Решение № 6153 от 11.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6153 гр. София, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20231100513573 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Б.А.Н., срещу решение № 20099910/09.08.2023г., постановено по гр. д. № 2334/2021г. на СРС, 49 с-в, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Б.А.Н. срещу В. Г. В. иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за сумата от 8923.35 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за освобождаване на имот, както и в частта, в която БАН е осъдена да заплати на В. Г. В., по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от 2961.12 лв., представляваща получена без основание наемна цена.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.

Поддържа се, че решението е постановено в противоречие с материалния закон. Излага доводи, че не са съобразени разпоредбите на ЗДС, Правилника за прилагането му, както и Правилника за определяне на условията и реда за настаняване на служители в жилищния фонд на БАН. Поддържа, че уговорената неустойка не е прекомерна, а В. се е съгласил с размера на същата. Моли решението да бъде отменено в обжалваните части и вместо него съдът да постанови друго, с което да уважи предявения иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за сумата от 8923.35 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за освобождаване на имот, съответно да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2961.12 лв., представляваща получена без основание наемна цена, като му се 1 присъдят направените пред двете съдебни инстанции разноски.

В установения от закона срок въззивна жалба е подадена и от В. Г. В. срещу решение № 20099910/09.08.2023г., постановено по гр. д. № 2334/2021г. на СРС, 49 с-в, в частта, в която е осъден да опразни и върне на Б.А.Н. държането на апартамент № 508, бл. ****, ж.к.“Дружба“, както и в частта, в която е отхвърлен предявенияТ от В. Г. В. иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за сумата от 500 лв., представляваща неимуществени вреди.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.

Поддържа се, че неправилно СРС е приел, че единственият спорен въпрос е дали договорът за наем е прекратен. Излага доводи, че се касае за правоотношения със смесен фактически състав. Твърди, че не са били налице основания за прекратяване на договора, тъй като и към настоящия момент е служител към БАН. Излага съображения, че липсват мотиви за отхвърляне на иска с правно основание чл. 49 ЗЗД. Моли решението да бъде отменено в обжалваните части и вместо него съдът да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за опразване и връщане на Б.А.Н. на държането на апартамент № 508, бл. ****, ж.к.“Дружба“, съответно да уважи предявения от В. Г. В. иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за сумата от 500 лв., представляваща неимуществени вреди, като му се присъдят направените пред двете съдебни инстанции разноски.

В установения от закона срок, всяка от страните е депозирала отговор на въззивната жалба. В отговорите се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба на насрещната страна. Претендират се разноски пред въззивна инстанция.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество, настоящият състав намира следното.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

2

Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд намира следното.

По предявения иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД:

По делото не се спори, че страните са били обвързани от договор за наем, сключен въз основа на издадена настанителна заповед. Не е спорно и, че фактическата власт върху недвижимия имот е предадена на наемателя и че на същия е осигурено спокойно и безпрепятствено ползване. Не е спорно между страните по делото и че след 01.07.2020 г. В. се намира във владение на имота.

От представения пред СРС АДС, е видно, че имотът е държавна собственост, като същият е бил предоставен за управление на БАН.

На основание чл. 22 ЗДС, настаняването под наем в държавни ведомствени жилища, ателиета и гаражи се извършва от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотите са предоставени, за управление по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

В глава ІІІ от Правилника за прилагане на ЗДС е посочен редът за отдаване под наем на имоти, представляващи частна държавна собственост.

Съгласно чл. 22 ППЗДС право за настаняване в държавни ведомствени жилища имат лицата, които са в трудово или служебно правоотношение със съответното ведомство, ако те и членовете на семействата им не притежават в същото населено място жилище или вила, годни за постоянно обитаване; не са прехвърляли жилищен имот или вила, годни за постоянно обитаване, през последните 5 години преди подаването на молбата за настаняване на други лица освен на държавата или на община и в случаите на прекратяване на съсобственост.

Чл. 27 ППЗДС предвижда, че въз основа на заповедта за настаняване се сключва писмен договор за наем, в който се определят редът за предаване и приемане на имота, правата и задълженията на страните, наемната цена, срокът, отговорността при неизпълнение, поддържането и други условия по наемното правоотношение. Съгласно чл. 28 ППЗДС наемните отношения се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите и при условията, предвидени в договора.

По делото са представени Правилник за определяне условията и реда на настаняване служители във ведомствения жилищен фонд на БАН от 3

10.06.2016 г., както и Правилник за определяне условията и реда за настаняване на служители в жилищния фонд на БАН от 21.05.2020 г.

Условията, на които трябва да отговарят кандидатите за настаняване, са посочени в чл. 13 и в двата правилника. В чл. 25, ал. 1 от двата правилника са регламентирани сроковете за настаняване, а именно - 3 години, както и предпоставките, при които може да бъде подновено настаняването. В чл. 25, ал. 2 от правилника от 2016 г. е посочено, че по изключение при наличие на особено важни причини, след изтичане на общия срок от 6 години, договор със същото лице може да бъде сключен само след предварително решение на УС на БАН, който решава въпроса за неговата продължителност. С правилника от 2020 г., посочената разпоредба е изменена, като в същата е прието, че при наличие на решение на УС на БАН в посочената хипотеза продължителността на договора не може да бъде за повече от 3 години. В чл.

29, ал. 1 е посочено, че наемните правоотношения се прекратяват при условия и по ред, предвидени в договора за наем. В ал. 3 от същата разпоредба е предвидено, че при изтичане на срока за настаняване договорът за наем се продължава само по реда и при условията на чл. 25 от Правилника.

С оглед изложеното по - горе, уредбата в ЗДС и ППЗДС, имаща за предмет настаняване в държавни ведомствени жилища и сключване на договори за наем въз основа на заповедта за настаняване, се явява специална спрямо уредбата в ЗЗД, който се прилага субсидиарно по неуредените в специалните закони въпроси.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че възникналото правоотношение не е срочно, а до отпадане на основанията за удовлетворяване на субективното му право, признато от закона. Видно от чл.

25, ал. 1 и 2 от Правилника за определяне условията и реда на настаняване служители във ведомствения жилищен фонд на БАН в последната му редакция, настаняването е за срок от три години, като при наличие на определени предпоставки същото може да бъде продължено с още три години, а след изтичане на този срок договор със същото лице може да бъде сключен само след разрешение на УС на БАН, като продължителността на договора не може да бъде повече от три години. Така посочената разпоредба от правилника не противоречи по никакъв начин на закона и ППЗДС.

За възникване правото на настаняване във ведомствено жилище е 4 необходимо лицето да има трудово или служебно правоотношение със съответното ведомство, видно от посочените по-горе разпоредби на ЗДС и ППЗДС. Другата предпоставка е наличието на жилищна нужда на лицето, което кандидатства за настаняване, и неговото семейство. По делото не е спорно, че В. отговаря на тези изисквания. Правилникът обаче предвижда, че срокът за ползване не може да се продължава безсрочно до отпадане на една от тези две предпоставки.

Противно на изложеното във въззивната жалба, тази уредба в Правилника на БАН не противоречи на Закона за държавната собственост и Правилника за прилагането на ЗДС. Ограничаването на периода на настаняване във ведомствено жилище с определен срок е съответно с целта на закона и правилника за прилагането му.

Неоснователни са и оплакванията, че в договора не съществува уговорка за прекратяването му. Както самият жалбоподател сочи, съгласно чл. 11, т. 1, договорът се прекратява с изтичане на срока за настаняване. Срокът за настаняване е изтекъл на 01.07.2020г., видно от представения договор за наем – л. 61 от делото на СРС. Именно тогава договорът е прекратен, съгласно договореното.

Договорът за наем в случая се сключва въз основа на заповед за настаняване на лицето. По делото се установява, че срокът за настаняване на В. е бил многократно продължаван. Съгласно Протокол № 17 от заседание на УС на БАН, състояло се на 7.12.2017 г. /л. 47 от делото на СРС/, е взето решение да бъде продължен срокът на договора с една година и половина.

Съгласно раздел 3 от сключения въз основа на това решение договор за наем № ДНФЛ-3/10.01.2018 г., същият се сключва за срок до 01.07.2019 г., считано от 01.01.2018 г., а съгласно чл. 11, т. 1 се прекратява с изтичане срока за настаняване.

С решение по т. І от дневния ред, обективирано в протокол № 81 от проведено на 18.06.2019 г. Общоакадемичната жилищна комисия към БАН е предложила на Управителния съвет на БАН да бъде продължен срокът на договора с В. за срок от една година, до 01.07.2020 г. Видно от писмо от 03.07.2019 г. /л. 59 от делото на СРС/, с решение от 27.06.2019 г. по протокол № 9, т. 5. 2, управителният съвет е приел предложението на Общоакадемичната жилищна комисия за продължаване срока на договора с 5

В.. В изпълнение на това решение е сключено допълнително споразумение от 11.07.2019 г. между БАН и В. за удължаване срока на договора с една година – до 01.07.2020 г. Със същото допълнително споразумение е уговорено, че месечният наем възлиза на сумата от 308.45 лв., в изпълнение решението на управителния съвет от 27.06.2019 г. за приемане на предложението на Общоакадемичната жилищна комисия са бъде увеличена в петкратен размер наемната цена.

С писмо от 15.06.2020 г., В. е поканен да съгласува датата на предаване на жилището с отдел "Управление на собствеността", с оглед изтичане срока на договора за наем. С молба от 17.06.2020 г. В., заедно с други служители, е направил искане да бъде удължен срокът на договора за наем. С решение, обективирано в т. 3.1.1 от протокол № 11 от проведено на 23.09.2020 г. заседание на Управителния съвет на БАН, е взето решение да не се продължава срока на настаняване, съгласно чл. 25, ал. 2 от Правилника за определяне условията и реда на настаняване служители във ведомствения жилищен фонд на БАН (в редакцията на нормата от 21.05.2020 г.) В. е поканен да освободи ведомственото жилище в срок до 31.10.2020 г., като същият е бил уведомен за решението на 28.09.2020 г. с писмо от 25.09.2020 г., чрез Марина Манилова.