Решение № 195 от 10.07.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Бургас, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Петя Кр. Георгиева при участието на секретаря Павлина Д. Костова като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100601469 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХI от НПК и е образувано по повод въззивна жалба от Н. С. К., родена на ********г., чрез своя родител и законен представител Г. Н. Ф.

ЕГН ******** - частен обвинител, против Присъда №10 от 31.10.2022г., постановена по НОХД № 335/ 2022г. по описа на Районен съд-Айтос. С присъдата подс. С. В. К. ЕГН ********** от гр.******* бил признат за виновен по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за извършено престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1 от НК, като при условията на чл.55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК му било наложено наказание „Пробация“ за срок от шест месеца, с приложение на пробационните мерки по чл. 42а ал.1 т.1 и т.2 от НК, и на основание чл.189 ал.3 вр. ал.1 от НПК подс. К. бил осъден да заплати сторените в досъдебното производство деловодни разноски в размер на 265.02 лева.

С жалбата се оспорва единствено вида и размера на наложеното наказание, във връзка с което са изложени аргументи, че подс. К. системно не изпълнява задълженията си да изплаща издръжка на непълнолетната си дъщеря в течение на години, и нито възрастта, нито здравословните му проблеми могат да служат като аргумент за неизпълнение на това задължение. Акцентира се върху факта, че подсъдимият вече е осъждан два пъти за престъпление по чл.183 ал.1 от НК, както и че за целия период от раздялата с частния обвинител Ф. не е проявявал никакъв интерес и грижа за детето Н., извън факта, че не е 1 заплащал и присъдената й издръжка. Застъпена е теза за липса на изключителни или многобройни смекчаващи вината и отговорността обстоятелства, оспорва се правния извод на районния съд в обратната насока, и се поддържа становище за незаконосъобразност на присъдата относно определеното наказание, което според жалбата е необосновано снизходително и няма да постигне целите по чл.36 от НК. Претендира се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова присъда, при която наказанието на подсъдимия да не се определя по реда на чл.55 ал.1 от НК, така че санкцията да съответства на обществената опасност на дееца и деянието. С жалбата не са отправени доказателствени искания.

Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата, което аргументира с съобразеността на първоинстанционната присъда с всички обстоятелства от значение за определяне на наказанието. Предлага присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Представителят на частния обвинител поддържа жалбата с аргументите, изложени в нея, като добавя, че в течение на много години подсъдимият, макар да е бил в добро здравословно състояние и годен да работи, не е заплащал дължимата на дъщеря им издръжка, макар да е знаел, че е осъден да я заплаща. Настоява присъдата да бъде променена, като на подсъдимия бъде наложено по-строго наказание, което да съотвества на извършеното от него престъпление.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс.К. се явява лично и със защитника си. Защитникът оспорва жалбата и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като обоснована и справедлива. Акцентира на смекчаващите вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства, включително влошеното му здравословно състояние и невъзможността да си намери постоянна работа, както и че разчитал за издръжката си на пълнолетния си син. Поддържа, че при определяне на наказанието районният съд е съобразил в нужната степен всички обстоятелства и е постановил присъда, изцяло съобразена с разпоредбите на закона.

Подс. К. в последната си дума твърди, че имал желание да заплаща издръжка, но не успявал поради здравословни проблеми и липсата на постоянна работа, тъй като му предлагали само почасова работа без договор, което не го удовлетворявало. След като получил инсулт, вече не работел и нямало как да плаща издръжка поради липсата на доходи.

Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл. 314 НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в установения в чл.319 от НПК преклузивен 15-дневен срок от легитимиран да обжалва субект – представител на частния обвинител, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Първоинстанционното съдебно производство е протекло по диференцираната 2 процедура на чл.371 т.2 вр. чл.372 ал.4 и чл.373 ал.3 от НПК, след изричното признание от страна на подс.К. на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и съгласието му да не се събират доказателства за тези факти. Първоинстанционният съд констатирал, че признанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, и с определение по реда на чл.372 ал.4 от НПК обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Въззивният съд констатира, че първата инстанция е изпълнила надлежно и в пълнота задълженията си да разясни на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК, включително да го уведоми, че събраните в досъдебното производство доказателства и направеното самопризнание ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата. Стореното от подс.К. самопризнание на фактите е изразено ясно, недвусмислено, и не е било оттеглено до постановяване на съдебното определение по чл.372 ал.4 от НПК.

След самостоятелна проверка и анализ на събраните в досъдебното производство доказателствени материали, въззивната инстанция констатира, че самопризнанието на подс.С. К. по отношение на изложените в обстоятелствената част на обвинителния инструмент факти е доказателствено обезпечено в нужната степен, и солидно подкрепено от събраните в досъдебното производство доказателствени материали - показанията на свидетелите Г. Ц. и Т. Р. - К., обясненията на подсъдимия в качеството на обвиняем, от решенията по гр.д. № 115/ 2015 г. и по гр.д. № 200/2018 г., двете по описа на Районен съд – Айтос, от заключенията на извършените в досъдебното производство съдебномедицинска и съдебноикономическа експертизи, и от събраните по делото множество писмени доказателства – справка за съдимост на К., справки за имущество от Службата по вписвания и от СИС при Районен съд - Айтос, писма, служебни бележки и други.

Въз основа на цитираните доказателствени източници, настоящият съдебен състав възприе фактическа обстановка, съвпадаща с констатациите на първоинстанционния съд, а именно:

Подс. С. В. К. ЕГН ********** е роден на ******* г. в гр. ******, община ******, област ****, и е с постоянен и настоящ адрес в гр. *******, жк. „*******“ № **, вх.* ет.* ап.**. Той е ********, ******* гражданин, със ****** образование, *******, ********, ********.

Подс. С. К. и свид. Г. Ц. съжителствали на семейни начала в продължение на около шест години. От съвместния им живот на 08.06.2006 г. се родила дъщеря им Н. С. К.. През 2011 година двамата се разделили и свид. Ц. продължила сама да се грижи за отглеждането и възпитанието на малолетното детето. Тъй като подсъдимият, освен че не полагал лични грижи, не участвал и в издръжката на детето, по искова молба на свид. Ц. било образувано гр.д. № 115/ 2015 г. по описа на Районен съд – Айтос. С Решение № 64/18.05.2015 г. по същото дело, в сила от 25.06.2015 г., подс. С. К. бил осъден да заплаща на дъщеря си Н. С.

К. ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Г. Н. Ц., издръжка в размер на 100.00 лева ежемесечно, начиная от 04.03.2014 г., ведно със законна лихва върху всяка 3 просрочена вноска до настъпване на законна причина за изменение или прекратяването.

Впоследствие, с Решение № 99/21.05.2018 г. по гр.д. № 200/2018 г. по описа на Районен съд - Айтос, в сила от 12.06.2018 г., издръжката на детето била увеличена на 140.00 лева месечно.

B периода август 2017 – март 2022 година подс.С. К. не изпълнявал регулярно и точно задължението да заплаща на дъщеря си присъдената издръжка. В частност, подсъдимият не заплатил 8 месечни вноски, всяка от по 100 лева, равняващи се на сума в общ размер 800.00 лева, дължими за периода месец август-месец септември 2017 год., за месец декември 2017 г., и за периода месец януари - месец май 2018 г., както и общо 46 месечни вноски, всяка от по 140 лева, равняващи се на сума в общ размер на 6 440.00 лева за периода месец юни 2018 г. - месец март 2022 г.

Установено е, че подсъдимият К. притежава 1/6 идеална част от недвижим имот в гр.

Айтос, област Бургас, т.е. притежава имущество, което е възбранено по образуваното изпълнително дело за събиране на задълженията в СИС при РС-Айтос.

От заключението на извършената в досъдебното производство Съдебномедицинска експертиза се установява, че подсъдимият страда от артериална хипертония, вероятно е преживял мозъчно-съдов инцидент, чиято давност не може да се установи от представената документация към момента на изготвяне на заключението- 24.06.2019 г. Констатирани са двустранно стеснени гръбначно мозъчни канали, състояние след старо счупване на лява ябълчна кост и девиация /изкривяване/ на носната преграда. Представените медицински документи са издадени в края на 2018 г., като макар да сочат наличие на отделни здравословни проблеми, не установяват подсъдимият да е бил подложен на болнично лечение, нито тези отделни здравословни проблеми да са довели до състояние на временна или трайна нетрудоспособност, което да не му позволява да полага труд по начин, че да не е в състояние да осигури средства за издръжка на непълнолетната си дъщеря за продължителния период от пет години, обхванат от обвинителния акт. По делото липсват данни подс. К. да е бил подложен на експертно медицинско изследване по реда, предписан в Наредбата за медицинската експертизи, съответно не е било установено той да е с трайно намалена трудоспособност, или въобще да не притежава трудоспособност, при която да не е в състояние да полага труд и да получава съответни доходи.

От изисканата справка за съдимост на подс. К. се установява, че той е осъждан с присъда № 46/26.11.2013 г. по НОХД № 747/2013 г. на Pайонен съд - Ботевград, влязла в сила на 12.12.2013 г., за извършено в периода 18.04.2013 г. - 20.09.2013 г. престъпление по чл.183, ал.1 от НК, с наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева, както и с присъда № 16/14.07.2017 г. по НОХД № 32/2017 г. по описа на Районен съд – Айтос, влязла в сила на 01.08.2017г., за извършено в периода от 25.06.2015 г. до 25.11.2016 г. престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1 от НК, с наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лева и „обществено порицание“.

Правилно районният съд е приел, че събраните в досъдебното производство доказателства и доказателствени средства са процесуално редовни, приобщени са по 4 надлежния ред и отговарят на изискванията за форма и реквизити, предвидени в НПК.

Обосновано е посочено, че взети поотделно и в цялост, доказателствата са непротиворечиви и взаимно се допълват, свидетелските показания са добросъвестни, последователни и логични, като отсъстват доказателства, които да разколебаят или изключат фактите, приети за установени от първата инстанция. Депозираните в досъдебното производство експертни заключения са изготвени от компетентни вещи лица и съдържат подробни, еднозначни и научно обосновани отговори на поставените задачи, при което не възниква съмнение за тяхната правилност.

При обсъдените доказателства и доказателствени средства първата инстанция е изпълнила точно и в пълнота задълженията си в диференцираната процедура по Глава XXVII от НПК, доказателствената й преценка е законосъобразна и изцяло основана върху наличните в досъдебното производство доказателства, подкрепящи обвинението и самопризнанието на подсъдимия.

Разпечатката съдържа 33 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/63ea5010-6cc3-4913-acc3-96776760e5da