Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4432 от 06.12.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 4101/2024
Вид
Решение № 4432
Подписан
06.12.2024
В сила
20.01.2025
Състав
Кристиана Кръстева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4432 гр. В., 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20243110104101 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от А. П. А., ЕИК ********** с адрес гр.

В., ж.к. Д.-А. ****** срещу ЗД „Б. Н.“ АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д. Б.” № 87 иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2507лева/след допуснато изменение в размера на иска чрез неговото увеличение в с.з. от 06.11.24г./, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди на л.а «БМВ 535 Д ХДРАЙВ», с рег. № *****, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 08.10.2023г. в гр. В., кв. Г. в района на автомивка Бенита по вина на водача на л.а «БМВ Х3» с рег. № *****, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица № BG/02/123003049166, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 04.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Собственик е на л.а «БМВ 535 Д ХДРАЙВ», с рег. № *****. На 08.10.2023г. в гр. В., кв. Г. в района на автомивка Бенита докато лекия му автомобил бил в паркирано състояние бил ударен в предната му част от л.а «БМВ Х3» с рег. № *****, който извършвал маневра движение назад. Тъй като между участниците нямало спор относно вината те съставили двустранен КП, като в него било вписано, че вина за настъпилото ПТП имал водачът на л.а «БМВ Х3» с рег. № *****. Ответникът като застраховател на виновния водач е бил уведомен от ищеца за настъпилото събитие. Образувал щета № 2310030960, като в описа по която след извършен оглед били описани уврежданията по автомобила. Твърди, че на 23.11.2023г. получил плащане на застрахователно обезщетение в размер на сумата от 1312,85лева.

Твърди, че така полученото обезщетение е несъответно на необходимата стойност на ремонта на автомобила, която сочи да е 3820лева. С плащане на сумата от 1312,85лева ЗК е признала основателността на застр. обезщетение, като единствено се оспорва неговият размер. Това обосновава заявяване правата му пред съда в частичен размер, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Не оспорва, че е застраховател по полица ГО на л.а «БМВ Х3» с рег. № *****, в срока на която е образувал щета № 2310030960. Оспорва механизма на настъпване на ПТП. Твърди, че представеният протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила относно причините за ПТП. Оспорва доводите на ищеца за допуснати от водача на МПС нарушения на правилата на движение по пътищата. Оспорва причинно – следствената връзка между ПТП и настъпилите увреждания. Оспорва иска по размер като твърди, че исканото обезщетение е завишено и несъответно на действителния размер на вредите. Счита, че така реализираното плащане изцяло съответства на методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди причинени на МПС и в тази връзка се позовава на Наредба 49/16.10.2014г.

В о.с.з. исковата молба се поддържа от пр. представители на ищеца.

Ответникът редовно призован не изпраща представител. Чрез нарочна молба до съда поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна до следните правни изводи:

Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.

432 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл. 380 КЗ, т.е. след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка, по която да се извърши плащането.

Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие, в резултат и в причинна връзка, с което са причинени твърдяните имуществени вреди, съответно техния размер.

На основание чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че: между собственика на л.а «БМВ Х3» с рег. № ***** и ответника е било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка «Гражданска отговорност полица BG/02/123003049166; в срока на действие на застраховката е настъпило на 08.10.2023г. ПТП с участие на застрахования автомобил и този собственост на ищеца, за което ответникът е уведомен и за което е изготвил опис по щета № 2310030960; ответникът е извършил плащане на застрахователно обезщетение от 1312,85лева.

Страните не спорят относно фактите пораждащите претендираното право и следва да се приеме, че ищецът е лице, активно легитимирано по предявения иск, като собственик на увреденото МПС.

От своя страна ответникът, като застраховател по имуществена застраховка гражданска отговорност на виновния водач, е пасивно легитимиран по предявения иск, тъй като и застрахователното събитие е настъпило в срока на застрахователното покритие.

От приетите писмени доказателства се установява следното: На 08.10.2023г. около 14.10ч. в гр. В. е настъпило ПТП с участието на л.а «БМВ 535 Д ХДРАЙВ», с рег. № ***** и л.а «БМВ Х3» с рег. № *****, последният управляван от водача И. Н.. Съставен е бил двустранен констативен протокол, в който било документирано, че виновен е водачът на л.а.

«БМВ Х3» с рег. № *****. Протоколът е подписан от двамата участници, като за превозно 2 средство 1 /виновният/ от водача на застрахования от ответника автомобил. Описани са видими щети по двата автомобила. На 09.10.2023г. ищецът е уведомил ответника за настъпилото ПТП. Последният извършил оглед и заснемане на автомобила, след което съставил Опис на щета с № 003-5000-20-2310030960/09.10.2023г., по която на ищецът било изплатено застрахователно обезщетение в общ размер на 1312,85лева.

От анализа на събраните по делото доказателства се установява, че виновният за процесното ПТП водач е именно лицето управлявало автомобила, застрахован при ответника. Съставеният от участниците в ПТП и приложен по делото констативен протокол за ПТП, се ползва със специфична доказателствената сила, тъй като с подписа си водачът на МПС, който е признал вината си за инцидента, всъщност признава с обвързваща сила неизгодни за себе си факти. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ е функционално обусловена от тази на застрахования водач, поради което следва да се приеме, че изявлението на водача има доказателствена сила и по отношение на застрахователя. Двустранният констативен протокол за ПТП от 08.10.2023г. е годно доказателство за установяване по отношение на ответника-застраховател, на застрахователно събитие и чия е вината за настъпването му, в случая на водача на л.а. «БМВ Х3» с рег. № *****. В протокола за ПТП, и в описа по щета от застрахователя са документирани установените увреждания по МПС, за които впоследствие и е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1312,85лева.

Ответникът е оспорил сочения от ищеца механизъм на ПТП.

За установяването му, както и на вида на уврежданията и стойността нужна за отстраняването им, по делото е изслушано и прието заключение на назначена САТЕ.

Според вещото лице Ал. В., реалният и възможен механизъм на застрахователното събитие е пряк контакт между две превозни средства при който превозното средство Б /увреденият л.а./ е в покой, а превозно средство А /увреждащият л.а./ извършва маневра при движение на заден ход и движещо се в посока успоредна на надлъжната ос на превозно средство Б, се удря в предната лява част на Б. Уврежданията по л.а. «БМВ 535 Д ХДРАЙВ», са в причинна връзка с настъпилото произшествие, като според експертът нужната стойност за ремонта по средни пазарни цени е сумата от 3919,36лева.

Съдът кредитира така изготвеното заключение в неговата цялост като компетентно дадено, неоспорено от страните, изготвено въз основа събраните по делото доказателства и при съобразяване действащите цени по повод определяне на нужните разходи по отстраняване на причинените увреждания.

Несъмнен е изводът, че ПТП е настъпило по вина на водача на л.а «БМВ Х3» с рег. № *****. Освен това, определянето на застрахователно обезщетение имплицитно съдържа и признание на застрахователя за реализирано застрахователно събитие, за което той носи застрахователен риск. С оглед на гореизложеното, съдът приема за доказан правопораждащия фактически състав на деликтната отговорност, в резултат на което за ответника възниква задължение за обезщетяване отговорността за вреди. Уврежданията по автомобила са документирани в описа на застрахователя и тяхното причиняване се намира в причинно - следствена връзка с въпросното ПТП предвид местоположението им. Исковата претенция се явява доказана в своето основание.

Съгласно експертното заключение стойността на труда и материалите нужни за отстраняване на уврежданията по средни пазарни цени на труд и материали е 3919,36лева.

Тази стойност следва да се приеме за меродавна при определяне размера на дължимото обезщетение. Няма основание изчисленията да се извършват на база методиката по реда на Наредба № 49/2014г. Принципът на пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. А за такава се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за 3 възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество.

Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго. От тази сума следва да бъде приспадната общо платената до момента от застарахователя в размер на 1312,85лева. Така исковата претенция се явява доказана до заявения размер от 2507лева. Исковата сума следва да се присъди, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 04.04.2024г. до окончателното изплащане на определеното обезщетение, така както е било поискано.

По разноските:

Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съобразно който претендира разноски от които 100,28лева - платена ДТ, 300лева - депозит на вещо лице и адв. възнаграждение, определено от съда на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв. С оглед цената на иска при съблюдаване на Наредба № 1 от 9.07.2004г. и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на процесуалния представител на ищеца, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 551лева. Предвид изхода на спора, разноските следва да се поемат изцяло от ответника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗД „Б. Н.“ АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С., бул.

„Д. Б.” № 87 ДА ЗАПЛАТИ на А. П. А., ЕИК ********** с адрес гр. В., ж.к. Д.-А. ****** сумата от 2507лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди на л.а «БМВ 535 Д ХДРАЙВ», с рег. № *****, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 08.10.2023г. в гр. В., кв. Г. в района на автомивка Бенита по вина на водача на л.а «БМВ Х3» с рег. № *****, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица № BG/02/123003049166, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 04.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал.1 КЗ.