Определение № 1232 от 11.03.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1232 гр. Варна, 11.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500321 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 423 ГПК, образувано по възражение на Н. Й.

И. с ЕГН ********** с адрес ***********, подадено по реда на чл. 423 ГПК, срещу издадена в полза на М. М. М. с ЕГН **********, заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.дело № 9153/2025г. по описа на Варненски районен съд, въз основа на която е издаден изпълнителен лист.

Във възражението си Н. И. твърди, че заповедта за незабавно изпълнение не му е връчена надлежно, доколкото към датата на връчване не е имал обичайно местопребиваване на територията на страната.

Насрещната страна М. М., чрез пълномощник, счита възражението за неоснователно, тъй като видно от поканата за доброволно изпълнение към момента на връчване на заповедта за незабавно изпълнение Н. И. е бил открит лично от призовкаря на ЧСИ, но е отказал да получи книжата.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението си, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Едновременно с възражението, длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1 ГПК.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от М. М. М. с ЕГН ********** със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.10 от ГПК срещу Н. Й. И. с ЕГН ********** 1 за присъждане на сумата от 24 000 лева, представляваща задължение по запис на заповед от 30.08.2023 г., с падеж на 01.10.2024 г., както и сумата от 1960 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Въз основа на заявлението по ч.гр.д. № 9153/2025г. съдът е издал заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 4055 от 17.07.2025г. и изпълнителен лист, с която заповед заявлението е уважено. Видно от представена в изпълнение на задължението по чл. 418, ал. 6 от ГПК от ЧСИ Рег. № 895 Л. С., издадените по изп. № 20258950402074 покана за доброволно изпълнение, придружена със съдебните книжа по ч.гр.д.

№ 9153/2025г. по описа на ВРС, същите са връчени на длъжника Н. И. на 23.07.2025г. при условие на отказ, на осн.чл. 44, ал.1 от ГПК. Отразено е от връчителя, че на 23.07.2025г. е посетил адреса, разговарял е лично с адресата, който е отказал да получи книжата с твърдения, че от никого не е вземал пари и не познава взискателя.

На 27.08.2025г. длъжникът Н. И. подава по ч.гр.д. № 8992/2025г. искане с вх. № 73778 „за обединяване на дела, отмяна на административни актове и проверка за злоупотреба“, в което настоява да бъдат обединени за общо разглеждане всички образувани срещу него съдебни производства, както и да бъде назначена графологична експертиза, за да се установи идентичност на подписите в документите, тъй като към момента на полагането им не е бил на територията на страната.

С разпореждане от 28.08.2025г. съдът е указал на страната изрично да уточни дали подава възражение по чл. 414 от ГПК.

Доколкото по преценка на заповедния съд с депозираната уточнителна молба от 05.09.20205г. длъжникът не е поправил нередовностите на първата, следва неколкократно даване на указания за отстраняване нередовността на молбата от 27.08.2025г.

Така на 19.01.2026г. Н. И., съгласно изискването на заповедния съд, ясно и недвусмислено заявява, че депозира възражение по чл.423 от ГПК, като твърди, че заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България към момента, в който се твърди, че е извършено връчването.

За да е допустимо производството въз основа на възражение по чл.423 от ГПК, е необходимо същото да е предявено в едномесечен срок от момента на узнаване на заповедта за изпълнение.

Определеният в чл.423, ал.1 от ГПК срок е преклузивен. За спазването му съдът следи служебно, тъй като с пропускането му се погасява правото на възражение пред въззивния съд срещу издадената заповед за изпълнение и производството по направено след този срок възражение е недопустимо.

Срокът тече от момента на узнаване на заповедта за изпълнение, който е фактически въпрос и подлежи на доказване от страната, която го твърди в свой интерес. В процесния случай в поредната уточнителна молба, определена като възражение по чл.423 от ГПК, Н. И. твърди, че е узнал за образуваното дело при посещение в съда по собствена инициатива, след опита за връчване, при който той е отказал да приеме документите. Относно посещението в съда няма твърдение, нито ангажирани доказателства за конкретна дата.

2

Същевременно видно от разписката, попълнена от длъжностното лице по призоваване при опита да връчи книжата, преди да откаже, адресатът се е запознал със съдържанието на документите, въз основа на което е твърдял, че никога не е взимал пари и не познава взискателя. Към поканата за доброволно изпълнение са приложени заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№9153/2025г., поради което се налага извод, че в този момент - на 23.07.2025г. адресатът се е запознал със съдържанието на съдебните книжа - заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№9153/2025г.

Първата молба, която след поредни уточнения се определя като представляваща възражение по чл.423 от ГПК, е входирана на 27.08.2025г., тоест е подадена след изтичане на предвидения в закона едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение. Не се твърди и не са ангажирани доказателства за изпращане в по-ранен момент чрез куриерски или пощенски служби.

С оглед на горното съдът счита, че възражението по реда на чл.423 от ГПК е депозирано извън преклузивния срок, определен в чл.423, ал.1 от ГПК и изтекъл на 25.08.2025г., съобразно чл.60, ал.3 от ГПК.

Предвид изложеното съдът намира, че възражението на Н. Й. И., ЕГН **********, с адрес ***********, е процесуално недопустимо и образуваното въз основа на същото производство следва да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.т.д. №321/2026г. по описа на ВОС, образувано по възражение вх. № 73776/27.08.2025г. на Н. Й. И., ЕГН **********, с адрес ***********, подадено по реда на чл. 423 ГПК, срещу заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 4055 от 17.07.2025г. по ч.гр.д. №9153/2025г. на ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд гр. Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3