Решение № 3237 от 12.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3237 гр. Пловдив, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20225330116968 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Oбразувано e по искова молба от Д. Л. А. срещу Д. Б. Д., с която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 3500 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от виновно и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в нанасяне на удари в лицето и в лявото слепоочие и поваляне на земята и прилагане на хватка, с която ищецът е обездвижен, в резултат от която последният се задушавал, осъществени на 17.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на увреждането– 17.10.2020 г. до окончателното плащане. Претендира се разноски В исковата молба се излагат, че между ищеца и ответника е налице конфликт датиращ от няколко години, дължащ се на ползването на гараж от страна на ищеца, находящ се в кооперацията, в която живее ответника. Предвид тези обтегнати отношения между страните, ищецът избягвал контакт с ответника. Твърди се, че на 17.10.2020 г. л. на ищеца го поканила на обяд. Същата живеела в кооперацията, в която живее и ответникът. До 14.00 часа ищецът ремонтирал автомобила си в гаража до въпросната кооперация. След като приключил обяда, ищецът получава обаждане и се налага да тръгва за среща. Слизайки по стълбището на блока се разминава с ответника на първия етаж. В момента, в който се разминават ответникът блъска ищеца с всичка сила в гърдите от лявата му страна с рамото.

Ищецът силно изненадан го попитал защо прави това, а ответникът му отговорил „Ти на мъж ли се правиш смешник такъв, ти дори не живееш тук“. Ищецът излиза навън, бързайки за срещата, като гърдите продължават да го болят много след удара , целият треперил от безпокойство и притеснение от този сблъсък. След провеждане на срещата ищецът се връща в гаража, за да вземе автомобила си и решава да разговаря с ответника и да разбере каква е причината за това му отношение. Около 16.00 часа ищецът позвънява на вратата на семейството на ответника, като отваря м. на последния.Малко след това се появява ответникът, като ищецът го пита какво има против него и защо упорито търси конфликт с него. Ответникът се приближил до ищеца, който отстъпил назад и ответникът му нанесъл няколко удара в главата – лицето и в лявото слепоочие. След изненадващото нападение, 1 ищецът се опитал да се защити, но е повален от ответника на площадката на стълбите.

Ответникът му прилага хватка, с която го обездвижва и в резултат на която ищецът не може да си поеме въздух. Ищецът успял да извика за помощ, като първо се отзовал един съсед, след което и л. на ищеца. Последната призовала ответника да пусне племенника й, като отговор на това ответникът ритнал същата в стъпалото на левия й крак. Твърди се, че ищецът е душен от ответника в продължение на 30-тина минути, до идване на полицейските служители. Ответникът е задържан от органите на полицията, като при задържането му пак се е държал грубо и агресивно към ищеца. След инцидента ищецът имал охлузвания, течала му кръв от устата и го болели гърдите и кръста. След случая ищецът, придружен от родителите си посетил Спешното отделение, където му е извършен преглед. Инцидентът се е отразил и емоционално на ищеца, доколкото и до днес се чувства изключително травмиран, непосещава гаража и л.си, за да не се стига до следващи конфликти. Твърди се, че във връзка с конфликта са заведени две наказателни дела от частен характер- първото от ответника като тъжител, а ищецът е привлечен като обвиняем, за престъпление – причиняване на лека телесна повреда, а второто – от ищеца, като тъжител срещу ответника като подсъдим за същото деяние. По наказателното делото, заведено от ответника с влязла в сила присъда ищецът е признат за виновен за това, че на 17.10.2020 г. е нанесъл на ответника лека телесна повреда, като не е наказан, доколкото ответникът му е отвърнал веднага със същата такава лека телесна повреда. Заведеното от ищеца наказателно дело срещу ответника е прекратено, доколкото вече била влязла в сила присъдата срещу ищеца, при която е приложен института на реторсията, тоест е решен въпросът за налице на престъпление и от страна на ответника.

С оглед изложеното счита, че присъдата на има обвързващо настоящия съд действие по отношение на деянието на ответника, неговата противоправност и вината.

Предвид всичко изложено предявява настоящия иск, като оценя причинените му неимуществени вреди в размер на 3500 лева.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска. Възразява приложената по делото присъда да има обвързващо действие по отношение на деянието на ответника, неговата противоправност и вината . Оспорват се твърденията, изложени в исковата молба. Оспорват се вредите. Прави се възражение за съпричиняване, доколкото счита, че ищецът е създал конфликта и от неговото поведение са последвали вреди за него. Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД, във вр. с чл.52.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва, при условията на пълно и главно доказване, да установи следния фактически състав – деянието, противоправността на деянието, твърдените вреди, техния размер, причинна връзка между деянието и вредите.

Ответникът носи насрещно доказване, както и да докаже, наличие на обстоятелства, които изключват отговорността им, в това число и възражението си за съпричиняване, че ищецът е създал конфликта и от неговото поведение са последвали вреди за него.

С Определение от 22.02.2023 г. като безспорно между страните е отделено, че на 17.10.2020 г. между ищецът и ответника е възникнал конфликт, при който взаимно са си причинили леки телесни повреди. Не се оспорва, че с влязла в сила присъда, ищецът е признат за виновен за това, че на 17.10.2020 г. е нанесъл на ответника лека телесна повреда, като не е наказан, доколкото ответникът му е отвърнал веднага със същата такава лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния кош, оток и кръвонасядане в дясната поясна област и горни крайници, болезненост в областта на лявото коляно.

Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, относно това, 2 дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Същите последици има и в случаите, в които наказателният съд е приложил института на реторсията, доколкото за да освободи дееца от наказателна отговорност съдът приема, че пострадалият е отвърнал със същата по вид и степен на засягане лека телесна повреда.

С оглед изложеното съдът приема, че по делото, със сила на присъдено нещо, е установено, че ответникът Д. Б. Д., на 17.10.2020 г. , е действал противоправно като е нанесъл удари с юмрук и е притискал тялото на ищеца с ръце в земята продължителен период от време, с което е причинил на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, контузия на гръден кош, оток и кръвонасядане в дясната поясна област и горните крайници, болезненост в областта на лявото коляно.

Видът и характерът на вредите, доколкото са елемент от фактическия състав на противоправното поведение /престъплението/, съдът приема, че също са доказани със сила на присъдено нещо.

Посочените обстоятелства се установяват и от разпитаните по делото свидетели Л. П.

А., Л. Н Д. и Р. Г. Г. /протокол от о.с.з. от 20.04.2023 г./, както и от Съдебно-медицинското удостоверение /л.25/.

От показанията на свидетелката М. С. Г. – А. /протокол от ос.з. от 12.06.2023 г. л.82/ се установява, че същата е запозната с процесния инцидент, за който й споделил нейният с.г – ищеца по делото. След инцидента ищецът звъннал на свидетелката и заедно отишли в болницата. Когато се прибрал вкъщи ищецът бил силно притеснен. Имал хематоми по лицето, ръката му била охлузена. Вечерта не можел да се обърне в леглото, тъй като имал болки в ребрата. Свидетелката му помагала да ляга, да става, да сяда. След инцидента ищецът започнал да будува всяка нощ, не можел да спи. Чувствал напрегнатост, нервност, станал изключително тъжен. Станал мълчалив и се изолирал от хората. За това му състояние ищецът потърсил лекарска помощ, първо към личния лекар, който ги насочил към психиатър. Ищецът започнал да посещава психиатър, който му изписвал медикаменти за преодоляване на състоянието му на тревожност и напрегнатост. Психиатърът споделил, че психическото разстройство, което е налице при ищеца е трудно преодолимо, но с помощта на лекарства ще отшуми. Свидетелката установява, че ищецът приема изписаните му лекарства по схема, но до момента няма желания резултат, доколкото ищецът продължава да не спи, да се чувства тревожен, напрегнат, тъжен, да не иска да общува и да се среща с хора. Също така установява, че преди инцидента ищецът не е имал подобни проблеми, имал е здрав сън, обичал е да се среща с приятели, бил душата на компанията. Установява се, че след инцидента ищецът не желаел да посещава леля си в нейния апартамент, доколкото това място било стресово за него.

Преценени по реда на чл.175 ГПК, с оглед евентуалната заинтересованост на свидетеля М А., съдът кредитира показанията й като обективни и непротиворечиви по между си и с приложените по делото медицински доказателства.

Видно от Амбулаторен лист от 23.10.2020 г. /л.20/ се установява, че ищецът е потърсил лекарска помощ с оплакване за психическо напрежение, страх, липса на добър сън, в резултат от претърпян тормоз – психически и физически от свой съсед. Установеното от лекаря обективно състояние на пациента е, че същото е влошено, епизодично и ситуативно напрегнат, емоционално лабилен. Изписано му е лекарство „деанксит“.

От Амбулаторни листове от 09.11.2020 г. /л.21/, от 23.04.2021г. /л.22/, от 14.12.2021 г.

/л.23/, от 23.05.2022 г. /л.24/, от 11.01.2023 г. /л.78/ се установява, че ищецът отново е потърсил лекарска помощ на всяка от посочените дати, заради психичното си състояние, като е констатирано от лекаря - психиатър, че състоянието му не е променено, на моменти е констатирано влошаване на състоянието.

Предвид обсъдените доказателства, съдът приема, че на 17.10.2020 г. ответникът е действал противоправно като е нанесъл удари с юмрук и е притискал тялото на ищеца с ръце в земята продължителен период от време около 1 час, с което е причинил на ищеца 3 лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, контузия на гръден кош, оток и кръвонасядане в дясната поясна област и горните крайници, болезненост в областта на лявото коляно, както и емоционално разстройство, изразяващо се в причинен стрес, напрегнатост, нервност, безсъние, тревожност, продължаващи и до сега, с което е осъществен състава на разпоредбата на чл.45 ЗЗД.

По размера на обезщетението за неимуществени вреди:

Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД.

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и броя на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на възстановителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца с оглед степента на психическа и емоционална зрялост, както и възможностите му за възстановяване и адаптация. Следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64 г., понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението.