Разпореждане № 1389 от 08.12.2023, Софийски окръжен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1389 гр. София, 08.12.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20231800500301 по описа за 2023 година

Софийският окръжен съд е сезиран с молба вх. № 8823/02.11.2023 год. от въззиваемия Б. В. Б. чрез адв. Ч. за допълване на решение от 17.07.2023 год. на СОС в частта за разноските, с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК. По така подадената молба съдът прецени следното:

Решението на въззивния съд, чието допълване се иска от въззиваемия в частта за разноските, е постановено на 17.07.2023 год. и същото е окончателно, тъй като цената на исковете е под размера, посочен в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

С разпоредбата на чл. 248 от ГПК законодателят предвижда специален ред за допълване или изменение от съда на постановеното от него решение в частта му с характер на определение по произнасянето относно разноските. Отделно от това е предвиден ред съгласно нормата на чл. 250 от ГПК за допълване на решението, ако съдът не се произнесъл по искане на страната. Както е посочено в т.8 от ТР № 6/2012 от 6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, допълване на съдебното решение, като способ за неговото поправяне се предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет, като претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася само след като бъде сезиран. Посочено е още, че в чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските, като текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК. Аналогично на чл. 250 ГПК, първата хипотеза на чл. 248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Посочено е също така, че разгледаната правна характеристика на 1 допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от постановяването на необжалваемото съдебно решение по искане на страна по делото съдът може да измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая необжалваемостта на решението е ясно посочена от окръжния съд в съдебния акт. С оглед на това препис от него съдът не е връчил на страните, защото съгласно чл. 7, ал.2 от ГПК съдът дължи такова връчване само ако актът подлежи на самостоятелно обжалване.

Законодателят ясно е определил, че всяка страна има право да подаде искане за изменение на решението в частта за разноските, както и искане за допълване на решението, но е разграничил началния момент на срока за подаването му в зависимост от това дали решението е обжалваемо или необжалваемо. Когато е постановено съдебно решение, което е необжалваемо, страната е длъжна да подаде искането в едномесечен срок от постановяването му. В случая необжалваемото решение е постановено на 17.07.2023 год., а молбата е подадена на 02.11.2023 год., поради което тя несъмнено е просрочена. Затова заявеното с нея искане на Б. В. Б. чрез адв. Ч. за допълване на решението в частта му за разноските с произнасяне по заявеното от него искане за присъждане на такива се явява недопустимо като просрочено и следва да бъде оставено без разглеждане от окръжния съд.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 8823/02.11.2023 год., подадена от въззиваемия Б. В. Б. чрез адв. Ч. за допълване на решение от 17.07.2023 год. на СОС в частта за разноските, с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, като недопустима.

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________

2