Решение № 537 от 08.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 537 гр. Пловдив, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Яв. Букова при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело № 20235300100061 по описа за 2023 година

Ищецът

И.

П.

Г. с

ЕГН

**********, от гр.

********************************************, представляван от пълномощниците му адвокат А. Ш. и от адвокат И. Д., твърди, че е единствен наследник на П. И. Г., починал на **.**.**** г. и на Н.С.Г., починала на **.**.**** г., които по време на брака им са придобили отчасти в режим на съпружеска имуществена общност и отчасти като лична собственост на П. Г. срещу отчужден му собствен недвижим имот : апартамент ******, находящ се на четвъртия етаж в жилищен блок № ****, вх. „*“, ж. к. „************************, състоящ се от две стаи и кухня със ЗРП от 63,92 кв. м, при граници за жилището : ап. * на Г., отгоре ап.

*на Р., ап. ** на Г., ведно с принадлежащото избено помещение № * с полезна площ от 5,05 кв. м., при граници : изба * на К., коридор, изба ** на А., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и ведно с 2,807% ид. ч. от правото на строеж върху терена на комплекса, съгласно Нотариален акт № ***, том *, нот. Д. № 2668/1978 г. на пловдивски нотариус.

На 01.12.2003 г. Е. Е. Г., в качеството му на заемодател и третото лице „ВИП 2002“ ООД, в качеството му на заемополучател, сключили договор за паричен заем за сумата от 11 000 лв., за обезпечаване на задълженията по който в чл. 6 те уговорили ищецът и майка му Н.С.Г. да прехвърлят на заемодателя гореописания техен съсобствен имот, а в чл. 4 се споразумели, че след погасяване на дълга заемодателят ще издаде на заемателя декларация, че последният няма задължения към него, след което заемодателят ще прехвърли на третите лица собствеността на апартамента, 1 служещ като обезпечение на заема. На 01.12.2003 г. ищецът и майка му, от една старна и от друга - Е. Г., сключили договор за покупко-продажба на процесния недвижим във формата на Нотариален акт № ***, том 4, рег. № 8083, дело 690/01.12.2003 г. на С. К. – Нотариус рег. № ... по Регистъра на Нотариалната камара, вписан Акт № . том **, дело 13814/2003 г., вх. Рег. № *****/01.12.2003 г. на Служба по вписванията – Пловдив, като в съответствие с постигнатите в чл. 6, ал. и ал. 3 от договора за паричен заем договорености между същите страни бил сключен и предварителен договор /за обратно изкупуване на имота от продавачите/ най-късно в двуседмичен срок от изплащане на продажната цена от 12 500 лв., която съставлява сбор от заетата сума по договора за паричен заем ведно с уговорената възнаградителна лихва. На 07.07.2005 г. ответникът Г. продал на П. Н. С. гореописания недвижим имот съгласно Нотариален акт № 107/2005 г., том *, рег. № ****, д. № 473/2005 г. на Т.К. – Нотариус рег. *** по Регистъра на Нотариалната камара, вписан акт № ***, том **, дело № 14759/2005 г., вх. рег. *****/07.07.2005 г. на Служба по вписванията – Пловдив, но независимо от извършените две продажби на апартамента, в него непрекъснато, постоянно и необезпокоявано и към датата на подаване на исковата молба в съда – 25.08.2022 г., живее ищецът, а до смъртта й живяла и неговата майка, никой не им е отнемал фактическата власт върху него, съответно не е прекъсвал владението им върху него и след смъртта на Н. Г. ищецът и до датата на подаване на исковата молба в съда осъществява фактическа власт върху имота и го владее.

С влязло в сила на 03.03.2007 г. решение постановено по гр. д. № 2302 по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІ гр. с. за 2005 г. е отхвърлен предявеният от ответника С. против ищеца и майка му иск по чл. 108 Закон за собствеността за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху индИ.дуализирания по-горе недвижим имот по съображения, че С. не е станал собственик на имота, тъй като уговорените в чл. 6 от договора за паричен заем клаузи за обезпечаване на заема чрез продажба от трети лица на собствения им апартамент на заемодателя са недействителни на основание чл. 152 ЗЗД, поради което и договорът за покупко-продажба на имота е недействителен поради противоречието му на закона, следователно купувачът Г. не е станал собственик на имота и не е могъл да прехвърли на ответника С. правото на собственост върху същия.

Впоследствие с влязло в сила решение на 14.09.2010 г. е отхвърлен и предявеният от Г. против ищеца, майка му Н. Г. и третите лица „ВИП 2002“ ЕООД и П. Г. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на сключените помежду им на 01.12.2003 г. договор за заем и договор за покупко-продажба на недвижим имот и на 02.12.2003 г. предварителен договор за обратно изкупуване на имота за окончатален договор за учредяване на договорна ипотека при следните условия : кредитор Г., длъжникът „ВИП 2002“ ЕООД, евентуано П. Н. Г., вземане в размер на 11 000 лв. дължимо на основание сключен помежду им на 01.12.2003 г. договор за заем с месечна 2 лихва в размер на 5% за периода 01.12.2003 г. – 01.05.2004 г. за обезпечаване на който И. и Н. Г. в качеството им на трети задължени лица учредяват договорна ипотека върху процесния имот по мотИ., че действителната обща воля на страните, изразена в договорите, е за обезпечаване на дадената в заем сума чрез покупко-продажба на имота с уговорка за обратно изкупуване, поради което липсва валидно формирано и изразено писмено съгласие между страните за сключване на предварителен договор за учредяване на договра ипотека, което е условие и за неговата валидност, поради което такъв не е налице.

С оглед на гореизложеното, въпреки че ищецът упражнява фактическа власт върху имота, последният по силата на двата цитирани по-горе в настоящото изложение нотариални акта формално е собственост на ответника С.. Последният, обаче, не е негов собственик заради това, че го е купил от несобственик – ответника Г., който не е могъл да му прехвърли права върху имота, тъй като договорът за покупкопродажба, легитимиращ го като собственик на имота, е нищожен поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1 във връзка чл. 152 ЗЗД.

Въз основа на така очертаната фактическа обстановки ищецът моли съда да постанови решение, с което да прогласи по отношение и на двамата ответника нищожността на договора за покупко-продажба, обектИ.ран в Нотариален акт № ***, том *, рег. № ****, дело 690/01.12.2003 г. на С. К. – Нотариус рег. № *** по Регистъра на Нотариалната камара, вписан акт № **, том **, дело 13814/2003 г., вх. Рег. № *****/01.12.2003 г. на Служба по вписванията – Пловдив, а също и да признае за установено по отношение и на двамата ответника, че е собственик на процесния апартамент по наследство от родителите си П. И. Г. и Н.С.Г., придобит от последните с Нотариален акт № 200, том *, нот. Д. № 2668/13.06.1978 г. на пловиски нотариус.

Обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо във връзка с чл. 152 и чл. 209 Закон за задълженията и договорите и 124, ал. 1 Граждански процесуален кодекс.

Ответникът Е. Е. Г. с ЕГН **********, от гр. **************************** на взе становище по предявените искове нито в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, нито в хода на производството по делото.

В депозирания от адвокат А. Д. П. в качеството му на пълномощник на ответника П. Н. С. с ЕГН **********, от гр. ******************, отговор на исковата молба е изразено виждане за неоснователност на предявените искове, тъй като : невярно е твърдението, че има връзка между договора за паричен заем и договора за покупко-продажба на процесния имот от 01.12.2003 г. – дори и на пръв поглед е видно, че в представения договор за заем никъде не е уговорено връщане на сума от 12 500 лв., а дължимата по него сума е в размер на 11 000 лв. ведно с лихва в размер на 5% месечно или 550 лв. за периода 01.12.2003 г. – 01.05.2004 г., поради което 3 неоснователно е твърдението, че договорът за покупко-продажба е нищожен; дори и да съществува друг договор за заем с твърдяните недействителни клаузи, то невярно е твърдението, че ответникът Г. не е могъл да прехвърли на купувача С. права, които не притежава; дори и да бъде установено, че първоначалната продажба от 01.12.2003 г. е нищожна, то ответникът С. се легитимира като собственик на имота посредством Нотариален акт № ***/2005 г., том *, рег. № ****, д. № 473/2005 г. на Т. К. – Нотариус рег. *** по Регистъра на Нотариалната камара, вписан акт № ***, том **, дело № 14759/2005 г., вх. рег. 18839/07.07.2005 г. на Служба по вписванията – Пловдив, който акт е годно правно основание да го напарви собственик, доколкото той няма как да е знаел на 07.07.2005 г., че праводателят му Г. не е бил собственик на недвижимия имот, а към момента на подаване на исковата молба в съда са изминали повече от **години, който период значително надвишава не само уредената в закона 5-годишна, а дори и 10-годишна давност за придобИ.е на имота на оригинерно основание; противно на заявеното в исковата молба ищецът единствено е осъществявал фактическа власт върху имота, но никога не го е владял за себе си; ищецът е изгубил владението още на 01.12.2003 г., когато е сключен договорът за покупко-продажба и той се е лишил от правото на собственост върху имота; същият резултат е бил постигнат и с подписването на предварителния договор от същата дата, в който ищецът като купувач е признал, че не е собственик на имота, който се е задължил да закупи на по-късен етап и по този начин, владението, което от 01.12.2003 г. е преминало в патримониума на Е. Г., е било предадено на ответника С. със сключването на нотариалния акт от 07.07.2005 г.; още към месец февруари 2007 г., в хода на воденото съдебно производство, ищецът е приел да бъде държател на имота и от този момент владението, което е осъществявал е било в полза на ответника С., като Г. единствено е държал имота и е заплащал текущите консумативни разходи за ползването му, като по изложените съображения ответникът С. навежда възражение за придобИ.е на имота по давност, считано от 01.12.2003 г., евентуално от месец февруари 2007 г.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните и възражението на ответника С. за придобИ.е на имота по давност във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

По предявения от И. Г. против Е. Г. и П. С. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо във връзка с чл. 152 и чл. 209 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ касаещ договор за покупко-продажба, сключен във формата на Нотариален акт № ***, том *, рег. № ****, дело № 690 от 2003 г. на С. Ки – нотариус регистрационен № * по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд – Пловдив, вписан в Служба по вписванията – Пловдив вх. рег. № 20598/01.12.2003 г., Акт № **, том **, дело № 13814/03 г., посредством който на 01.12.2003 г. И. Г. и Н.Г. са продали на Е. Г. следния свой съсобствен недвижим имот : жилище ******, находящо се на четвъртия етаж в жилищна сграда блок

№

4

***************************, състоящо се от две стаи и кухня със застроена площ от 63,92 кв. м, при граници: ап. ** на Г., отгоре ап. ** на Р., ап. ** на Г., ведно с избено помещение № * със застроена площ от 5,05 кв. м., при граници : изба *на К., коридор, изба ** на А., както и ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и ведно с 2,807% ид. ч. от правото на строеж върху мястото, съставляваща по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрена със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК : самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес на имота : гр.

*************************************** който самостоятелен обект се намира на етаж четири в сграда с идентификатор *** с предназначение : жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 5674.531.4573, с предназначение на самостоятелния обект : жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта : 1; площ по документ : 63,92 кв. м.; с прилежащи части : изба * с площ 5,05 кв. м. и 2,870% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж : ***; под обекта :