Акт от 03.06.2020, Административен съд - Сливен
- Съд
- Административен съд - Сливен
- Дело
- 131/2020
- Подписан
- 03.06.2020
- В сила
- 03.06.2020
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл. 172, ал. 2, пр. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Закон за общинската собственост
- чл. 22, ал. 11 · Закон за общинската собственост
- чл. 22, ал. 5 · Закон за общинската собственост
- чл. 25, ал. 2 · Закон за общинската собственост
- чл. 27 · Закон за общинската собственост
- чл. 27, ал. 1 · Закон за общинската собственост
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 91 гр. Сливен, 03. 06. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и осми май, две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 131 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 27 от Закона за общинската собственост ЗОС/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от М.Ж.Ж. с адрес: ***, подадена против Заповед № РД 15-502 от 09.03.2020 г., издадена от Кмета на Община Сливен, В ЧАСТТА й относно размера на определеното парично обезщетение. В жалбата си оспорващата изразява несъгласие с направената оценка на частта от имота й, която се отчуждава, и моли да й бъде определено справедливо обезщетение съгласно пазарните цени.
В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, се явява лично и поддържа жалбата.
Административният орган – Кмета на Община Сливен, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Счита, че при издаването на заповедта са спазени процедурата и материалноправните предпоставки. Претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № РД 15-502 от 09.03.2020 г., издадена от
Кмета на Община Сливен, на основание чл. 25, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗОС, за задоволяване на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, в съответствие с влязъл в сила "План за регулация на улица "Г.С.Раковски" от о.т. 411 до о.т. 2830, гр. Сливен", одобрен с Решение № 1219 от 21.12.2006 г. на Общински съвет- Сливен, предвиждащ реализиране на тротоар с ширина 1,50 м, е наредено: I. Да се отчужди в полза на Община Сливен 10 кв. м. земя, представляваща част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Сливен, одобрени със Заповед РД-18-31 от 19.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, ведно с подобренията върху нея, със следните характеристики: трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, граници на имота - ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ***; II.
Определено е дължимото парично обезщетение за предвидените за отчуждаване земя, подобрения, както и сумата, необходима за укрепване на сграда с идентификатор ***, представляваща друг вид сграда за обитаване – гараж, засегната от отчуждителните мероприятия, в поземлен имот ***, в размер на 7 209 лева; III. Сумата по т. II да се изплати чрез банков превод по сметка на М.Ж.Ж., собственик на имота, след влизане в сила на заповедта.
Горепосоченият поземлен имот - № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, целият с площ по скица от 325 кв.м., е собственост на оспорващата М.Ж.Ж., видно от приложения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 125, том VII, дело № 2336/ 1990 г. по описа на Районен съд – Сливен.
В образуваното административно производство по отчуждаване е изготвена експертна оценка от независим оценител – „Финконсулт–Бургас“ ООД, съгласно която справедливата стойност за оценяваните 10/325 ид.ч. от ПИ ***, за частта от оградата и дълготрайните биологични активи, е в общ размер на 7 201 лева, от които: за отчуждаемите 10 кв. м. от ПИ *** – 1 650 лева, за разходи за укрепване на сградата – 1 612 лева, за частта от оградата, засегната от отчуждителните мероприятия, вкл. демонтаж на портална двойна дворна врата– 3030 лева, и за седем броя трайни насаждения – 909 лева. Оценката е изготвена на 30.11.2019 г. Оценителят е приел, че: оценяваният имот попада в обхвата на „синята зона” на града; в обсега на площта, предвидена за отчуждаване, са част от масивна едноетажна сграда, част от масивна ограда с дължина 9,20 м. и седем броя трайни насаждения; определил е пазарна стойност на отчуждаваната площ чрез прилагане на пазарен подход – метод на пазарните сравнения /аналози/; направил е оценка на засегнатата част от сграда с идентификатор ***, като се е позовал на конструктивно становище за необходимите разходи за СМР по укрепването на сградата на стойност 1 612 лева, изчислил е пазарна стойност на оградата, засегната от отчуждителните мероприятия, по метода на амортизираната възпроизводителна стойност. Изготвената експертна оценка е възприета от административния орган.
Данъчната оценка на предвидената за отчуждаване земя е 491 лева, видно от Удостоверение за данъчна оценка, издадено на 01.11.2019 г. от Община Сливен.
По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена от страните по предвидения процесуален ред съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице И.Х.И. – сертифициран оценител. Съгласно заключението на вещото лице: пазарната стойност на отчуждавания недвижим имот, на част от сграда с № *** и подобрения и трайни насаждания, попадащи в отчуждаваната част, е в общ размер на 6 474 лева към 30.11.2019 г. и към 09.03.2020 г., от които: пазарна стойност на земята – 10 кв.м. – 1 866 лева, пазарна стойност на част от сграда с идентификатор *** – 466 лева, и пазарна стойност на подобренията и трайните насаждения – 4 142 лева /част от масивна ограда – 3 030 лева, попивна яма, бет. настилка, бордюр, конструкция за асма – 203 лева, и трайни насаждения – 909 лева/; стойността на разходите, необходими за укрепване на сграда с идентификатор *** към 30.11.2019 г. е 1 612 лева, а към 09.03.2020 г. е 1 729 лева. Вещото лице е оценило стойността на земята по метода на сравнителната стойност, а стойността на засегнатата част от сградата и на подобренията – чрез метода на вещната стойност. Общият размер на изчислената от вещото лице към датата на издаване на оспорената заповед пазарна стойност на отчуждавания недвижим имот, на подобренията и трайните насаждания, попадащи в отчуждаваната част, и на разходите, необходими за укрепване на сградата, засегната от отчуждителните мероприятия, е 8 203 лева.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл.
27, ал. 1 от ЗОС 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на основание чл. 25, ал. 2 от ЗОС. Спазена е установената от закона форма. При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Предмет на оспорване в настоящото производство е размерът на определеното в заповедта за отчуждаване парично обезщетение. В производството по принудително отчуждаване собственикът на предвидения за отчуждаване имот следва да бъде обезщетен с равностойно парично или имотно обезщетение /чл. 21, ал. 1 от ЗОС/. Размерът на равностойното парично обезщетение се определя съобразно конкретното предназначение на имота преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот /чл. 22, ал. 5 от ЗОС/, като в случай че определеният размер на равностойното парично обезщетение е по-малък от данъчната оценка на имота, обезщетението се изплаща в размер, равен на данъчната му оценка /чл. 22, ал. 11 от ЗОС/. В разглеждания случай възприетата от административния орган пазарна стойност на предвидените за отчуждаване част от поземлен имот и подобрения е по-висока от данъчната им оценка и е по-ниска от пазарната им стойност, определена от назначеното от съда вещо лице към дата 30.11.2019 г. /на която дата е изготвена оценката в административното производство/ и към дата 09.03.2020 г. /на която дата е издадена оспорената заповед/. Използвайки едни и същи методи, двамата оценители са достигнали до различни цени на оценяваните земя и подобрения към едни и същи периоди от време. Оценителят в административното производство не е оценил частта от сградата, която е засегната от отчуждителните мероприятия, както и част от подобренията, попадащи в предвидената за отчуждаване част, които е следвало да бъдат оценени отделно от земята. А назначеното от съда вещо лице е определило пазарната стойност на тези подобрения, както и на частта от сградата. Съдът счита, че следва да кредитира предложената от вещото лице И. пазарна стойност на отчуждаваните част от поземлен имот и подобрения, като изготвена въз основа на компетентно и безпристрастно заключение, неоспорено от страните по предвидения процесуален ред, и съобразена в максимална степен с принципа за равностойно парично обезщетение при принудително отчуждаване.
По изложените съображения, заповедта на Кмета на
Община Сливен в оспорената ѝ част е неправилна, поради което следва да бъде изменена в тази част, като се увеличи размера на паричното обезщетение от 7 209 лева на 8 203 лева.
С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 3 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Заповед № РД 15-502 от 09.03.2020 г., издадена от Кмета на Община Сливен, В ЧАСТТА й по т. II, в която е определен размер на дължимото парично обезщетение за предвидените за отчуждаване земя, подобрения, както и сумата, необходима за укрепване на сграда с идентификатор ***, представляваща друг вид сграда за обитаване – гараж, засегната от отчуждителните мероприятия, в поземлен имот ***, като УВЕЛИЧАВА размера на дължимото парично обезщетение от 7 209 /седем хиляди двеста и девет/ лева на 8 203 /осем хиляди двеста и три/ лева.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: