Решение № 127 от 29.04.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Ботевград, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н.Ц.П. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело № 20261810200182 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.

Предметът на обжалване:

Електронен фиш серия К № *** издаден от ОДМВР-София, с които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Е. Т. М., ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер на 300 (триста) лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Становищата на страните:

В подадената жалба от Т.М. е описано искане за отмяна на така издадения Електронен фиш.

Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се явява. В депозирана от процесуалния му представител молба се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Претендира разноски /адвокатски хонорар/.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на ЕФ 1 и прекомерност на разноските в съдебното производство.

Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Според процесния ЕФ на 23.10.2021 г. в 13.30 часа, в Софийска област, община Ботевград по автомагистрала Хемус, км. 56+500 с посока на движение към гр.Варна, при ограничение от 90 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС Шкода Октавия, с регистрационен номер ***, собственост на жалбоподателя, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ARH CAM S1, при разрешена стойност на скоростта 90 км/ч., е отчетена скорост на движение на описания автомобил от 122 км/ч (след приспадане на допустимата грешка/толеранс от 3 % при измерване на скоростта) е установена превишена стойност на скоростта 32 км/ч.

След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол, рег. № 1204р-7399/25.10.2021 г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на жалбоподателя.

По делото липсват данни кога електронният фиш е бил връчен на собственика на автомобила.

По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят, като собственик на автомобила, да е представила писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1”; заповед № 8121з172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г., и двете на Министъра 2 на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, снимков материал, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата 23.10.2021г., справка за регистрация на Шкода Октавия, с регистрационен номер *** и др., които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.

От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е одобрена съобразно нормативните изисквания.

От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили, чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на автомобила на жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Тъй като по делото няма данни електронния фиш да е бил връчен на жалбоподателя и тъй като липсва яснота кога той въобще е научил за него, то съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е 3 допустима. Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото нарушение по ЗДвП.

Настоящият съдебен състав намери, че в конкретния случай не следва да се произнася по същество, тъй като констатира, че е изтекла предвидената от закона абсолютна давност за реализиране на административнонаказателната отговорност за процесното нарушение. Съображенията на съда в тази насока са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Така субсидиарното приложение на НК се разпростира спрямо административно-наказателните производства по отношение на изключващите отговорността обстоятелства.

Такъв характер безспорно следва да се приеме, че има материално-правният институт на давността за реализиране на отговорността. На първо място това произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността обстоятелство ( видно от разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. З от НПК давността е една от предпоставките, при наличието на които наказателното производство следва да бъде прекратено). На второ място защото законодателят е предвидил, че след изтичане на определени в закона срокове, независимо от спирането или прекъсването на давността, реализирането на наказателната отговорност се преклудира. На по - голямо основание това следва да се отнася и по отношение на административните нарушения, които по правило са деяния с по-ниска степен на обществена опасност. Оттук следва правният извод, че доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби по въпросите свързани с теченето, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно т. нар. абсолютни давностни срокове, приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 80 и сл. на наказателния закон. В частност, в процесния случай следва да се приложи разпоредбата на чл.82, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 5 от НК, действаща към момента на осъществяване на вмененото нарушение, т.е. административно-наказателното производство следва да се счита погасено по давност ( независимо от спирането или прекъсването ) след изтичане на срок, надвишаващ четири години и шест месеца, считано от датата на извършване на нарушението. Видно от гореизложената фактическа 4 обстановка процесното нарушение е било извършено на 23.10.2021 г., а абсолютният давностен срок за реализиране на административнонаказателното производство е изтекъл съответно на 23.04.2026 година.

Предвид на гореизложеното съдът намира, че са налице основания административнонаказтелното производство да бъде прекратено, като електронния фиш, следва да бъде отменен.

По разноските:

При този изход от делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро (в левова равностойност 400 лева) за извършването на които са представени надлежни доказателства – договор за правна защита и съдействие от 17.02.2026г., съдържащ разписка за получаване на уговореното адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на размера на възнаграждението е основателно доколкото производството пред Районен съд е с материален интерес от 300 лева, приключило е в едно съдебно заседание, без явяване на процесуалния представител, а делото не се отличава с фактическа и правна сложност и процесуалният представител само е изготвил жалба и молба. Ето защо съдът присъди разноски за адвокатско възнаграждение в размера за адвокатско възнаграждение определен по чл. 18, ал. 2, вр. ал. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.).

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съдБотевград, въззивен състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № *** издаден от ОДМВР-София, с които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Е. Т. М., ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер на 300 (триста) лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-гр. София, да заплати на Е. Т. М., ЕГН ********** сумата от 204,52 евро (в левова равностойност 400 лева), представляваща сторените от п о с л е д н и я разноски за адвокатско

5 възнаграждение в производството.

Решението може да се обжалва по реда на АПК пред

Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 6