Определение № 25351 от 13.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25351 гр. София, 13.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20261110103914 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл.140, ал.1 ГПК.

Ответникът е представил писмени доказателства, които са относими и необходими, като по отношение на доказателствената им стойност съдът дължи оценка с акта си по същество на спора.

Искането на ответника за издаване на СУ, като допустимо и относимо към установяване на релевантните за спора факти следва да бъде уважено.

Искането на ответника за разпит на двама свидетели цели установяването на обстоятелства от предмета на доказване, поради което следва да бъде уважено.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проект за доклад по делото.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д № 778/2025г. по описа на РС – Оряхово.

ПРИЕМА представените към отговора писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника СУ, което да му послужи пред банка „ДСК“ АД, за снабдяване със следната информация: Преводът от 23 000 (двадесет и три хиляди) лева, направен от ... с ЕГН: ********** към В. И. П., ЕГН: ********** на 14.06.2024г.

- дали е направен онлайн или на гише в банката, както и да е видно какво е изписвано автоматично като основание за превод през сайта за интернет банкиране на банка ДСК към датата на извършване на превода.

ДОПУСКА на ответника двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелства сочени в отговора на исковата молба.

НАСРОЧВА делото за 20.10.2026г. от 14:00 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение, а на ищеца се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него.

ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

1

Предявен е по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът В. И. П. дължи на ищеца А. П. С. сумата от 5879,95 евро (11 500 лева), представляваща половината от преведена му на 14.06.2024г. без основание от наследодателя на ищцата – ... сума, ведно със законната лихва от 15.09.2025г. до окончателното изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 778/2025г. по описа на РС – Оряхово.

Ищецът А. П. С. извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че наследодателят - ..., починал на 26.07.2024г., малко преди да почине на 14.06.2024г. е превел на ответника В. И. П. сумата 23 000 лева. Поддържа, че при превода е посочено основание „паричен превод“, което не съставлява основание. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи сумата в размер на 11 500 лева, равняващи се на половината от преведените без основание от наследодателя 23 000 лева, съобразно притежаваните права в наследството (1/2), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. И. П. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че посоченото основание за превода на процесната сума – „паричен превод“, се попълва автоматично от интернет банкирането, независимо от волята на наредителя. По същество посочва, че заедно с ...

(с която живее на семейни начала и също е дъщеря на ...), споделяли общо домакинство до края на живота на .... Заявява, че в този период наследодателят ... и ищцата не поддържали отношения каквито би следвало да има между баща и дъщеря.

Ищцата рядко посещавала баща си, като не е проявявала интерес към това как живее и какво е здравословното му състояние. Отношения им се подобрили едва през 2019г. по настояване на ответника и съпругата му. Към процесния момент – април 2024г. отново нямало комуникация между ищцата и нейният баща .... Ответникът сочи, че по време на съвместното си съжителство с ..., полагал изцяло грижи за ..., както и за неговото имущество. В тази насока излага, че за ремонт на къща в гр. София, ... изтеглил от „Алианц Банк България“ АД кредит в размер на 26 000 лв. по искане на покойния ..., с който последния се разплащал, като останалите средства за ремонта дали ответникът и съпругата му. Впоследствие ... му възстановил дължимата сума. Твърди, че за покойния ... полагал чисто синовни грижи, свеждащи се до това да му се напазарува, каквото му е необходимо, да е приобщен към семейството – хранили се заедно, споделяли едно общо пространство, ходили заедно на риболов и на почивки на морето, без за това да му се взима каквато и да е сума, както и да му се купуват лекарства, включително често се налагало да го води на хемодиализа в в Александровска болница, за които грижи ..., като човек с достойнство, винаги искал по някакъв начин да се отплати. Поддържа, че предвид разрива в отношенията с неговата дъщеря (ищец в производството), ... направил саморъчно завещание в полза на ..., което прилага.

Излага съображения, че доколкото завещанието предхожда датата на превода 01.02.2024г., ищцата може да претендира в друг процес и на друго основание „наследяване" в рамките на запазената й част, каквото в случай не се претендира.

Позовава се на нормата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД: „Не може да иска онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.", доколкото и по аргумент от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, „Съзнателно изпълнение на н дълг само по себе си е основанието на престацията", като в случая 2 изпълнението на нравствен дълг не е равнозначно на дарствено намерение. Заявява, че ако се приеме, че дори да се приеме, че е налице дарение, наличието на нравствен дълг е част от мотивацията за извършване на дарението. Дареното е „дадено на правно основание", каквото е намерението на дарителя (възмездяване на сторените разноски при полагане на грижи), и именно поради това, че дареното е дадено на правно основание, то не подлежи на връщане. В допълнение посочва, че изтеглените от него кредит в размер на 26 000 лв., както и допълнителни суми заплащани от ответника и съпругата му за ремонт на къщата в гр. София, винаги са били възприемани от наследодателя на ищцата като паричен заем, подлежащ на връщане. С оглед на изложеното счита,че преведената от ... по банковата му сметка съставлява при условията на евентуалност: изпълнение на нравствен дълг от ... към ответника, с оглед полаганите грижи и направените разходи; обезщетяване на направените разходи при условията по чл. 61 ЗЗД във вр. с чл. 60 ЗЗД за полагане на грижи (неимуществени и имуществени) за наследодателя на вместо ищцата; възнаградително дарение, което не подлежи на връщане по аргумент от чл. 227, ал. 2 ЗЗД; връщане на паричен заем, изразяващ се в заплащане, вместо ..., на СМР по къща, находяща се на адрес: гр.

София, .... Моли за отхвърляне на изковете като неоснователни и недоказани, както и за присъждане на направените в производство разноски.

На основание чл. 153 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства: че ищцата е наследник по закон на починалия на 26.04.2024г. - ...; че на 14.06.2024г. ... е превел по банковата сметка на В. И. П. сумата 23 000 лв.

УКАЗВА на ищеца, че по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в негова доказателствена тежест е да докаже, че нейният наследодател ... е превел на ответника сумата в размер на 23 000 лева.

В тежест на ответника по този иск е да докаже наличието на основание за получаване и задържане на сумата.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към действащата при СГС Център за спогодби и медиация.

УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3