Решение № 39 от 28.04.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Велико Търново, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20254001000080 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по подадена въззивна жалба от А. Т. А. като временен управител на „Паркстрой“ ЕООД против Решение № 15/ 14.02.2025 г. по т.д. № 17/ 2025 г. по описа на ОС – Плевен, с което съдът е потвърдил отказа на длъжностното лице при ТРРЮЛНЦ за вписване по партида на „Паркстрой“ ЕООД на заличаването на Д. Й. В. като управител на дружеството и е осъдил същото да заплати на АВ юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно. Заема становище, че спирането на регистърното производство по реда на чл.536 ГПК въвежда забрана за длъжностното лице да се произнася по направеното искане – както да постанови вписване на заявени обстоятелства, така и да се произнесе с отказ за вписването им и тази забрана действа до момента, в който отпадне основанието за спиране, като до тогава регистърното производство стои висящо. С постановения отказ регистърното производство по подаденото заявление било прекратено и при отпадане на основанието за разглеждане на искането то нямало да може да бъде възобновено, а следвало да се подаде ново заявление. Моли решението да бъде отменено и да бъде отменен отказът на длъжностното лице за вписване на заявеното обстоятелство.

Агенция по вписванията е депозирала отговор на жалбата със становище за нейната недопустимост, респ. неоснователност. Моли решението да бъде потвърдено.

1

Съдът констатира следното: Пред АВ – ТРРЮЛНЦ е подадено заявление вх. № 20250124154313/ 24.01.2025 г. за вписване по партида на „Паркстрой“ ЕООД на заличаването на Д. Й. В. като управител на дружеството. Заявлението изхожда от А. Т.

А., който видно от приложените документи – Решение № 481/ 19.12.2024 г. на Общински съвет Плевен е избран за временен управител на дружеството, но със заявлението не е заявено за вписване това обстоятелство, а единствено заличаването на освободения с Решение № 435/ 28.11.2024 г. на Общински съвет Плевен управител Владимирова. Длъжностното лице е постановило отказ по това заявление по съображения, че доколкото заявителят не е поискал вписване на обстоятелството, че е новоизбраният законен представител на дружеството, той не може да се счита легитимиран съобразно чл.15 ЗТРРЮЛНЦ да сезира АВ с искане за вписване на заявеното обстоятелство, като е ирелевантно, че качеството му се установява от приложените към заявлението документи. Извън това, длъжностното лице се е обосновало и със спиране на регистърното производство по подадено предходно заявление с рег. № 20241220094451 за вписване на същите обстоятелства – нов управител и заличаване на досегашния. Спирането е постановено на основание чл.536 ГПК с Определение № 600/ 23.12.2024 г. до приключване на производствата по адм.д.

№ 933/ 2024 г. на АдмС – Плевен и по гр.д. № 930/ 2024 г. на ОС – Плевен.Позовало се е на практика на ВКС, съгласно която постановеното спиране на вписване на обстоятелства по реда на чл.536 ГПК има действие и по отношение на последващи подадени заявление за вписване на същите обстоятелства, възникнали на същото основание. ОС – Плевен е приел съображенията на длъжностното лице за законосъобразни и е потвърдил отказа му с обжалваното пред настоящата инстанция решение.

ВТАС намира въззивната жалба за неоснователна. Не почива на закона виждането на жалбоподателя, че след постановено спиране на регистърното производство по реда на чл.536 ГПК, по инициирано с ново заявление регистърно производство длъжностното лице не следва да се произнася по никакъв начин, а да изчака отпадането на основанието за спиране. В ЗТРРЮЛНЦ не е предвидена възможност длъжностното лице да спре регистърното производство на някакво основание, а то е обвързано от акт на съда по чл.536 ГПК. На същото е вменено задължение да се произнесе по всяко подадено заявление по поредността на постъпване в срока по чл.19, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, като в случай на спиране по чл.536 ГПК съгласно чл.19, ал.7 незабавно следва да се разгледат по реда на постъпването им всички заявления, постъпили преди заявлението, производството по което е спряно.

Спирането не е пречка за произнасяне по последващи заявления, които имат за предмет вписване, заличаване или обявяване на обстоятелства, различни от заявените по спряното производство. В случая подаденото заявление рег. № 20250124154313, по което е постановен отказът, има същия предмет като заявление рег. № 2

20241220094451, регистърното производство по което е спряно. Съгласно чл.26, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ заявление за вписване, заличаване или обявяване на същите обстоятелства, възникнали на същото основание, може да бъде подадено само при отказ за извършването им, какъвто не е налице. Изложеното налага извод, че длъжностното лице е постановило законосъобразен отказ по подаденото от А. Т. А. заявление и като е потвърдил същия, ОС – Плевен също е постановил законосъобразен акт. Решението му следва да бъде потвърдено.

Решението на ОС – Плевен е неправилно в частта за разноските. Отговорността за разноски е присъща само на спорните съдебни производства, като право на разноски има страната, в полза на която е разрешен правният спор. Производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ не е спорно – то е едностранно производство, в което АВ не участва като страна, а упражнява предвидените в закона процесуални права – подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда, с оглед възложената със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Предвид едностранния характер на производството, то е несъвместимо с отговорността за разноски, като разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно, при съобразяване на общото за всички охранителни производства правило на чл.541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството – молителя, съответно заявителя. По изложените съображения решението в частта за разноските, с която „Паркстрой“ ЕООД е осъдено да заплати на АВ юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15/ 14.02.2025 г. по т.д. № 17/ 2025 г. по описа на ОС – Плевен, с което на основание чл.25 ЗТРРЮЛНЦ е потвърден постановения ОТКАЗ № 20250124154313/ 28.01.2025 г. на длъжностното лице при ТРРЮЛНЦ към АВ за вписване заличаването на Д. Й. В. като управител на „Паркстрой“ ЕООД, ЕИК 114089921 по заявление вх. № 20250124154313/ 24.01.2025 г.

ОТМЕНЯ Решение № 15/ 14.02.2025 г. по т.д. № 17/ 2025 г. по описа на ОС – Плевен в частта, с която „Паркстрой“ ЕООД, ЕИК 114089921 е осъдено да заплати на АВ юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4