Решение № 852 от 10.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 852 гр. София, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Надежда Махмудиева

Нина Стойчева при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20221000500593 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на двете страни срещу Решение №266089/13.10.2021 г., постановено по гр.д.

№11661/2020 г. на СГС, I ГО – 30 състав, по предявени от К. К. С. и К. К. К. срещу „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“АД искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищците застрахователно обезщетение за претърпените от всеки от тях неимуществени вреди от смъртта на П. К. К. – син на първия от ищците и брат на втория ищец, настъпила при ПТП на 18.06.2020 г. на автомагистрала „Тракия“ на около 120 м. преди 8-ми километър в посока към гр.

София, причинено по вида на К. П. като водач на л.а. „Тойота Авенсис“ с рег.№***, в която починалият е пътувал като пътник, в размер на сумата от 200 000 лв. на първия ищеца и 100 000 лв. на втория, ведно със законната лихва върху всяка от сумите за периода от датата на ПТП до окончателното плащане. С обжалваното решение съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца К. К. С. сумата от 75 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от този ищец неимуществени вреди от смъртта на неговия син, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 15.07.2020 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил предявеният от този ищец иск за разликата над сумата от 75 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв., а предявеният от втория ищец – К. К. К. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлил изцяло, и е осъдил страните да заплатят разноски по съразмерност. Недоволни от така постановеното решение са останали както ищците, така и ответника.

С Въззивна жалба вх.№357761/22.10.2021 г. ищците К. К. С. и К. К. К., двамата чрез адв. С.Н., обжалват решението в отхвърлителната му част изцяло. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, процесуалните правила и 1 необоснованост. По отношение на предявеният от К. К. С. иск се сочи нарушение на чл.52 от ЗЗД, чрез определянето на занижен размер на справедливото обезщетение от 150 000 лв., който не кореспондира на претърпените от този ищец неимуществени вреди, след което неправилно е приложена разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, като е прието наличие на принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат в размер на 50% поради непоставяне на обезопасителен колан. Съдът неоснователно е кредитирал приетите СМЕ и АТЕ в частта им, че при поставен обезопасителен колан уврежданията на пострадалия не биха довели до летален изход – в тази част експертизите изразяват предположения, но не могат със сигурност да твърдят какво би се случило с пострадалия, ако той е бил с поставен колан, при установената тежка пластична деформация на автомобила. Заключенията на експертизите в тази част почиват на предположения, поради което не следва да се кредитира. Дори да се приеме наличието на принос на пострадалия, то съобразно съдебната практика по сходни случаи той следва да е много по-малък от 50%. Неправилно е отхвърлен искът на К. К.

К., като е прието от съда, че между двамата братя не са били налице дълбоки и трайни емоционални връзки, които да са довели до изключителни болки и страдания, които следва да бъдат обезщетени. Изводите на съда не кореспондират на събраните по делото доказателства. Настоява се за отмяна на решението в отхвърлителната му част, и постановяване на ново по същество, с което исковете и на двамата ищци да бъдат уважени в пълния им предявен размер, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на увреждането до окончателното плащане.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирани страни с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, жалбоподателите са освободени от задължението за внасяне на такси, жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран Отговор на въззивната жалба вх.

№364348/22.11.2021 г., подаден от третото лице – помагач „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, чрез юрк. Р. И., в който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба на ищците. Неоснователни са оплакванията за нарушение на чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на занижен размер на справедливото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца К.С.. Правилно и обосновано е бил определен и приносът на пострадалия в размер на 50%, съобразно заключението на експертизата, което е ясно, обосновано и правилно. Решението в частта му по иска, предявен от ищеца К.К. е правилно и обосновано, и следва да се потвърди – съдът е съобразил всички относими факти и обстоятелства, и мотивирано е приел, че в случая не са налице предвидените в ТР№1/28.06.2018 г. по т.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС предпоставки за присъждане на обезщетение. Настоява се за оставяне на въззивната жалба на ищците без уважение. Заявява се претенция за присъждане на разноски за въззивното производство, в това число и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответникът „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“АД не се е възползвал от възможността да депозира отговор на въззивната жалба на ищците.

С Въззивна жалба вх.№365247/25.11.2021 г. ответникът „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“АД, чрез адв. В. П., е обжалвал решението в неговата осъдителна част по иска на К. К. С., В ЧАСТТА МУ, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца К. С. застрахователно обезщетение за размера над сумата от 50 000 лв., до присъдения 2 размер от 75 000 лв. Релевирани са оплаквания за нарушение на принципа на справедливостта, по смисъла на чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на завишен размер от 150 000 лв. на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца К. К. С. неимуществени вреди. Съдът не е отчел изводите на САТЕ, че автомобилът е разполагал с триточков обезопасителен колан на задната лява седалка, където е пътувал пострадалият, но той не е бил поставен; всички наранявания са получени вътре в автомобила; тежката ЧМТ е довела до прогресивен мозъчен оток, преустановяващ дейността на дихателния и сърдечносъдовия център и настъпването на летален изход; получената ЧМТ и нараняванията на гръдния кош се дължат на свободното движение на тялото, поради непоставен обезопасителен колан; при правилно поставен обезопасителен колан травматичните увреждания щяха да са помалко на брой и по леки по тежест, и след проведено лечение да се избегне леталния изход. При така установените обстоятелства приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат следва да се определи на по-голям дял от 50%. Съдът не е отчел, че първопричината за настъпването на произшествието е спрелият в най-лявата лента на автомагистрала „Тракия“ л.а. „Сеат Леон“ с водач Д. Т. Т., застрахован при привлеченото трето лице – помагач „ДЗИ – Общо застраховане“ЕАД, който автомобил не е бил сигнализиран по какъвто и да е начин. Процесното ПТП е настъпило, като л.а.

„Тойота“ се е блъснал в спрелия автомобил „Сеат“, в задната му част. Съдът неправилно е приел, че непоставянето на предупредителен знак е без значение, като изрично е подчертал, че наличието на съизвършителство е без значение. Тъй като мотивите на решението имат установително действие в отношенията между подпомаганата и подпомагащата страна, установяването на съизвършителството не е без значение. По отношение на законната лихва съдът е приел за начален момент за начисляването й датата 15.07.2020 г., на която дата е предявена застрахователната претенция, като е игнорирал разпоредбата на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ, според която застрахователят изпада в забава след изтичането на тримесечния срок за доброволно изпълнение. Ето защо в тази част решението е неправилно и следва да бъде изменено, като началният момент за начисляване на лихва за забава следва да бъде определен от 16.10.2020 г. Настоява се за отмяна на постановеното решение в осъдителната му част за сумата над 50 000 лв. до 75 000 лв., и отхвърляне на иска за сумата над 50 000 лв., и определяне на датата 16.10.2020 г. като начална дата за начисляването на законна лихва върху главницата. Настоява и за установяване, че е налице съизвършителство от страна на водача на л.а. „Сеат“, застрахован при третото лице – помагач „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД. Съобразно този резултат настоява за изменение на решението на първостепенния съд в частта за разноските, и присъждане на разноските за въззивното производство.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, жалбата отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане. Препис от въззивната жалба е връчен на насрещните страни, които в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са се възползвали от възможността да депозират отговор на въззивната жалба на ответника.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по 3 допустими искови претенции, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, и след предявена от ищците извънсъдебна застрахователна претенция, която е останала неудовлетворена, поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

Пред въззивната инстанция не се спори, че на 18.06.2020 г. е настъпило процесното ПТП по вина на водача на застрахован при ответника лек автомобил – не се спори по факта на настъпилото застрахователно събитие, механизма на настъпването му, наличие на валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с покритие към датата на ПТП, настъпилата смърт на пострадалия П. К. К.в пряка причинна връзка с процесното ПТП, качеството на увредено лице на ищеца К. К. С., като баща на пострадалия, и дължимостта на застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на сина му в резултат на процесното ПТП до размера от 50 000 лв. Не се спори, че ищецът К. К. К. е брат на пострадалия П. К. К.. Спорни пред настоящата инстанция са размерът на справедливото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца К. К. С., наличието на материално-правна легитимация на ищеца К. К. К. да претендира обезвреда на претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на неговия брат, наличието на принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат чрез непоставяне на обезопасителен колан, началната дата, от която ответникът – застраховател дължи законна лихва върху обезщетението.

Във връзка с така очертания обхват на въззивната проверка, съдът намира следното:

От приетите по делото СМЕ /на л.135/, КСМАТЕ /на л.163/ и Техническа експертиза /на л.170/ се установява, че на 18.06.2020 г. около 18:20 ч. лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег.№***, управляван от К. П., се движел по АМ“Тракия“ в посока от гр. Пловдив към гр. София, в лявата активна пътна лента със скорост около 125 км/ч., в зоната на плавен ляв завой. В същото време, в същата лява активна пътна лента пред него, в района на 128 метра преди знака за 8-ми километър, се е намирал аварийно спрян л.а. „Сеат Леон“ с рег.№***, с водач Д. Т.. Водачът на л.а. „Тойота Авенсис“ е имал пряка видимост към спрелия л.а. „Сеат“ от разстояние не по-малко от 450 м., но е реагирал със закъснение, като е предприел спиране и спасителна маневра – завиване надясно, но л.а. „Тойота“ се е ударил с предната си лява част в задната дясна част на л.а. „Сеат“ и го е отблъснал напред и надясно. Ударът е настъпил при скорост около 93 км/ч. на л.а. „Тойота“, и след него той е продължил с остатъчна скорост около 60 км/ч. и се е отклонил надясно, въртейки се в посоката на часовниковата стрелка.