Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 19940 от 23.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 9491/2026
Вид
Определение № 19940
Подписан
23.09.2026
В сила
23.09.2026
Състав
Елена Иванова, Иванина Иванова Пъстракова, Анна-Мария Мирославова Събева

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19940 гр. София, 23.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261100509491 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

С определение № 26802/23.07.2026 г. /имащо характер на разпореждане/, постановено по гр.д.№ 9 960/2026 г. по описа на СРС, ГО, 24 състав, на основание чл.129, ал.3 ГПК е върната искова молба с вх.№ 115587 от 14.04.2026 г., подадена от собствениците на самостоятелни обекти в сграда, при режим на упражняване на общите части – ЕС.

Срещу така постановения съдебен акт е подадена частна жалба от ищеца Етажна собственост с адрес: гр.София, бул.****, в която се поддържа, че същият е неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че ищецът е изпълнил указанията, дадени от СРС с разпореждането от 06.03.2026 г., като нередовностите на исковата молба са отстранени своевременно с ясно и изчерпателно изложени аргументи. Сочи се и че в исковата молба е формулиран надлежен петитум по отношение на претенцията на ищеца, в който смисъл е и практиката по гр.д.№ 13100/2021 г. на РС – Пловдив.

Моли атакуваното определението да бъде отменено изцяло.

Въззивният съд като взе предвид становището на жалбоподателя, изискванията на закона и приложенията по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице срещу валиден и подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество – частната жалба е неоснователна.

Приложението на установения с нормата на чл.129, ал.3 ГПК институт, касаещ връщането на подадена искова молба, е обусловено от неизпълнението в срок на дадени по реда на чл.129, ал.2 ГПК указания от съда за отстраняването на констатирани недостатъци на същата по чл.127, ал.1 ГПК и чл.128 ГПК. В случая подадената от жалбоподателя искова молба не отговаря на установените нормативни предпоставки по чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, поради което на основание чл.129, ал.2 ГПК първоинстанционният съд му е дал ясни, точни и пълни указания за отстраняването на същите с оглед изискванията на цитираните правни норми в едноседмичен срок от получаването им с разпореждане № 67505/03.06.2026 г. В разпореждането е обективирано и изрично предупреждение, че при неизпълнение на дадените указания исковата молба подлежи на връщане. Указанията са надлежно връчени на ищеца чрез процесуалния му представител на 10.06.2026 г. В определения му срок, изтекъл на 17.06.2026 г. /сряда/, ищецът на 10.06.2026 г. е депозирал молба, с която същият не е уточнил петитума на установителния си иск /искове за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение извън предвидените в закона случай е недопустимо – чл.124, ал.4 ГПК/, не е индивидуализирал вещите, чието връщане претендира, нито е изложил ясни и еднозначни твърдения, на които основава заявената осъдителна претенция относно паричната сума от 500,00 евро /поддържат се противоречиви 1 доводи – за договорно и извъндоговорно основание/. Неотстраняването на нередовностите обуславя от своя страна връщането на подадената от него искова молба по реда на чл.129, ал.3 ГПК.

С оглед изложените обстоятелства настоящата инстанция намира, че в дадената хипотеза са налице основанията за приложението на разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК, поради което атакуваното разпореждане се явява правилно, а депозираната срещу него частна жалба – неоснователна и като такава същата следва да бъде оставане без уважение.

Воден от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Етажна собственост с адрес: гр. София, бул.**** с вх.№ 246662/05.08.2026 г. срещу определение № 26802/23.07.2026 г. /имащо характер на разпореждане/, постановено по гр.д.№ 9 960/2026 г. по описа на СРС, ГО, 24 състав, като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2