпълнение и за тези суми, както и за разноските в 1 пълен размер.

Жалбоподателят е бил уведомен за разпореждането на 8.08.2023 г., а частната жалба с вх.№3985 е подадена на 11.08.2023 г по електронен път, с което е спазен срокът по чл.275,ал.1 от ГПК..Подадена е от легитимирано лице и при тези предпоставки съдът приема,че е допустима. На основание чл.278,ал.1 и ал.2 от ГПК следва да се разгледа по същество.

Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало по повод заявление, подадено до РС-Тетевен от „А 1 БЪЛГАРИЯ”ЕАД , срещу длъжника А.

А. И. ЕГН ********** от **** за сумата 467,28 лв. и мораторна лихва върху цялата сума в общ размер на 114,65 лв. представляваща първи ден на забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението както и законната лихва върху цялата сума от датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането. В т.12 заявителят пояснява, че вземането произтича от неплатени суми, дължими по договор сключен между А. А. И. ЕГН ********** от **** и А1 България ЕАД, както следва за електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер М3918*** като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер 503387***, задълженията за периода от 18.08.20 г. до 12.12.20 г. на обща стойност 268,89 лв, формирани, както следва неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 125,72 лв. Посочено е, че съгласно чл.54.12 от ОУ във вр. с разпоредбите на договора, при неплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане, договорът с абоната се счита за едностранно прекратен по вина на абоната и поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната са начислени и неустойки в общ размер на 143,17 лв. Уточнява, че за електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер М4720*** като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер 503387***, задълженията за периода от 10.02.21 г. до 5.04.21 г. на обща стойност 198,39 лв, формирани, както следва неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 128,43 лв. Посочено е, че съгласно чл.54.12 от ОУ във вр. с разпоредбите на договора, при неплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане, договорът с абоната се счита за едностранно прекратен по вина на абоната и поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната са начислени и неустойки в общ размер на 69,96 лв. Подробно са изброени счетоводните документи, въз основа на които са начислени горепосочените суми, като се претендира и присъждане на дължимата ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Приложени към заявлението са договора, ведно с приложенията към договора и ОУ.

С разпореждане №1242/27.06.23 г. е оставил без движение на основание чл.411, ал.2,т.1 от ГПК, заявление с вх.№ 3050/26.06.23 г. по описа на ТРС за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от „А1 България“ЕАД-София, като нередовно и е указал на заявителя да отстрани в тридневен срок от съобщението допуснатите нередовности, подробно посочени в мотивите на определението, а именно да посочи в т.12 от заявлението уведомен ли е длъжникът, по какъв начин и на коя дата за предсрочното 2 прекратяване на договора. Това разпореждане е връчено на заявителя на 4.07.23 г.

„А1 България“ЕАД-София е подал молба с вх.№3315/6.07.23 г./изпр. По ел.път на 6.07.23 г./, с която уточнява, че на 11.08.20 г.длъжникът е уведомен с кратко съобщения на мобилния му телефон, че предстои прекратяване на услугите му, като съобщението е получено на същата дата. Посочено е, че съгласно ОУ и договора, той се счита едностранно прекратен от страна на А1 в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната е продължило повече от 124 дни, като уточнява, че този договор е прекратен на 5.04.21 г.

РС-Тетевен е постановил разпореждане №1443/19.07.23 г., по ч.гр.д.№486/23 г., с което е отхвърлил предявеното заявление по чл. 410 ГПК от „А1 България“ЕАД-София в частта, с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу А. А. И. ЕГН ********** от **** за сумата 69,96 лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за предоставяне на съобщителни услуги и на договори за продажба на устройство на изплащане. В мотивите на това определение съдът е посочил, че неустойката не се дължи, тъй като няма данни договорът да е бил прекратен, след като волеизявлението за прекратяване на договора не е достигнало до длъжника по смисъла на чл.87 от ЗЗД.

Настоящата въззивна инстанция приема, че РС-Тетевен правилно е отказал да издаде заповед за изпълнение в полза на „А1 България“ ЕАД за претендираната неустойка. За да бъде уважено искането за издаване за на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и т.2 от ГПК, да не противоречи на закони или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р.България, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Р.България, съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК. В текста на приложение №1 към договор №503387*** за мобилни услуги от 19.12.2019 г. е посочено, че потребителя дължи неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява по техния стандартен размер, без отстъпка/включително и за допълнителния пакет, ако е активиран такъв/ до изтичане на съответния срок на ползване, като когато абонатът е ФЛ, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратният размер на месечните абонаментни такси за услугите на срока на абонамента по техния стандартен размер без отстъпка. В чл. 54.12 от Общите условия е предвидено, че А1 има право да прекрати едностранно индивидуалния договор на потребителя при забава на плащането на дължимите суми от абоната, продължила повече от 124 дена. Твърди се, че договорът е прекратен на 5.04.2021 г., чрез СМС, получен от абоната-длъжник по телефона, с който той е уведомен, че предстои прекратяване на услугите му.

В текста на договора за продажба на изплащане №503387*** раздел четвърти „Срокове и прекратяване“ т.13 е посочено, че договорът може да бъде развален от изправната страна при нарушение на задълженията на другата страна, съгласно разпоредбите на чл.335 от ТЗ и чл.205 и чл.206 от ЗЗД, като страната, която разваля 3 договора следва да уведоми писмено неизправната страна като даде достатъчен срок за отстраняване на нарушението, който не може да бъде по-малък от 14 дни. В Общите условия, в чл.54.12 е посочено, че договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дни. Заявителят се е позовал на едностранно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги на датата 5.04.2021 г. само по силата на чл.54 т.12 от ОУ. Съгласно разпоредбата на чл.20а от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Според чл.9 от ЗЗД, съдържанието на договора се определя свободно от страните, доколкото не противоречи на повелителните норми на закона или добрите нрави. Въз основа на съдържащите се в чл.20а ал.2 и чл.9 ЗЗД правила за поведение, настоящият състав приема, че основанията за прекратяване на договора са фактите, с настъпването на които се преустановява действието му. В случая страните са постигнали съгласие единствено относно основанията за едностранно прекратяване на договора от страна на дружеството доставчик, но не и досежно формата на изявлението и реда за уведомяване на другата страна, поради което по отношение прекратяването на договора, сключен между страните, следва да намери приложение общата разпоредба на чл.87 ал.1 от ЗЗД. Не са представени доказателства, нито са изложени твърдения, че договорът е прекратен след писмено уведомление съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 87,ал.1,изр. 2 от ЗЗД, тъй като се касае за писмен договор и изявлението за прекратяването му следва да е в писмена форма, което да е достигнало до другата страна. Според настоящата инстанция, изпращането на СМС, че предстои прекратяване на услугите на абоната не е равносилно на уведомление за едностранно прекратяване на договора, тъй като услугите на абоната, според общите условия могат да бъдат преустановени и на други основания:39г, 40е, 40ж и др.

Следователно и при положение, че се твърди, че текстът на СМС е преустановяване на услуги, а не прекратяване на договор по реда на чл.54 т.12 от ОУ, то съдът приема, че договорът за предоставяне на мобилни услуги с длъжника не е бил надлежно прекратен и следователно претендираните неустойки в размер на 69,96 лв. са недължими. Цитираната от частния жалбоподателя практика на ВКС не касае настоящият казус, с оглед обстоятелството, че при прекратяване на договори с потребители законодателят е предвидил и по-голяма защита. Освен това преценката за основанието, на което е прекратен договора, се прави във всеки отделен случай въз основа на доказване на наведените обстоятелства, от осъществяването на които се твърди, че са настъпили правните последици на прекратяване на договора.

С оглед изложеното, разпореждането на Тетевенския районен съд е правилно и законосъобразно в атакуваната му част и следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане №1553/31.7.23 г., по ч.гр.д.№475/23 г. по описа на РС-Тетевен в частта, с която е отхвърлил предявеното заявление по чл. 410 ГПК от „А1 България“ЕАД-София, с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу А. А. И. ЕГН ********** от **** за сумата 69,96 лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за предоставяне на съобщителни услуги и на договори за продажба на устройство на изплащане.