Определение № 1944 от 12.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1944 гр. Пловдив, 12.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Г.ев като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501584 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 20340/12.06.2024г. от Х. А. Н., ЕГН ********** чрез ЕАД „Д. М.“ против определение № 6148 от 21.05.2024г., постановено по гр. д. № 4473 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, I гр. с., с което оставя без разглеждане предявените от Х. А. Н. против „Фератум България“ ЕООД, главен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 945774, сключен между страните, поради противоречието му със закона, както и предявения при условията на евентуалност установителен иск за прогласяване нищожността на клаузата в договор за потребителски кредит № 945774 за заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение, като недопустими и прекратява производството по гр. дело № 4473 по описа за 2024г. на Районен съд Пловдив, I гр. с, само в частта по посочените искове.

В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното определение, респ. иска се неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на предявените искове по същество.

С писмения отговор по частната жалба се изразява становище, че същата е неоснователна и се моли да се остави без уважение, а обжалваното определение като правилно да бъде потвърдено.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимира страна – ищец в първоинстанционното производство, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество, тя е и основателна.

Районният съд е сезиран с искова молба от Х. А. Н., ЕГН ********** против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., с която е предявен иск за признаване нищожността на договор за потребителски кредит № 945774 от 09.11.2020г., сключен между страните по делото, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с. чл. 22 във вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК.При условията на евентуалност се иска прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от договора, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Ferratum Bank“ в полза на ответника.Предявен е при условията на кумулативност и иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5 лв. /частичен от 1232 лева/, представляваща платена при изначална липса на правно основание – нищожен договор за потребителски кредит № 945774/09.11.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до 1 окончателното изплащане.

С обжалваното определение е прието, че ищецът няма правен интерес единствено от установителен иск за признаване нищожността на договора, съотв. на клауза от същия, тъй като е изпълнил изцяло по тях.Правата на ищеца следва да бъдат защитени чрез претенция за връщане на даденото поради липса на основание – каквато е предявена по делото с осъдителен иск, но не и чрез самостоятелно предявяване на установителен иск за нищожност на договора и на отделна клауза от него.Посочено е, че по чл. 55 ЗЗД тези твърдения и обстоятелства подлежат на преценка и изследване във връзка с основателността му – подлежи ли на връщане или не определена сума, като чрез осъдителния иск се постига най-пълна защита на правата на страната, накърнени според нея с нищожния договор или клауза, по който е платил пълната сума.Отделно е съобразено, че осъдителният иск е предявен като частичен, т. е. СПН се създава относно правопораждащите факти на спорното материално право, поради което установителния иск отново е лишен от правен интерес.Евентуалното уважаване на иска /самостоятелно предявен/, чрез прогласяване нищожност на договора и на клаузата, по която е платено всичко, според районния съд на практика би довело до предявяване на осъдителен иск за връщане на недължимо платената сума, което води единствено до допълнителни разноски, но се явява безпредметно, при положение че едни и същи твърдения – за нарушен материален закон, ще се преценяват като част от основанието и на двата иска, но по този по чл. 55 ЗЗД ще е налице и СПН за дължимост или не на платена неустойка по договора.

Настоящият състав на съда не споделя изложеното, като намира, че за ищцата е налице правен интерес за предявяване на установителните искове, с оглед внасянето на яснота в отношенията между потребителя и кредитора относно действителните параметри на съществуващата правна връзка помежду им и доколкото осъдителния иск е частичен, като за кредитора остава възможността в бъдеще да търси плащане на дължимите суми по договора.Още повече, че обстоятелството относно извършено плащане е спорно между страните.

Предвид гореизложеното в случая липсва основание да се приеме, че самостоятелен установителен иск за прогласяване нищожността на договора за кредит или на отделна неравноправна клауза от него, е недопустим.Въпроса за допустимостта на такъв иск с оглед правния интерес от прогласяване нищожността на неравноправни клаузи, е разгледан в редица решения на ВКС /пр. решение № 131/10.09.2012г. по т. д. № 1036/2010г., II т. о., решение № 207/24.01.2012г. по т. д. № 580/2011г., II т. о. и др./ Макар и постановени в производство по колективни искове, даденото разрешение в цитираните съдебни актове относно правния интерес като абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, е приложимо и по отношение на настоящето производство, което съставлява индивидуален потребителски спор /в този см. определение № 72/13.02.2013г. по т. д. № 802/2012г., II т. о. на ВКС/.

По изложените съображения обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено и делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

По изложените съображения Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 6148 от 21.05.2024г. на РС – Пловдив, I гр. с., постановено по гр. д. № 4473 по описа за 2024г. на същия съд.

ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за извършване на следващите се процесуални действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3