Решение № 39 от 16.01.2025, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Сливен, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка К. Ж.а - Спирова при участието на секретаря Албена Г. В.а като разгледа докладваното от Живка К. Ж.а - Спирова Гражданско дело № 20222230104759 по описа за 2022 година

Предявен е ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС от Д. М. Д. против С. Д. С..

Ищцата твърди, че с Договор за доброволна делба № 235, том I, рег.№ 1360 от 01.04.2019 г. с нотариална заверка на 31.03.2010 г. от нотариус Елена Шидерова, с рег. № 128 на НК, с район на действие Районен съд – Сливен е придобила правото на собственост на следния имот: ПИ /Поземлен имот/ с идентификатор *** по кадастралната карта на с. К., общ. С., одобрена със Заповед № РД-18151/05.03.2020 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, с последно изменение на КККР засягащо поземления имот от 05.10.2022 г., с адрес на поземления имот: с. К., местност „До село“, с площ 10 530 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, категория на земята ΙΙΙ, с предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:

000123, при съседи: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ №

1

*** и ПИ № ***.

Сочи, че ответникът без основание държи част от гореописания имот с площ около 600 кв.м., ведно с масивна сграда, която не е нанесена на кадастралната карта и е с площ около 100 кв.м. от месец май на 2019 г.

Изтъква, че е правила многократни опити за освобождаване на владяната от ответника част от имота. Твърди, че е получила отказ, въпреки изпратеното уведомление с обратна разписка, получена на 30.08.2019 г., за което отново не е получила отговор. Освен първото уведомление, изпратила и второ, което ответникът отказал да приеме.

Предвид горепосочените обстоятелства, моли съдът да постанови решение, с което да се осъди ответника да предаде владението на част с площ около 600 кв.м. от имот с ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на с. К., общ. С., одобрена със Заповед № РД- 18-151/05.03.2020 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, последно изменение на КККР, засягащи поземления имот от 05.10.2022 г., с административен адрес: с. К., общ. С., местност „До село“, с площ 10 530 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, 000123, при съседи: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № *** и ПИ № ***, ведно с масивна сграда, която не е нанесена на кадастралната карта и с площ около 100 кв.м. Претендират за присъждане на направените по делото разноските.

При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил от ответника писмен отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който счита иска за допустим, но неоснователен. Излага съображения, относно неоснователността, като възразява срещу твърдението, че имота се владее на правно основание с аргумент, че от м. април 2006 г. е бил предоставен в съседния имот на ищцата на север с идентификатор *** с площ 15 000 кв.м. с предназначение 2 бивш свинарник, с бивш собственик И. Чалъков. Изтъква, че от тогава работи в този имот и отглежда животни - 30 бр. крави. Твърди, че от южната страна на този имот имало административна сграда с площ около 50 кв.м., която ползвал като жилищна, в която направил подобрения и понастоящем живее в нея.

Твърди още, че през 2012 г. имота бил закупен от полска фирма, били съборени сградите за отглеждане на животни- свинарниците и на цялата площ е била изградена фотоволтаичен парк, който и до сега бил функционирал, където до сега работи на длъжност „поддръжка на парка“. Излага твърдения, че никой не го е уведомявал, че има претенции за парцела, в който се намира сградата, тъй като от 2006 г. само той ползвал сградата, на която е извършил няколко основни ремонти.

Изтъква, че през м. август 2019 г. ищцата предявила претенции като му изпратила уведомление за освобождаване на сградата и терена около нея.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник, който поддържа предявения иск и моли за уважаването му.

Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът се явява лично и с пълномощник, който моли съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан.

Претендира за присъждане на съдебно-деловодните разноски.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно, че ищцата на 31.03.2010 г. придобила с Договор за доброволна делба № 235, том I, рег. № 1360 от 01.04.2019 г. по описа на нотариус Елена Шидерова, с рег. № 128 на НК, с район на действие РС – Сливен правото на собственост на следния имот, а именно: ПИ /Поземлен имот/ с идентификатор *** по кадастралната карта на с. К., общ. С., одобрена със Заповед № РД-18-151/05.03.2020г.

3 на изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 05.10.2022 г., с адрес на поземления имот: с. К., местност „До село“, с площ 10 530 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, Начин на трайно ползване: пасище, категория на земята ΙΙΙ, предишен идентификатор: няма, Номер по предходен план: 000123, при съседи:

ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № *** и ПИ

№ ***, а предишните граници са следните № 000701, 000049, 000080, 000067, 000127, 000122, 000048, описани в чл.2 на Договора за доброволна делба между описаните съделители, сред които са и настоящите страни в производството.

Установи се от свидетелските показания, че от м. април 2006 г. сградата е предоставена на ответника в съседство на ищцата от северната част имот с идентификатор *** с площ 15 000 кв.м., с предназначение - бивш свинарник от собственика И. Чалъков.

Оттогава ответникът работи в имота, като е отглеждал животни крави. В южната страна на имота имало административна сграда, с площ около 50 кв.м., която ползвал като жилищна, в която направил подобрения и понастоящем живее в нея. А от експертизата по делото, съгласно протокол от 27.04.2007 г. ответникът добросъвестно владее и ползва процесната сграда.

По делото е приложено уведомление изпратено от ищцата до ответника С. Д. С., с което го уведомява, че през месец септември 2019 получила уведомление, че имота, в който живее е нейно собственост, съгласно решение на Общинска служба „Земеделие“ – Сливен и Договор за доброволна делба. Имотът представлява нива в м. „До село“, образуваща имот № 000123 в землището на с. К., общ.

С.. Ответникът е получил уведомлението лично на 21.08.2019 година.

Представена е скица на поземления имот № 15-1153427 от 05.10.2022 г. с идентификатор ***, находящ се в землището на с. К., общ. С. по кадастралната карта и кадастралните регистри, 4 одобрен със Заповед РД-18-151/05.03.2020 г. на Изп. Директор на АГКК, с последно изменение от 05.10.2022 г. в м. „До село“ с площ от 10530 кв.м., с предназначение на територията земеделска земя с трайно ползване пасище, номер на предходен план: 000123, със съседи: ***, ***, ***, ***,

4083.20.122, ***, и ***, със собственик Д. М. Д., съгласно договор за делба № 235 том I, рег. № 1360 от 01.04.2010 г., издаден от Служба по вписванията гр. Сливен. Представено е и Удостоверение за данъчна оценка с изх. № 7003008997/20.10.2022 г. в размер на 776.60 лв.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза изготвена от в.л. Ж., който след извършена проверка, запознаване с материалите по делото и посещение на имота извършил геодезическо заснемане на сградата обитавана от ответника, след което изготвил 2 бр. комбинирани скици. Дава отговор, че процесната сграда попада изцяло в имот с идентификатор *** по КККР на с. К., общ.

С., собственост на ищцата Д. Д., която го е придобила по силата на Договор за доброволна делба с № 235, том , рег. I, рег. № 1360 от 01.04.2010 г., издаден от Служба по вписванията гр. Сливен.

Разяснява, че на терена били заснети масивна едноетажна сграда, която е отразил на комбинираната скица означена с номер 1 с площ от заснемане 131 кв.м. в северната страна и долепена малка сграда означена с номер 2 и площ 6 кв.м. от западната страна на сграда 1 е долепена стопанска паянтова сграда изградена с дървена конструкция представляваща обор за животни и площ от заснемане 89 кв.м.

Уточнява, че заснетата паянтова ограда от източната страна на сграда 1, като благоустрояване бетонна алея около част от сградата стълби със стълбищни площадки от север и изток. Същият разяснява, че няма компетентността и правоспособността да отговори на част от поставените въпроси, относно оценка на земята и на сградата, с цел определяне стойността на предявения иск.

5

Поради това по делото е допусната и назначена втора съдебно-техническа експертиза от в.л. И. Х., който въз основа на направени проучвания и измервания, изчисления и констатации е направил оценка на земята и сградата, като е определил пазарна сатойност на недвижимия имот, индивидуализиращ се като „част с площ от 736 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., общ. С., ведно със съществуващото надстрояване в тази част състоящо се от сграда № 1 – едноетажна масивна сграда със засатроена площ 131 кв.м, сграда № 2 – едноетажна паянтова сграда - склад със застроена площ 6 кв.м. и Сграда № 3 – едноетажна паянтова сграда – обор със застроена площ 89 кв.м. в размер на 27 876 лв., включваща земя оценена на 1526 лв. и сгради в размер на 26350 лв.

Съдът на осн. чл. 176 от ГПК е поставил въпроси към ответника в о..с.з. Същият разяснява, че сградата е била административна на свинекомплекса, като от м. април 2006 г. живее и работи в сграда, която се намирала до административната сграда от южната страна на бившия свинекомплекс на с. К.. Твърди, че от тогава живее там, направил е подобрения, като дори сключил споразумението с представител на свинекомплекса Биджеков.

Разяснява, че през 2012 г. съседният имот е закупен от полска фирма и сградите били съборени и на цялата площ бил изграден фотоволтаичен парк, който функционира и до момента, в който работи като поддръжка на парка. Твърди, че до 2019 г. никой не е изявявал претенции, относно сградата.

Съдът с Протокол № 1553/21.11.2023 г. на осн. чл. 214 от ГПК е допуснал изменение на иска, като същият се счита заведен вместо площ от 600 кв.м. да се счита предявен за 736 кв.м., съгласно направените измервания в приета по делото комбинирана скица, а площта на сградите да се считат изменени от 100 кв.м. на 131 кв.м. По отношение на двете паянтови на които не е посочена площ, да се 6 считат със следните параметри: 89 кв.м. и 6 кв.м. Цената на иска е в размер на 27876 лв.

От събраните гласни доказателства се установи категорично, че ответниците изграждайки здраво направена преграда са възпрепятствали възможността на ищцата да владее и ползва имота.

По делото са изслушани свид. Д. С. – кмет на селото, който си спомня още като дете, че тази сграда предмет на настоящото производство е строена през 70-те години на миналия век.

Първоначално обекта бил пилчарник, а малката сграда е била за обслужващия персонал. След това този комплекс се оформил като свинекомплекс, в който се намирала тази сграда със съответно помалката сграда. Всичко било заградено и се влизало от едно място. В последствие след разпродажбата на този имот собственикът е продал сградата на С.. Това е било повече от 15 г., а може и 20 г. От тогава С. владее сградата и никой не е предявявал претенции към сградата.

Предполага, че земеразделителния план за с. К. е приет през 1999 г., а С. е започнал да ползва имота няколко години по-късно.

Свинекомплексът е разрушен и в последствие са построили фотоволтаичен парк. Споделя, че ответникът С. е правил много ремонти и живее над 15 г. в този имот, който му бил продаден от собствениците, които са закупили свинекомплекса.

Другият свид. И. изразява подобни показания, като уточнява, че годината от както ответникът ползва имота е 2006 г. и не е чувал никой да е имал претенции спрямо ползвания от ответника имот.

По делото е представен оригинал на Решение на Общинска служба по земеделие и гори гр. Сливен № 580 КР/04.09.2001 г., с което са предоставени земеделските земи на наследниците на Митьо Колев Демирев. От това Решение действително се установи, че това са земеделски земи, в които няма съществуването на сграда, т.е. ищцата няма как да претендира нещо, за което липсва документ удостоверяващ собственост на тази сграда.