Решение № 63 от 24.04.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Кърджали, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20245140200035 по описа за 2024 година Обжалвано е Наказателно постановление № ******* от 08.09.2023г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- К., с което на основание чл.416 ал.5 вр.чл.413 ал.2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500.00лв. на „Г.- К.“АД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.К. за извършено нарушение на 22.05.2023г. на чл.4 ал.1 вр.чл.2 ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“.

Жалбоподателят „Г.-К.”АД намира наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че при издаването му било допуснато нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.

Наказващият орган неоснователно заключил, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.4 ал.1 вр.чл.2 ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ и следва да му бъде ангажирана отговорност. Позовал се само на констатации от собствената си проверка, без да изследва в цялост фактическата обстановка и да установи по несъмнен начин дали са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му. Според Наредбата тези работници и 1 служители, които подлежат на задължително застраховане за риска „трудова злополука“ се определят с писмена заповед от работодателя след консултации със службата по трудова медицина и с комитета/ групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска. В случая работниците и служителите, които следва да бъдат застраховани по смисъла на посочената норма били определени и за тях е сключена застраховка, поради което не е извършено твърдяното нарушение, тъй като никъде в нормативната уредба не се изисква поименен списък, каквато е констатацията на органа. На второ място настоява, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в производството. Твърди, че актът за установяване на административно нарушение не е връчен като процедурата по чл.416 ал.3 от КТ не била надлежно изпълнена, актът не бил изпратен с препоръчано писмо, с което е ограничено правото на защита на нарушителя. На следващо място заявява, че е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като в наказателното постановление липсвало място на нарушението, което е задължителен реквизит. Жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното постановление, както и за присъждане на разноските в производството. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Представя писмени бележки, в които отново излага съображенията си за незаконосъобразност на наказателното постановление и претендира разноски.

Административно наказващият орган се представлява от юрисконсулт, който намира жалбата за неоснователна. В ход по същество моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление, тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установило, че дружеството жалбоподател е извършило визираното в акта и наказателното постановление нарушение на трудовото законодателство. Настоява, че няма допуснато процесуално нарушение поради невръчване на АУАН лично на изпълнителния директор на „Г.- К.“АД. Отделно от това представя подробни съображения в писмена защита, която представя по делото, като претендира присъждане на направените по делото разноски за юрисконсулт, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

2

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: В периода от 18.05.2023г. до 31.07.2023г. свидетелите Е. Ю. и Н. Н.- работещи в Дирекция „Инспекция по труда“- К., извършили проверка във връзка с последващ контрол по изпълнение на дадени предписания от проверка извършена от инспектор Л. И., през месец април 2023 година, и във връзка с инцидент с работници в открит рудник „С.“ на „Г. - К.“АД, който се случил в промеждутъка от 18.05.2023г. до 31.07.2023г. По този повод с призовка на основание чл.45 ал.1 от АПК свидетелите изискали документи на дружеството по осъществяване на трудовите правоотношения, както и по здравословни и безопасни условия на труд, а във връзка с инцидента била изискана застраховка за риск „трудова злополука“. На 30.05.2023г. тези документи били изпратени по електронен път на имейл в Дирекция „Инспекция по труда“- К., измежду които била и Застрахователна полица за застраховка Задължителна трудова злополука от 22.05.2023г. със застраховател „А. И.“ АД и застраховащ „Г. - К.“АД, със срок на действие от 23.05.2023г. до 22.05.2024г. за 106 лица по средносписъчен състав с вид персонал по длъжности и професиите. Към Застрахователната полица не бил представен изискания от проверяващите свидетелите Ю. и Н. поименен списък на застрахованите лица. Затова те го поискали от застрахователя „А.

И.“, който също не предоставил такъв. На 31.07.2023г. при приключване на проверката, свидетелите Ю. и Н. посетили проверяваното предприятие, където съставили Протокол за извършена проверка № *******, който връчили на същата дата на изпълнителния директор на дружеството, както и му връчили и покана за явяване на 07.08.2023г. в часовия интервал от 9,00ч. до 17,30ч. в Дирекция „Инспекция по труда“- К. за съставяне и връчване на актове за установяване на административно нарушение на трудовото нарушение, а именно за нарушение на чл.4 ал.1 вр.чл.2 ал.1 от Наредба за задължителното застраховане на работници и служители за риска „трудова злополука“, както и по чл.415 ал.1 от Кодекса на труда. До края на този работния ден обаче не се явил представител на дружеството, за което бил съставен Констативен протокол, при което на 08.08.2023г. свидетелят Е. Ю. в присъствието на колежката си Н. Н. съставила акт за установяване на 3 административно нарушение в отсъствие на нарушителя за това че работодателят „Г. - К.“АД не е определил с писмена заповед, след консултации със Службата по трудова медицина и представители на комитета по условия на труд в предприятието, работниците и служителите, които подлежат на задължителна застраховка за риск трудова злополука и извършват работа в основната и спомагателна дейност на предприятието, с равен и по-висок от средния за страната риск. Актът е изпратен по пощата по реда на чл.416 ал.3 от КТ и съгласно получената обратна разписка на адреса по седалище на предприятието, същият е получен на 10.08.2023г. Тази конкретно проверка открит рудник „С. на „Г. - К.“ АД била извършена по документи в административната сграда на предприятието, но самият обект не е посещаван. Въз основа на така съставения акт, на 08.09.2023г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416 ал.5 вр. чл.413 ал.2 от КТ на „Г.-К.” АД било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500лв. за нарушение на чл.4 ал.1 вр.чл.2 ал.1 от Наредба за задължителното застраховане на работници и служители за риска „трудова злополука“.

Тази фактическа обстановка настоящата инстанция възприе от свидетелските показания на установява от показанията на свидетелите Е. Ю. и Н. Н., кредитирани изцяло като последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се; Акт за установяване на административно нарушение от 08.08.2023г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416 ал.1 от КТ, която не бе оборена; Писмо от 08.08.2023г. на ДИТ- К.; обратна разписка за получена пратка на 10.08.2023г.; Покана за съставяне на акт от 31.07.2023г.;

Констативен протокол от 08.08.2023г.; Протокол за извършена проверка с изх.

№ ******* от 31.07.2023г.; Заповед № ***/ 28.04.2022г.; Застрахователна полица от ********г. ведно със списък към нея; Призовка по чл.45 ал.1 от АПК; Писмо от ЗАД“А. И.“АД от 07.07.2023г.; Заповед № ****** от 22.11.2022г. за определяне на Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2023г.; Уверение от 09.02.2024г. и Писмо от „Б. п.“ЕАД- П. от 13.02.2024г., както и другите приети по делото писмени доказателства.

От правна страна се установи следното: Настоящата инстанция следва да разгледа по същество подадената жалба против наказателното 4 постановление, тъй като същото е връчено лично на 11.12.2023г., а жалбата е подадена до административно наказващия орган на датата 22.12.2023г. видно от пощенското клеймо на плика, поради което същата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Безспорно по делото се установи, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.4 ал.1 във вр.чл.2 ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“.

Съгласно чл.4 ал.1 от Наредбата „Работниците и служителите, които подлежат на задължително застраховане за риска "трудова злополука", се определят с писмена заповед от работодателя след консултации със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска. Провеждането на консултации се удостоверява с протокол.“ Съгласно чл.2 ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. На база Заповед № ****** от 22.11.2022г. за определяне на Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2023г. на Министъра на труда и социалната политика на икономическа дейност „добив на метални руди“ /код по ********/ има коефициент на трудов травматизъм от 8,82, който е по-висок от средния за страната коефициент от 0,64. По делото не се спори, че „Г.- К.“АД- К. упражнява икономическа дейност с трудов травматизъм по- висок от средния, а именно *******- „добив на метални руди“, както и че дружествотожалбоподател се явява работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ. Видно от така изложеното, считано от 22.05.2023г. за „Г.- К.“АД е възникнало задължение да определи с писмена заповед работниците и служителите, които подлежат на задължително застраховане за риска "трудова злополука", след консултации със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска. Безспорно е, че такава заповед не е издадена и това е следвало да бъде сторено до датата на сключване на договора за застраховане, който е от 22.05.2023г.

Неизпълнявайки това задължение работодателят е допуснал нарушение на здравословните и безопасни условия на труд, поради което дружеството5 жалбоподател е осъществило от обективна страна състава на нарушението, във връзка с което е ангажирана административно наказателната му отговорност. Вярно е, че по делото е приложен списък с работниците към застрахователната полица, но няма заповед на работодателя съгласно изискванията на чл.4 ал.1 от Наредбата. Настоящата съдебна инстанция приема, че действително нарушението е извършено на датата 22.05.2023г., тъй като най- късно на тази дата за работодателя е възникнало задължението да определи с писмена заповед работниците и служителите, които подлежат на задължително застраховане за риска "трудова злополука", след консултации със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска. Доколкото деянието е осъществено от юридическо лице, то въпросът за вината не следва да се изследва, тъй като административно наказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна и обективна. Санкционната разпоредба на чл.413 ал.2 от КТ предвижда административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 1500 до 15000 лева за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. В процесния случай, отчитайки наличието на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, спрямо отегчаващите такива, АНО е наложил наказание ориентирано към абсолютния законов минимален размер, а именно 1500 лева. Настоящият съдебен състав намира, че АНО е индивидуализирал наказанието съобразно разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН.