Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3025 от 07.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 18497/2025
Вид
Решение № 3025
Подписан
07.08.2026
Състав
АЛБЕНА ТАКОВА МОМЧИЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 183, ал. 5, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 3025 гр. София, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20251110218497 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по жалба на Е. Х. Н. срещу Наказателно постановление № 25-4332-030049/27.11.2025 г., издадено от Началник сектор към Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева.

В жалбата се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление. Навеждат се твърдения, че липсват достатъчно доказателства за осъществяване на нарушението, като се сочи, че жалбоподателят не е преминал на червен сигнал на светофарната уредба. Поддържа се, че е възможно навлизането в кръстовището да е било осъществено при жълт сигнал, когато внезапното спиране би създало опасност за движението. Твърди се още, че не са представени никакви обективни доказателства – снимков материал, видеозапис или данни от технически средства, които да потвърждават констатациите в АУАН.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и моли съда да 1 отмени наказателното постановление.

Административнонаказващият орган не изпраща представител, изразява становище под формата на писмени бележки, като се моли жалбата да бъде отхвърлена като необоснована и недоказана, както и да се потвърди НП, като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави прекомерност на адвокатското такова, ако се претендира.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 13.11.2025 г. около 23:45 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „,,***''“ с рег. № ,,***'' в гр. София. След пресичането на кръстовището по бул. „Княз А. I“ с посока към бул. „Тодор А.“, с бул.

„Княгиня Мария Луиза“ бил спрян от полицейските служите св. С. и св. Г., като му бил съставен и предявен АУАН серия GA № 4499415 от младши автоконтрольор А. А. С. за това, че приближил, навлязъл и преминал на червен сигнал на трисекционна светофарна уредба, работеща в нормален режим. Въз основа на съставения акт било издадено процесното наказателно постановление.

По делото са приети като писмени доказателства АУАН, наказателното постановление, възражение от жалбоподателя, справка – картона на водача, Заповед № 513з-2134 от 28.02.2025г. на Директора на СДВР, Заповед № 8121к12547 от 12.09.2024г. и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

За изясняване на фактическата обстановка съдът е допуснал и събрал гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А. А. С. и Д. Е. Г..

От показанията на свидетеля Г. се установява, че същият не си спомня конкретния случай. След предявяване на акта свидетелят потвърждава единствено, че положеният подпис е негов. Не може да възпроизведе никакви конкретни факти относно мястото на нарушението, поведението на водача, светлинния сигнал на светофарната уредба или начина на възприемане на нарушението.

Свидетелят А. С. също заявява пред съда, че не си спомня конкретния случай. След предявяване на АУАН потвърждава, че същият е съставен от него 2 и че подписът е негов. Свидетелят не възпроизвежда конкретни факти относно процесното нарушение и не дава сведения относно светлинния сигнал на светофарната уредба към момента на навлизане на автомобила в кръстовището.

По делото не са представени записи от видеонаблюдение, снимков материал, данни от автоматизирани технически средства, справки относно режима на работа на светофарната уредба или други обективни доказателства, поради изтеклия срок на съхранение, а именно тридесет дни регламентиран чрез заповед № 513з – 12854/01.09.2020г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи / СДВР/.

Съдът възприе горната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, посочени и обсъдени по-горе.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения от закона срок / НП е връчено на 02.12.2025г. чрез ССЕВ, жалбата е подадена на същата дата/, от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В настоящият случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност видно от приложените по делото Заповед № 513з-2134 от 28.02.2025г. на Директора на СДВР, Заповед № 8121к-12547 от 12.09.2024г. и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, и в предвидените в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН преклузивни срокове, и при съответствие с разпоредбите на чл. 42, ал.1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН касателно реквизитите на атакуваните АУАН и НП.

Съгласно чл. 6, т. 1 ЗДвП участниците в движението са длъжни да съобразяват поведението си със сигналите на длъжностните лица, светлинните сигнали, пътните знаци и пътната маркировка.

За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, следва по несъмнен и категоричен начин да бъде установено, че той е навлязъл в процесното кръстовище при забраняващ червен сигнал на светофарната уредба. Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай това не е доказано. Съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 3

ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното. Тази доказателствена сила обаче не е абсолютна и не освобождава административнонаказващия орган от задължението да установи по несъмнен начин релевантните факти в съдебното производство.

В производството по обжалване на наказателни постановления районният съд е инстанция по същество. Съдът не е обвързан от фактическите констатации в акта и следва самостоятелно да установи фактите въз основа на всички събрани доказателства. В случая съдът констатира, че единственото доказателство за извършеното нарушение се съдържа в приетата за установена от контролните и наказващия орган фактическа обстановка в АУАН и НП.

Разпитаните в съдебно заседание свидетели не потвърждават чрез непосредствени възприятия изложените в акта констатации. И двамата свидетели заявяват, че не си спомнят случая. Те не могат да посочат какъв е бил светлинният сигнал към момента на навлизане на автомобила в кръстовището. Не могат да опишат начина на възприемане на нарушението.

Не могат да възпроизведат никакви конкретни факти относно поведението на водача. Поради това техните показания не допринасят за доказване на релевантните факти.

Съдът отчита, че потвърждаването на подпис върху АУАН, не представлява доказване на съдържащите се в него фактически констатации, които са възприели полицейските служители. Подписът удостоверява единствено участието на лицето в съставянето на документа, но не замества необходимостта фактите да бъдат доказани чрез допустими и годни доказателствени средства. Липсват и каквито и да било обективни доказателства. Не е представен видеозапис от кръстовището. Не са приложени снимки. Не са представени данни от технически средства. Липсват доказателства относно продължителността на светлинните фази на светофарната уредба. Не са събрани доказателства относно разстоянието на автомобила до стоп-линията. Не е изяснен механизмът на възприемане на нарушението от контролните органи.

При така установеното съдът намира, че административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си при депозирани възражения и спорни обстоятелства да извърши необходимата проверка и разследване за доказване по несъмнен начин нарушение на правилата за движение по пътищата и 4 неговото авторство, а се е задоволил единствено с констатациите на контролните органи в съставения АУАН, като ги е приел да безспорни без необходимата доказателствена обезпеченост.

В административнонаказателното производство следва да намери приложение принципът „in dubio pro reo“, съгласно който всяко неотстранено съмнение следва да се тълкува в полза на наказаното лице.

След като събраните доказателства не позволяват да се направи несъмнен извод относно това дали жалбоподателят е преминал на червен сигнал, съдът не може да приеме за доказано извършването на административното нарушение. Недоказаното нарушение не може да обоснове административнонаказателна отговорност. Ето защо съдът приема, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на разноски, но доколкото такива не са прретендирани, то и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-4332-030049/27.11.2025 г., издадено от Началник сектор към Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на Е. Х. Н., ЕГН ********** е наложено на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 76.69 евро /левова равностойност на 150.00 лева/ за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП , като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И НЕПРАВИЛНО.

РЕ Ш Е Н И Е Т О подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – София град в 14 – дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено, по реда на глава 12 от АПК, на касационните основания предвидени в НПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 3025 гр. София, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20251110218497 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по жалба на Е. Х. Н. срещу Наказателно постановление № 25-4332-030049/27.11.2025 г., издадено от Началник сектор към Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева.

В жалбата се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление. Навеждат се твърдения, че липсват достатъчно доказателства за осъществяване на нарушението, като се сочи, че жалбоподателят не е преминал на червен сигнал на светофарната уредба. Поддържа се, че е възможно навлизането в кръстовището да е било осъществено при жълт сигнал, когато внезапното спиране би създало опасност за движението. Твърди се още, че не са представени никакви обективни доказателства – снимков материал, видеозапис или данни от технически средства, които да потвърждават констатациите в АУАН.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и моли съда да 1 отмени наказателното постановление.

Административнонаказващият орган не изпраща представител, изразява становище под формата на писмени бележки, като се моли жалбата да бъде отхвърлена като необоснована и недоказана, както и да се потвърди НП, като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави прекомерност на адвокатското такова, ако се претендира.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 13.11.2025 г. около 23:45 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „,,***''“ с рег. № ,,***'' в гр. София. След пресичането на кръстовището по бул. „Княз А. I“ с посока към бул. „Тодор А.“, с бул.

„Княгиня Мария Луиза“ бил спрян от полицейските служите св. С. и св. Г., като му бил съставен и предявен АУАН серия GA № 4499415 от младши автоконтрольор А. А. С. за това, че приближил, навлязъл и преминал на червен сигнал на трисекционна светофарна уредба, работеща в нормален режим. Въз основа на съставения акт било издадено процесното наказателно постановление.