Решение № 146 от 29.06.2018, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно гражданско дело 142/2018
- Вид
- Решение № 146
- Подписан
- 29.06.2018
- В сила
- 20.03.2019
- Състав
- ВЕСЕЛИНА ДИМИТРОВА ДЖОНЕВА, КРАСИМИР ЛАМБРЕВ БАМБОВ, МИЛЕНА БОГДАНОВА БОГДАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 ал.2 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.89 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за собствеността
- чл.148 ал.7 · Закон за устройство на територията
- чл.202 · Закон за устройство на територията
- чл.40 · Закон за устройство на територията
- чл.40 ал.1 · Закон за устройство на територията
Р
Е Ш Е
Н И Е №146 гр.Кюстендил, 29.06.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито заседание на тридесет и първи май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Красимир Бамбов
Членове: Милена Богданова
Веселина Джонева при секретаря: Р.
С., след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.гр.д.№142/2018г. по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивната жалба на адв.Ю.С., в качеството й на пълномощник на В.Г.Ш. с ЕГН ********** и С.П.Ш. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, същата и като съдебен адреса***, кантора №**, против решение №69/14.02.2018г., постановено от Районен съд (РС)– Дупница, по гр.д.№1665/2017г. по описа на същия съд.
С обжалваното решение РС-Дупница е отхвърлил като неоснователен предявения от В.Г.Ш. и С.П.Ш. срещу В.Г.Ш. и Г.С.Ш., двамата с адрес: ***, иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт №***, том *, рег.№**, нот.дело №*/**г. на нотариус С. М., с който Г. С. Ш. е продал на В.Г.Ш. собствените си 4/6 ид.ч. от приземен етаж от масивна жилищна сграда с идентификационен №***********, със застроена площ от 125 кв.м., брой етажи 3, с предназначение жилищна сграда-еднофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор №****, поради невъзможен предмет, и е осъдил В.Г.Ш. и С.П.Ш. да заплатят на В.Г.Ш. и Г.С.Ш. разноски по делото в размер на * лева.
Решението се обжалва изцяло като се твърди неправилност и незаконосъобразност на същото. Сочи се, че за да формира своите изводи районният съд се е позовал на Тълкувателно решение №3/28.06.2017г. на ВКС по тълк.д.№3/2014г. и е приел, че процесната продажба на 4/6 ид.ч. от приземния етаж на сградата има предмет, предвид конкретизираната част от сградата, а именно – приземен етаж. Съдът приел също – позовавайки се на заключение на вещо лице, че приземният етаж можел да бъде преустроен, така, че да се обособи като жилище, като една от стаите се преустрои в кухня и се обособи баня-тоалетна и позовавайки се отново на посоченото Тълкувателно решение, съдът изтъкнал, че ако към момента на сключване на сделката реално определените части от недвижим имот не са фактически обособени, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелен обект, съобразно изискванията на действащия устройствен закон към този момент, договорът не е нищожен, поради невъзможен предмет. Според жалбоподателите, при формране на изводите си ДРС не е взел предвид диспозитива на Тълкувателното решение от 28.06.2017г., в който изрично е посочено, че правна невъзможност за обособяване на реално определена част от недвижим имот (сграда, жилище или друг обект) е налице, когато при сключване на сделката съществува непреодолима правна пречка да бъде одобрен инвестиционен проект за обособяване на тази част. Изтъква се, че в конкретния случай е било установено, че към 27.12.2006г., когато е бил подписан нотариалния акт, приземен жилищен етаж на сградата не е съществувал нито фактически, нито правно, тъй като от обясненията на вещото лице инж.Дойчинов, дадени в съдебно заседание на 09.02.2018г., е било установено, че етажът не е имал изискуемите се помещения, за да бъде обособен като жилищен – липсвали са баня-тоалетна и кухня. Прави се извод, че при това положение, според ЗТСУ и ЗУТ, етажът не е отговарял на изискванията за жилищен етаж и тъй като не е бил обособен като такъв, нито е имало одобрени инвестиционни проекти за преуствойство на съществуващите мазета в приземен етаж, то предметът на сделката, освен фактически невъзможен, е бил и правно невъзможен. В жалбата се сочи още, че нито към момента на сделката, нито към настоящия момент предметът, описан като приземен етаж, не е отговарял на изискването за жилище, предвидено в чл.40 ал.1 от ЗУТ – относно изискуемите се помещения и необходимата височина.
Според вещото лице, по проект процесните помещения представлявали мазета, с площ от 77.50 кв.м., а по нотариален акт е бил прехвърлен приземен етаж с площ от 125 кв.м., което е било обяснено от експерта с извършването на незаконно строителство. От предвидената в чл.148 ал.7 от ЗУТ забрана за издаване на разрешение за строеж при съществуване на незаконен строеж, се прави извод за наличие на непреодолима правна пречка за обособяване предмета на сделката и от правна страна. Като такава се окачествява и обстоятелството, че съгласно чл.37 от ЗС, мазетата в сграда в етажна собственост са прилежаща част към етажите и не са самостоятелен обект, годен за придобиване, чрез правна сделка. Претендира се отмяна на обжалваното решение и произнасяне по същество с решение, уважаващо изцяло исковата претенция. Иска се присъждане на разноски за двете инстанции.
В установения от закона срок ответниците по жалбата - В.Г.Ш. и Г.С.Ш., чрез пълномощника им адв.Ив.А., с депозирали отговор, в който оспорват въззивната жалба и претендират потвърждаване на решението на РС-Дупница, като правилно и законосъобразно.
Изтъкват, че съгласно чл.202 от ЗУТ, правни сделки за прехвърляне на реално определени части от сгради могат да се извършват само ако обособените дялове или части отговарят на одобрени за това инвестиционни проекти, а в случая било установено, че такъв проект не е налице. Сочат, че според вещото лице, полуподземният етаж може да бъде обособен като самостоятелно жилище, поради което възраженията във въззивната жалба за наличие на непреодолима правна пречка за възникване на предмета на сделката, се окачествяват като неоснователни. Поддържа се и липсата на фактическа невъзможност, поради конкретното посочване на предмета на продажбата, съществуващ към изповядването на сделката. Счита се, че изводите на ДРС са правилни, основани на задължителната съдебна практика, съдържаща се в ТР №3/28.06.2017г. на ВКС по тълк.д.№3/2014г. на ОСГК и на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
Съдебният състав, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства (пред въззивната инстанция не сбирани такива), на доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:
РС-Дупница е бил сезиран с предявен от съпрузите В. и С. Ш. против В. и Г. Ш., иск с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответниците, че договор за покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт № *, том *, дело №*/*г. по описа на нотариус С. М., с който Г. С. Ш. е продал на ина си В.Г.Ш. собствените си 4/6 ид.ч. от приземен етаж от масивна жилищна сграда (МЖС), с идентификатор №**, със застроена площ от 125 кв.м., брой етажи 3, е нищожен, поради липса на предмет. Ищците най-общо са твърдяли, че реално в посочената сграда липсвал приземен етаж, а съществували мазета, които са прилежащи към жилищните етажи, поради което, както към момента на сключване на сделката, така и към настоящия момент, предметът на сделката е бил фактически правно невъзможен. Ответниците са възразили срещу основателността на иска.
Въз основа на приетите от РС-Дупница доказателства – документи и заключение на вещо лице-архитект, първостепенният съд е формирал фактически изводи по спора, които напълно се споделят от въззивната инстанция.
В.Г.Ш. и В.Г.Ш. са синове на Г. С. Ш., който на 23.02.1994г. с нотариален акт №*, том * дело №* по описа на нотариус С.М., е учредил право на строеж в собствения му парцел * кв.* по регулационния план на гр.Д., с урегулирана площ от 397 кв.м., както следва: 1/ в полза на В.Ш. правото да построи първия жилищен етаж от жилищната сграда и първия етаж от пристройката на жилищна сграда, калканно долепена до жилищната сграда, със застроена площ от 134 кв.м. и 2/ на В.Ш. - правото да построи втория жилищен етаж от жилищната сграда и втория етаж от пристройката на жилищната сграда, калканно долепена до жилищната сграда, със застроена площ от 134 кв.м.
С нотариален акт №*, том *, дело №*****г. на нотариус С.М. от датата 02.03.1994г. Г. С. Ш. е продал на синовете си В.Ш. и В.Ш. поземления имот, върху който име е отстъпил правото на строеж, а именно - дворното място, съставляващо парцел * кв.* по регулационния план на гр. Д..
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с №*, том **, рег.№*, нот.дело №***г. на нотариус С.М.а, на 27.12.2006г. Г. С. Ш. е продал на сина си В.Г.Ш. собствените си 4/6 ид.ч. от приземен етаж от масивна жилищна сграда с идентификационен №**, със застроена площ от 125 кв.м., брой етажи 3, с предназначение жилищна сграда - еднофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор №****, идентичен с УПИ * кв.* по регулационния план на гр.Д..
От приетото заключение с вх.№1381/31.01.2018г. по назначената съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещо лице – архитект Л. Д., се установява, че на място сградата се състои от полуподземен етаж и три надземни етажа, като полуподземният такъв, според експерта, отговаря на определението и изискванията за полуподземен етаж, съгласно чл.60 ал.3, чл.61 ал.1 и чл.64 ал.2 от Наредба №5 за правила и нормативи по териториално и селищно устройство (отм.), като в същия са разположени стълбище, коридор, стаи и два гаража със светла височина от 2.45 м. в стаите и 2.50 м. в коридора. Вещото лице е посочило, че според архитектурен план №193/1962г. за жилищна сграда на Г. Д. Ш. и Г. С. Ш. (видно от намиращата се по делото преписка вещото лице е сгрешило имената, които в действителност са Г. Д. Ш. и Г.
С. Ш.) в процесния имот е било предвидено изграждане на два жилищни етажа и полуподземен етаж /със зимнични помещения/, със застроена площ от 77.50 кв.м. Експертът е посочил, че със строително разрешение №82/10.05.1994г. и одобрени проекти №78/94г. са били предвидени: „Пристройка и надстройка на два етажа в парцел със застроена квадратура 134 кв.м.“, като е било разпоредено, че строежът подлежи на приемане по реда на Наредба №6 за държавно приемане и разрешаване за ползване, което да се извърши от Община Д.. Вещото лице е констатирало, че в Община Д. не се съхраняват документ за държавно приемане на обекта и за въвеждането му в експлоатация. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че към настоящия момент на процесния етаж има две стаи с легла и с прозорци, гледащи към улицата, както и други помещения, до които не му бил осигурен достъп при огледа. Посочило е, че липсата на естествена осветеност на останалите помещения е пречка в тях да се обособи кухня, поради което е заключило, че понастоящем полуподземният етаж не отговаря на изискванията за жилище по чл.40 от ЗУТ, но изрично е заявило, че съществува възможност този етаж да се преустрои в жилищен, тъй като площта му – 77.50 кв.м., позволява да бъдат обособени баня-тоалетна и кухня /чрез преустройство на една от стаите с прозорци/, а височината от 2.45 м. също позволява ползване на етажа като жилище, предвид допустимите отклонения при преустройство на съществуващи сгради. Разликата между площта по проекта от 1962г. и площта, прехвърлена с процесния нотариален акт вещото лице е обяснило с извършеното на място незаконно строителство.
Въз основа на тези фактически констатации,
РС-Дупница е формирал и постановил извода си за неоснователност на иска, приемайки, че договорът за покупко-продажба има предмет, който не е нито фактически, нито правно невъзможен. ДРС се е позовал на разясненията, дадени в Тълкувателно решение №3 от 28.06.2017г. на ВКС по т.д.№3/2014г., ОСГК и най-общо е заключил, че след като страните са конкретизирали частта от сградата, собствеността, върху която се прехвърля, то сделката има предмет и това е съществуващият, съгласно заключението на вещото лице, полуподземен етаж по смисъла на пар.5, т.49 от ПР на ЗУТ. Според ДРС, ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че в процесната сграда са обособени самостоятелни обекти на право на собственост - две или повече жилища, към които да са придадени складови помещения, разположени съгласно чл.40 от ЗУТ, на полуподземния етаж, като същевременно, вещото лице е заключило, че височината и площта на процесния полуподземен етаж позволяват той да бъде обособен като самостоятелно жилище, посредством обособяване на кухня и баня-тоалетна.
Разпечатката съдържа 28 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/63ed063f-acc5-47ca-9e75-fad7fb07f398