Определение № 2293 от 04.08.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2293 гр. Бургас, 04.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20262100501322 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от А. М. Е. – ищец в първоинстанционното производство, срещу Разпореждане №6154/30.06.26г., постановено по гр.д.№2329/26г. по описа на Районен съд Бургас, с което е върната подадената от частния жалбоподател искова молба и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното определение и претендира отмяната му и връщане на делото на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по жалбата, установи следното:

Чрез ССЕВ първоначално пред Административен съд Бургас на 03.06.26г. е постъпила искова молба, наречена „Жалба по чл. 2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за обезщетение за нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок“, подадена от А. М. Е., срещу Министерство на правосъдието гр. София, ул. „Славянска“ № 1. Заявено е, че се претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неоснователно забавяне на съдебни производства, водени пред Районен съд - Панагюрище: гр.д. № 42/2022 г., НЧХД № 84/2024 г. Според ищеца забавянето е официално установено от Инспектората към ВСС в три отделни становища:

- за Гражданско дело №42/2022 г., установено от ИВСС: 2 години без провеждане на първо открито заседание - Неоснователно забавяне от 1 година и 9 месеца след връщане на делото от ОС – Пазарджик, липса на предприети мерки от председателя на съда, нарушение на служебните задължения на съдията-докладчик.

Тези факти са признати в становищата на ИВСС: изх. № ЕКС24151/27.04.2026 г. изх.

№ Н24151/22.04.2024 г.

- за НЧХД №84/2024 г., установено от ИВСС: нарушение на задължителния 1 срок по чл.252, ал.4 НПК; продължително забавяне при насрочване на заседание; липса на контрол от председателя на съда. Тези факти са признати в становището на ИВСС: изх. № ЕС2698/27.04.2026 г.

Ищецът посочва, че:

- на осн. чл. 2б ЗОДОВ държавата отговаря за вреди от нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по висящи производства;

- на осн. чл. 6ЕКПЧ, правото на справедлив процес включва и правото на разглеждане в разумен срок. ЕСПЧ приема, че забавяне над 1 година в първа инстанция съставлява нарушение; забавяне над 2 години - тежко нарушение; липса на първо заседание над 1 година – нарушение.

Ищецът се позовава на чл. 13 3СВ - съдилищата са длъжни да осигурят срочно правосъдие; чл. 86-88 ЗСВ - председателят на съда носи отговорност за: контрол върху сроковете 6 месечните доклади мерките при забавяне разпределението на делата. ИВСС установява, че тези задължения не са изпълнени. Ищецът посочва, че ТР № 1/2022 г. не се прилага пряко към чл. 26 ЗОДОВ, но съдържа два принципа, които съдът е длъжен да приложи: обезщетението се определя по справедливост (чл.

52 ЗЗД), при което съдът трябва да отчете всички обстоятелства, включително тежестта на забавянето; Съдът не е обвързан от предложения на държавата държавата не може да ограничи размера на обезщетението. Посочва и съдебна практика на ВАС - (Решения № 11056/2018, № 10427/2019, № 7433/2020, № 12259/2021), според която чл. 26 се прилага за висящи дела.

Претендира неимуществени вреди – заявява, че забавянето е причинило: продължително напрежение, чувство за безпомощност, нарушено доверие в правосъдието, необходимост от многократни жалби, влошаване на личния и семеен живот

Ищецът се позовава на практиката на ЕСПЧ и ВАС - 1000 - 2000 евро за всяка година забавяне е стандартният размер. Претендира:

- за гр.д. 42/2022 - забавяне над 3 години

- НЧХД 84/2024 - забавяне над 1 година - 5 000 евро.

Ищецът моли съда да установи, че по гр.д. № 42/2022 г. и НЧХД № 84/2024 г. е налице нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок и да осъди Министерство на правосъдието да му заплати 5000 евро като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, както и разноските по делото.

По така подадената искова молба пред Административен съд Бургас е образувано адм.д.№1278/26г. с Определение №5021/05.06.26г. производството е прекратено и делото е изпратено по компетентност на Районен съд Бургас, пред който е образувано гр.д.№2329/26г.

С Разпореждане №5637/12.06.26г., съдията – докладчик е оставил исковата молба без движение и е дал указания на ищеца да отстрани констатираните нередовности в едноседмичен срок от съобщението: да обоснове правния си интерес от воденето на исковете срещу Министерство на правосъдието, при все че търси обезщетение от забавени дела на РС - Панагюрище; да изложи фактическите си твърдения досежно всеки от исковете - какви конкретни вреди твърди, че е претърпял от забавянето на гр. д. № 42/2022 г. на РС Панагюрище и в какво се изразяват същите, както и размера на търсеното обезщетение във връзка с това; както и по другия иск какви конкретни вреди твърди, че е претърпял от забавянето на НЧХД 84/2024 г. на РС 2

- Панагюрище и в какво се изразяват същите, както и размера на търсеното обезщетение във връзка с това; да представи доказателства за внасянето на държавна такса по сметка на БРС в размер на 10. 26 евро - по 5. 13 евро за всеки от исковете. На ищеца е указано, че при неизпълнение на дадените указания в срок исковата молба подлежи на връщане.

Съобщение за постановеното разпореждане е връчено на ищеца чрез ССЕВ на 17.06.26г. В дадения едноседмичен срок не е постъпило уточнение на исковата молба.

С тук обжалваното определение, като е счел, че указанията не са били изпълнени, на осн. чл.129, ал.3 ГПК БРС е прекратил производството по делото.

В жалбата срещу определението ищецът излага съображения, че е изпълнил указанията на съда - държавната такса е платена в срок - на 19.06.2026 г. Според жалбоподателя, в исковата молба достатъчно ясно са изложени фактическите твърдения и правния интерес: посочено е, че Министерство на правосъдието представлява държавата на осн. чл.7 ЗОДОВ; посочено е, че искът е с правно основание чл.26 ЗОДОВ за вреди от нарушено право на разглеждане на делото в разумен срок; посочено е, че забавянето е Установено от ИВСС в три становища.

Според жалбоподателя са изложени и фактическите твърдения за причинени вреди: продължително напрежение; чувство за безпомощност; нарушено доверие в правосъдието; необходимост от многократни жалби; влошаване на личния и семеен живот; посочени са конкретни периоди на забавяне по двете дела, подкрепени от становищата на ИВСС. Според жалбоподателя съдът не е съобразил съдържанието на исковата молба и е констатирал несъществуващи нередовности; извършил е формалистично тълкуване, което противоречи на изискването, посочено в чл. 3 ГПК за добросъвестност и в чл. 7 ГПК - служебно начало, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост.

В подкрепа на жалбата си сочи Практика на ВАС и ЕСПЧ по съществото на спора.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на ищеца, както и извършените от него и от съда процесуални действия, намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, при споделяне мотивите на съда на осн. чл.278, ал.4, вр. чл.272 ГПК.

В допълнение следва да се каже:

Доколкото се твърдят вреди, претърпени в следствие на забавено правосъдие по две конкретно посочени дела, следва да се формулират и две отделни претенции спрямо всяко от тях, да се посочи размера на обезщетението и да се изложат фактически твърдения, относно вида и характера на тези вреди.

По отношение на вредите, съставляващи „продължително напрежение“, „чувство за безпомощност“, „нарушено доверие в правосъдието“, не е необходимо допълнително уточняване в какво се изразяват те, т.к. съдържанието се изчерпва с формулирането им. Но вредите от „влошаване на личния и семеен живот“ подлежат на уточняване, т.к. формулировката е бланкетна. Личният живот на всяко лице се състои от множество и разнообразни аспекти, а по отношение на различните лица са налице и различия в съвкупността и приоритета на отделните аспекти - превес на едни и липса на други; налице е и различен интензитет на всеки от тях. Поради това в исковата молба следва да се изложат фактически твърдения върху кои аспекти от личния живот 3 на ищеца и по какъв начин е повлияло непроизнасянето на съда в разумен срок, каквото в случая не е направено.

На следващо място, ищецът не е уточнил правния си интерес от предявяване на иска срещу Министерство на правосъдието, при твърдение за вреди, причинени от забавено правосъдие на Районен съд Панагюрище..

Поради това и след дадените указания, касаещи начините, по които следва да се извършват процесуалните действия от страната, които не са спазени от ищеца, правилно и законосъобразно Бургаският районен съд е прекратил производството по делото.

Ето защо жалбата е неоснователна. Постановеното определение е правилно и незаконосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №6154/30.06.26г., постановено по гр.д.

№2329/26г. по описа на Районен съд Бургас.

Настоящото определение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчване на препис от него на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4