Решение № 46 от 08.05.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Айтос, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. Т.А като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20242110200162 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. Т. Н., ЕГН **********, чрез адв. Т.Н., съд. адрес: ***, против Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 8615523, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание “глоба” в размер на 100 лв. Счита, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен, молейки за отмяната му, развивайки подробни съображения в жалбата.

Претендира разноски.

АНО - ОДМВР-Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител в съдебно заседание. Изразява становище за неоснователност на жалбата.

От доказателствата съдът намира за установена следната фактическа обстановка: Административно наказателното производство е започнало с издаване от ОДМВР–Бургас на ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 8615523, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 ЗДвП е наложено наказание “глоба” в размер на 100 лв.

Словесно нарушението е описано в ЕФ по следния начин: „На 14.12.2021 г. в 15:46 часа в път III-208, км 92+577, до бензиностанция ***, вход/изход на ***, при ограничение на скоростта за движение в извън населено място до 50 км/ч въведено с пътен знак В 26 и приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на водача. Нарушението е установено и заснето със стационарно АТС SITRAFFIC LYNX ERS 400, насочено в посока на измерване северозапад.

Посочено е, че с МПС АУДИ А6, вид лек автомобил, рег.номер ТХ 6632 К е извършено 1 нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 1047F8A4010800E9“. Системата за контрол на скоростта, към датата на нарушението, е била годна и калибрирана, установяващо се от писмените доказателства по делото. По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2 ЗДвП за друго лице, което да е управлявало МПС към момента на вмененото нарушение.

При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа нужните реквизити. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следното. В §6, т.65 от ДР на ЗДвП се съдържа легална дефиниция на „автоматизирани технически средства и системи”, представляващи уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Процесното стационарно АТС SITRAFFIC LYNX ERS 400 представлява автоматизирано техническо средство по смисъла на закона, неизискващо съставяне на протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР.

В случая ЕФ съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП, издаден е по утвърдения образец от министъра на вътрешните работи. В случая разпоредбите на ЗАНН, касаещи изискванията за съдържание на АУАН и НП не намират приложение, т.к. в ЗДвП е предвиден специален ред за ангажиране административнонаказателната отговорност на водачите на МПС чрез издаване на ЕФ при нарушение установено и заснето с техн. средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Макар и ЗДвП да предвижда, че влезлият в сила ЕФ се смята за влязло в сила НП, приравняването е само относно последиците, с които се ползват вл. в сила НП и ЕФ и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата на ЗАНН за съставяне на НП и неговите реквизити относно ЕФ /в т.см. Р. № 1290/29.06.2018 г. по к. а. н. д. № 1079/2018 г., Р. № 1387/19.07.2017 г. по н. д. № 1242/2017 г., Р.№ 179/12.02.2016 г. по н. д. № 2478/2015 г., всички на АдмС-Бургас/. Липсата на дата на издаване на ЕФ не представлява изискуем реквизит по см. на чл. 189, ал.4 ЗДвП, респ. не може да се приеме, че липсата на дата води до незаконосъобразност на ЕФ, т.е. възражението на жалбоподателя е неоснователно.

В случая процесът на установяване на нарушението е лишен от човешка намеса.

Липсата на посочен издател на ЕФ не представлява нарушение, т. к. при издаден ЕФ по см. на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП се касае за електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, т. е. ЕФ се генерира автоматично от системата, въз основа на постъпилите в същата данни и няма конкретно лице, издало фиша /Р. № 454/06.04.2022 г. по к. а. н. д. № 36/2022 г. на АдмС-Бургас/. Не е 2 необходимо при проверка законосъобразността на ЕФ да се изследва въпроса кой и кога го е издал, доколкото ЕФ не е НП, а е своеобразен властнически акт, създаден от административно-информационна система /ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС по тълк. д. № 1/2013 г. /. В този смисъл, не е и необходимо ЕФ да бъде подпечатан или подписан /Р. № 1232/02.10.2020 г. по к. а. н. д. № 1482/2020 г. на АдмС-Бургас/. ЕФ съчетава в себе си АУАН и НП (акт, с който се налага наказанието) и сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН са неприложими /Р. № 448 от 5.04.2022 г. по к. а. н. д. № 212/2022 г., Р. № 504 от 16.05.2023 г. по к.а.н.д. № 386 / 2023 г., Р. № 1213 от 30.11.2023 г. по к. а. н. д. № 1730 / 2023 г., всички на Административен съд - Бургас/, т.е. направеното възражение в жалбата в тази връзка е неоснователно.

Съдът намира, че не са налице твърдените в жалбата съществени процесуални нарушения във вр. с неразясняване правото на жалбоподателя да обжалва ЕФ, респ. реда и срока по чл. 189, ал.8 ЗДвП. Възпроизвеждането на посочената норма в ЕФ не е предвидено като реквизит на последния, а липсва и подобно задължение за органа. Дори да се приеме, че правото действително не е било разяснено на жалбоподателя при задължение на органа за подобно разясняване и е налице нарушение, то същото не може да се определи като съществено процесуално нарушение, препятстващо правото на защита на жалбоподателя, т.к. същото е било надлежно и пълноценно упражнено в настоящото производство.

Съдът намира, че от представените писмени доказателства категорично се установява, че АТС е годно – същото коректно е установило движението на процесния т.а. в посочения пътен участък със скорост, превишаваща разрешената. Доколкото АТС е била изправна към момента на нарушението, то процесната система за контрол на скоростта, с която е установено и заснето процесното нарушение, отговаря на изискването на ЗДвП техническо средството да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Несъмнено се установява, че процесното АТС е било сертифицирано и изпитано от БИМ, който институт е извън системата на МВР, т.е. извършените от АТС измервания на скоростта не може да се приеме, че са манипулирани.

Нарушението е надлежно описано в ЕФ, като е посочено времето и мястото на извършването му /път и точен километър, на който е поставено АТС, с което е заснето и регистрирано нарушението, града и посоката на движение на ППС/, отразено е обстоятелството, че в процесния участък е налице забрана за движение с по-висока от 50 км/ч скорост /въведена с надлежен пътен знак В26, установяващо се и от представените по делото писмени доказателства относно процесния участък/, както и точно установената от АТС скорост, вкл. разликата между установената и разрешената скорост – 24 км/ч.

Фактическата обстановка, отразена в ЕФ, се подкрепя и от изготвената снимка от паметта на АТС, приложена по делото, представляваща веществено док. средство по см. на чл. 189, ал.

15 ЗДвП, на която ясно се виждат датата, точния час на нарушението и рег. номер на МПС, както и мястото на извършване на нарушението /вкл. обстоятелството, че е налице забрана за движение с по-висока от 50 км/ч скорост, въведена с надлежен пътен знак В26/.

3

Ограничението на скоростта от 50 км/ч, действало в процесния участък, се установява и от протокола за проверка на БИМ, в който е посочено и мястото на монтажа на АТС /път III208, км 92+577, до бенз. "Орел 2001", гр. Айтос/.

Коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 км/ч, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. При отчетена скорост, с която се е движил т.а. на жалбоподателя от 77 км/ч, същата правилно е редуцирана на 74 км/ч /чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/. Установената скорост на движение от 74 км/ч съставлява превишение на разрешената скорост, попадащо в стойностите, определени в чл.182, ал.2, т.3 ЗДвП.

В случая се твърди и установява, че процесният ЕФ е връчен на жалбоподателя на 29.2.24г., като в същия изрично е възпроизведен текстът на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, указващ възможност на нарушителя в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие на СУМПС на нарушителя. Законодателната уредба, касаеща издаването на ЕФ, регламентира издаването му против собственика на МПС, т.е. налице е законова презумпция, че той е неговият водач. С подаването на декларацията по чл.189, ал.5 ЗДвП собственикът може да обори презумпцията, като посочи друго лице, на което автомобилът е бил предоставен за управление, като представи на наказващия орган неговите данни, вкл. и неговото СУМПС, в който случай издадения ЕФ се анулира и се издава нов на името на посочения от собственика водач. В случая жалбоподателят като собственик на процесния л.а. не е подал декларацията по чл. 189, ал. 5 ЗДвП в законовия срок /въпреки че е бил наясно с тази възможност/. След като не е бил посочен от жалбоподателя друг водач, против който да бъде издаден нов ЕФ, то с основание АНО е наказал жалбоподателя за извършеното нарушение. Не може да се възлага на АНО да прави разследване кой именно е бил водача на автомобила предвид механизма на регистриране на нарушението. Именно поради този механизъм в случая е установена законовата презумпция за водача-нарушител, която е оборима, но задължението за оборването й е в тежест на собственика, като законодателят не е възложил задължения на АНО да издирва възможния водач. След като водачът не е оборил законовата презумпция чрез законовите средства, то процесният ЕФ е бил законосъобразно издаден /Р. 1026 от 07.06.2019 г. по к. а. н. д. № 753/2019 г., Р. № 159 от 05.02.2019 г. по к. а. н. д. № 3157/2018 г., Р. № 804 от 02.06.2021 г. по к. а. н. д. № 834/2021 г., всички на Административен съд Бургас/.

От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, т.к. не е спорно, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, бил е запознат към датата на деянието със задълженията при управление на МПС, в т.ч. и задълженията му по чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС, сигнализирани с нарочен пътен знак, които задължения в случая съзнателно не е спазил. В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 21, ал.2 вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП. За нарушение на материалноправната норма на чл.21, ал.2 ЗДвП в санкционната норма на чл.182, ал.2, т. 3 4

ЗДвП е предвидено наказание „глоба“ от 100 лв. за всеки който превишава разрешената максимална скорост извън населено място с 21 до 30 km/h, приложима за настоящия случай, т.к. процесното превишение на скоростта, осъществено от жалбоподателя, е с 24 км/ч, поради което атакуваният ЕФ следва да се потвърди /в който смисъл е и практиката на горестоящата инстанция- Р.№228/02.03.2023г. по КАНД №4/23г. и Р.№318/24.03.2023г. по КАНД №100/23г., двете на Адм.съд Бургас/ . Управлението на МПС представлява дейност със завишен риск и една от най-честите причини за настъпване на ПТП е движението с несъобразена или превишена скорост /както в случая/, поради което и извършеното деяние има немалка обществена опасност, обуславящо извод за неприложимост на чл. 28 ЗАНН.