Определение № 37 от 22.01.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37 гр. Ловеч, 22.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500006 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”България”№49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощник юрисконсулт Галина Стилиянова Стойчева-Кръстева, против Разпореждане № 2495/13.11.2023г., пост.по ч.гр.д.№ 819/2023г.на РС-Тетевен, с което заявлението срещу И. А. А. е отхвърлено изцяло. Не се съгласява с извода на съда,че не е настъпила предсрочна изискуемост на договора за потребителски кредит.Позовава се на чл.12.3 от Общите условия към договора,където е предвидена възможност за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита при просрочие на две или повече последователни вноски в пълен размер, с писмено уведомление. Твърди,че е изпълнил това условие и на длъжника е изпратено уведомително писмо с обратна разписка преди подаване на заявлението. Така е „Профи Кредит България“ЕООД е направило опит да го уведоми за обявяване на предсрочната изискуемост на договора на посочения адрес за контакти,но уведомителното писмо не е потърсено от длъжника,тъй като е отсъстващ на адреса.Уведомлението е изпратено до длъжника преди задължението да бъде потърсено по съдебен ред с образуваното заповедно производство. Счита,че така длъжникът не е изпълнила ангажимента си по чл.8.2 от ОУпри промяна на адреса си да уведоми кредитора.Възразява,че дружеството няма как да разполага с информация за променения адрес,ако клиентът не е изпълнила добросъвестно горното си задължение. Не би следвало дружеството да бъде натоварено с негативните последици от нежеланието на длъжника да получи изпратените му книжа. Възразява,че с оглед формалния характер на заповедното производство, преценката на заповедния съд по чл.410 от ГПК следва да е единствено по заявените факти,а съответствието им с действителността е предмет на установяване в исковото производство. Поддържа,че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по въпросите на възникване и изискуемостта на вземането. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и заявлението бъде уважено по отношение на главница и договорно възнаграждение.Претендира и направените разноскидържавна такса и 50лв.юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 20.11.2023г., а жалбата е 1 подадена на 27.11.2023г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 819/2023г.по описа на РС-Тетевен писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.

На 31.10.2023г. пред РС-Тетевен е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 819/2023г. по описа на съда. Заявителят „Профи Кредит България”ЕООД е предявило вземане срещу И. А. А. от гр.Я., в общ размер от 12 379.23лв., от който- главница от 4841.54лв., договорно възнаграждение в размер на 1977.12лв. за периода от 20.04.2021г. до 05.05.2021г., неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 1179.66лв., неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 2172.22, неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30лв.,начислени на 05.05.2021г., лихва за забава в размер на 491.74лв. за времето от 21.04.2021г.-датата на изпадане в забава – до 05.05.2021 (дата на предсрочната изискуемост), законна лихва в размер на 1686.95лв.,дължима от 05.05.2022г. до 30.10.2023г.,както и законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Уточнено е,че за времето от 13.03.-13.07.2020г. не е начислявана законна лихва за забава,съгласно чл.6 от ЗМДВИППП.

Като основание е посочен Договор за потребителски кредит с №40002765568 от 18.01.2021г., сключен между И. А. А. и „Профи Кредит България” ЕООД. Посочено е,че преди да сключи кредита А. е подала искане за отпускане и е получил разяснения, въз основа на които е имала възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и финансовото й състояние. След одобрение, на 18.01.2021г., е сключен Договор за потребителски кредит с №40002765568, подписан при Общи условия, които са неразделна част от него. При сключване на договора клиентът е декларирала с подписа си, че е запозната със съдържанието им, приема ги, няма забележки и се задължава да ги спазва. По силата на Договора „Профи Кредит България”ЕООД се задължава да изпълнява точно и в срок задължението си като превежда по посочения от длъжника начин заемната сума.От своя страна длъжникът поема задължението да върне договорената като общо задължение сума,посочена в т.VІ от Договора за срок от 36 месеца,с месечна вноска по погасителен план от 341.55лв. и падежна дата на 20 число от месеца.

Съгласно Общите условия длъжникът дължи договорно възнаграждение за изтегления кредит, предварително определено в договора. Задължението възниква към деня на отпускане на кредита, разсрочва се във времето и се погасява в рамките на погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение е в размер на 1977.12лв.,за периода от 20.04.2021г. до 05.05.2022г.-която дата сочи за момент на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. Изложено е че длъжникът е поискала и закупила и допълнителни услуги, възнаграждението за които става изискуемо с подписване на договора.Съгласили са се възнаграждението да бъде разсрочено за срока на договора на равни месечни вноски. Услугата „Фаст“ е използвана още преди сключване на договора и неплатеното възнаграждение за нея е в размер на 1179.66лв. Услугата „Флекси“ предоставя право на едностранна промяна на погасителния план от клиента за целия срок на договора. Неплатеното възнаграждение за тази услуга е 2172.22лв.

Обяснява,че И. А. е изплатила само 2 погасителни вноски и е изпаднала в забава.

Затова и съгласно уговореното и прието от страните в Общите условия, на 05.05.2021г.(датата на изпадане в забава по-голяма от 14 дни) е начислени сумата от 30лв. за извънсъдебно събиране на сумите. За времето от изпадане в забава -21.04.2021г. до обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на 05.05.2021г.,претендира и лихва за забава в размер на 491.74лв. При така установената забава на длъжника твърди,че на 05.05.2022г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем с уведомление до длъжника. Предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението.Претендира и направените разноски.- 247.58лв.-държавна такса и 180лв.юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са приложени Договор за потребителски кредит с „Профи Кредит България“ЕООД с № 40002765568/18.01.2021г. с Общи условия към него, погасителен план, обратна разписка за връчване на уведомително писмо за обявяване на предсрочна изискуемост до 2

И. А. А. с отбелязване от 02.06.2022г.,че е непотърсена,пълномощно.

С Разпореждане №2436/02.11.2023г. съдът е оставил заявлението без движение с указание да уточни как е формиран общият и размера на отделните вземания.

В срока заявителят е представил уточнение на размерите на законната и на лихвата за забава върху всяко от вземанията.Изложил е и мотиви,че уведомителното писмо за обявената предсрочна изискуемост следва да се счита за редовно връчено,тъй като длъжникът не е положил грижа на добър стопанин към задълженията си.

С обжалваното Разпореждане №2495/13.11.2023г. РС-Тетевен е приел,че при подаване на заявлението все още не е била настъпила предсрочната изискуемост на кредита,поради което е отхвърлил заявлението изцяло.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

Заявителят търси цялото вземане на основание настъпила предсрочна изискуемост на договора за потребителски кредит. Твърди,че я е обявил надлежно, като е изпратил уведомителното писмо с обратна разписка.

При запознаване с приложените към заявлението документи,съставът не се съгласява с това твърдение. Няма категорични доказателства,че длъжникът е била надлежно уведомена за едностранно взетото от кредитора решение за предсрочно прекратяване на договора. Видно е,че изпратеното с обратна разписка уведомление не е връчено на длъжника–върната е с отбелязване, че не е потърсена. Действително-опитът да се връчи е направен на оповестения от длъжника адрес, но е ясно, че е неуспешен. В този случай кредиторът има други възможности да обезпечи сигурно и точно връчване или изпълнение на условията за прилагане на фикцията за уведомяване. Не са използвани преди подаване на заявлението.Освен това –не се представя и уведомителното писмо и не може да се разбере как е преценено,че предсрочната изискуемост е настъпила именно на 05.05.2022г.,при условие,че датата на връщане на обратната разписка е вписана 02.06.22г.

Въпреки това-при съобразяване на уговорения срок на договора- 36м.-т.е. до 20.01.2024г., става ясно,че вече(22.01.2024г.) е изтекъл уговореният срок и е настъпил крайният падеж. Затова заявлението следва да се разгледа по същество.

При произнасянето си съдът съобразява,че съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК заповедният съд следва служебно да извърши проверка и дали искането не противоречи на закона и добрите нрави,а съгласно т.3-дали не се основава на неравноправни клаузи,при категоричните данни,че кредитополучателят попада в категорията на „потребител“. Известно е,че защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.

С оглед на тези критерии съставът намира,че клаузата за дължими такси за допълнителни услуги е нищожна. От описаните възможности, за които се предоставят тези услуги, става ясно, че са предвидени изцяло за дейност, свързана с усвояване и управление на кредита,а съгласно чл.10а,ал.2 от ЗПК кредиторът не може да въвежда и изисква заплащане на подобни такси. Нещо повече-касае се за възможности,които представляват типични и характерни договорни права–да се измени падежната дата, да се реорганизира правоотношението,да се адаптира към променените условия и т.н.,които по съществото си произтичат от наличието на договорно правоотношение между равноправни субекти,каквито в случая следва да са предоставилият и получилият такъв. Ясно е,че допълнителните услуги са предоставени във връзка и единствено и само заради сключения договор, предвидени са по повод усвояването и управлението на кредита и не попадат в категорията на такси и комисионни, съгл.чл.10а,ал.1 от ЗПК. Съобразени общо като стойност с останалите договорни ангажименти, категорично надхвърлят лимита, въведен с чл.19,ал.4 от ЗПК,което е допълнителен аргумент за определяне на тази клауза за неравноправна. Отделно таксите за тези услуги са несъразмерно високи спрямо отпуснатия кредит- видно е,че е уговорена в размер близък до главницата- 3 550лв.(при главница 3 от 5000лв.),а се търси - 3 351.88лв., което води до съществено и неоправдано обременяване на потребителя.

На следващо място-видно от погасителния план в месечната погасителна вноска е включена и сумата, дължима за уговорените допълнителни услуги. Същите влизат и като основа, от която се определя и дължимата възнаградителна лихва. При посоченото от заявителя погасяване от кредитополучателя на 2 месечни вноски става ясно,че е извършено плащане, съответно са погасявани освен дължимите главница и договорната лихва, но и допълнителни услуги. С оглед на приетата по-горе недействителност на уговорката за допълнителни услуги и предвиденото й отражение в размера на месената вноска, става ясно,че кредитополучателят реално е погасявал и по описаните по-горе неравноправни клаузи,което се явява недължимо платено. При това положение не може да се установи реално с тези 2 бр. изплатени вноски каква част от вземанията са погасени-от главници, от договорни лихви,съотв.лихва за забава. Не може да се установи реалният размер на дълга.