Решение № 180 от 01.12.2021, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 466/2021
- Вид
- Решение № 180
- Подписан
- 01.12.2021
- В сила
- 01.12.2021
- Състав
- Галатея Петрова Ханджиева Милева, Жечка Николова Маргенова Томова, Десислава Борисова Николова
Цитирани разпоредби
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.76 · Закон за задълженията и договорите
- чл.76, ал.1, изр.2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 180 гр. гр. Добрич, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:
Десислава Б. Николова
Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20213200500466 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№261083/11.06.2021г. от „Титан Експрес“ ООД, ЕИК 124030412, със седалище и адрес на управление в с. С., общ. Г.Т., обл. Д., представлявано от управителя К.А.И., чрез процесуален представител –адв.Д.Ч., срещу решение №260042/27.05.2021г. по гр.д.№500/2019г.на РС-Ген.Тошево, в частта на ОСЪЖДАНЕТО на дружеството , на основание чл. 79 ал.1, пр.1 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, ДА ЗАПЛАТИ НА „Марпекс Агро“ ЕООД, ЕИК 117623316, със седалище и адрес на управление гр„ Р., бул. „Л.
№***, Х., м-ст „П.О.“, представлявано от управител М.П., неплатени суми по фактури № 10000005764/21.10.2015 г.; № 10000005852/06.11.2015 г.;
№10000005853/06.11.2015 г.;
№
1030000066/08.12.2015 г.;
№
1030000138/05.04.2016 г.; ДФ № 1030000183/18.05.2016 г. и в размера за горницата над 1082.41лева до 2342.41лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване; както и в частта на осъждането за обезщетение за забава в плащането на сумите по същите фактури за горницата от 422.66лева до 1000.17лева.
1
Въззивникът намира за неправилно осъждането му в обжалваните части и иска отмяната на решението в същите. Оплакванията са за постановяване на решението при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, вменяващи задължение на съда да основе решението си върху установени по делото обстоятелства, неизпълнението на което водело и до необоснованост на съдебния акт. Съдът не обсъдил доказателствата относно извършено плащане от ответника на 18.05.2016г. на сумата от 2374.07лева , с което плащане били погасени задълженията по всички фактури, с изключение на последната на стойност 122.40лева.
Необсъдил наличието на издадена фактура на 08.12.2015г. на стойност 960.01лева, която не била получена от ответника. Не обсъдил заключенията на вещото лице. При обсъждане на сочените доказателства се извежда извод, че ответникът е задължен на ищеца по фактура от 08.12.2015г. за 960лева и по фактура от 07.10.2016г.за 122.40лева и за обезщетение за забавено плащане по двете фактури, установено по размер в т.5 от експертното заключение
При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е съобщено на 28.05.2021г., въззивната жалба, се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение.
По жалбата не е подаден писмен отговор от „Марпекс Агро“ ЕООД, в хода на производството оспорва същата.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:
Предмет на обжалване от ответника е решението в неговата цялост.
Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен 2 състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено право на иск от „Марпекс Агро“ ЕООД, ЕИК 117623316, със седалище и адрес на управление гр„ Р., бул. „Л.№***, Х., м-ст „П.О.“, представлявано от управител М.П., чрез упълномощения адв. О.М. от АК-Р., срещу „Титан Експрес“ ООД, ЕИК 124030412, със седалище и адрес на управление в с. С., общ. Г.Т., обл. Д., представлявано от управителя К.А.И., за сумата от общо 2368,14лв./с ДДС/, представляваща сбор от неизпълнени задължения по договори за продажба на стоки и услуги, за които са издадени фактури, както следва: ДФ № 10000005764/21.10.2015г. за 28.14лева; ДФ № 10000005852/06.11.2015 г. за 237.28лева; ДФ № 10000005853/06.11.2015 г. за 180лева; ДФ № 1030000066/08.12.2015 г. за 130.80лева; ДФ № **********/08.12.2015 г. за 960.01лева; ДФ № 1030000138/05.04.2016 г. за 133.51лева; ДФ № 1030000183/18.05.2016 г. за 576лева; ДФ № 1080000012/07.10.2016 г. за сумата 122.40лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване; за сумата от 914,72лв., сбор от обезщетенията за забава при изплащането на главните парични задължения, от които 11.66лева върху главницата от 28.14лева за периода 04.11.2015г. - 06.12.2019г., 97.44лева върху главницата от 237.28лева за периода 20.11.2015г.- 06.12.2019г., 73.91лева върху главницата от 180лева за периода 20.11.2015г.- 06.12.2019г., 52.57лева върху главницата от 130.80лева за периода 22.12.2015г.06.12.2019г., 385.67лева върху главницата от 960.01лева за периода 22.12.2015г.- 06.12.2019г., 49.20лева върху главницата от 133.51лева за периода 19.04.2016г.- 06.12.2019г., 205.44лева върху главницата от 576лева за периода 01.06.2016г.- 06.12.2019г., 38.83лева върху главницата от 122.40лева за периода 21.10.2016г.- 06.12.2019г.
Ответникът е оспорил съществуването на процесните вземания с доводи , свеждащи се до тяхното погасяване чрез плащане на сумата от 2374.07лева по банков път с платежно рареждане от 18.05.2016г., изключая сумата от 122.40лева по № 1080000012/07.10.2016 г. , дължимостта на която не оспорва.
Това плащане счита да е неправилно осчетоводено от ищеца. Паралелно с твърденията за извършено погасяване на процесните вземания чрез плащане на 18.05.2015г., оспорва да е налице изпълнение на работата по три от 3 фактурите- № **********/08.12.2015, №10000005853/06.11.2015г. и №10000005852/06.11.2015г.. Релевира и възражение за погасяване по давност на фактурираните вземания за труд – 288лева с ДДС, част от вземането по фактура № **********/08.12.2015 г.; 108лева с ДДС , част от вземането по фактура №10000005853/06.11.2015 г.; 36 лева с ДДС, част от вземането по фактура №10000005852/06.11.2015г., с изтичане на тригодишната погасителна давност, с начало датата на издаване на съответната фактура.
Настоящата инстанция, обсъждайки същите доказателства, обсъдени и от районния съд, приема за установени от фактическа страна, установените и от районния съд обстоятелства за сключени по волята на страните множество правни сделки-договори за продажба на стоки и услуги. За осъществените през 2015г. и 2016г. продажби продавачът е издал фактури от различни дати, включая процесните 8бр. фактури , издадени в периода 21.10.2015г.07.10.2016г.
С платежно нареждане с референтен номер 10160518029980032966 от 18.05.2016г. дружеството –купувач, ответника по делото, е извършило плащане по банков път по сметка на дружеството –продавач, ищеца по делото, на сумата от 2374.07лева. Като основание за плащането в преводния документ е записано „по ф-ри“. Фактът на плащане на сумата от 2374.07лева на 18.05.2016г. по банков път не е спорен между страните по делото. Ищецът излага и/уточнителна молба вх.№541/18.02.2020г./, че с плащането на същата сума са погасени по правилото на чл.76 от ЗЗД дължими към този момент суми по други 8 фактури, а именно : по фактура №10000004794/12.05.2015г. за сумата 1260лева с ДДС, по фактура №10000005617/23.09.2015г. за сумата 221.33лева с ДДС, по фактура №10000005650/29.09.2015г. за сумата
130.80лева с ДДС, по фактура №10000005757/20.10.2015г. за сумата
345.14лева с ДДС, по фактура №10000005758/20.10.2015г. за сумата 36лева с ДДС, по фактура №10000005764/21.10.2015г. за сумата 28.14лева с ДДС, по фактура №10000005766/21.10.2015г. за сумата 129.28лева с ДДС, по фактура №10000005817/30.10.2015г. за сумата 225.79лева с ДДС. Останал непогасен остатък от 2.41лева по фактура №10000005764/21.10.2015г. за сумата 28.14лева с ДДС.
Привлеченото вещо лице Д.Д. по назначената от районния съд съдебносчетоводна експертиза е констатирало /таблица 4 от заключение вх.
4
№1241/26.05.2020г./да е осчетоводено от ищцовото дружество плащане с дата 19.05.2016г. и пълно погасяване на вземанията по фактура №10000004794/12.05.2015г. за сумата 1260лева с ДДС, по фактура №10000005617/23.09.2015г. за сумата 221.33лева с ДДС, по фактура
№10000005650/29.09.2015г. за сумата 130.80лева с ДДС, по фактура
№10000005757/20.10.2015г. за сумата 345.14лева с ДДС, по фактура
№10000005758/20.10.2015г. за сумата 36лева с ДДС, по фактура
№10000005764/21.10.2015г. за сумата 28.14лева с ДДС, по фактура
№10000005766/21.10.2015г. за сумата 129.28лева с ДДС, и частично по фактура №10000005764/21.10.2015г. за сумата 28.14лева с ДДС, като неплатения остатък по същата е 2.41лева. Сбора на погасените вземания по тези фактури, всички с падеж преди процесните, съвпада по размер със сумата, преведана на 18.06.2016г. от дружеството-купувач – 2374.07лева.
Вещото лице е констатирало и да липсва осчетоводено от ищеца погасяване на вземанията по процесните фактури, изключая фактура
№10000005764/21.10.2015г., по която е налице непогасен остатък от
2.41лева.
Нареденото плащане на сумата от 2374.07лева според изявената воля на платеца е за погасяване на задълженията „по ф-ри“, без да е конкретизирано по кои фактури, каквото е било необходимо при наличие на продълителната във вемето договорна връзка между страните, основана на правилата на търговската продажба, ако е целял погасяване на конкретни задължения при съществуване на множество. При наличие на множество непогасени еднородни задължения, формирани от цената на доставени стоки и услуги /няма фактурирани вземания за забава/, липса на упражнено право на избор от платеца кое задължение да погаси, с оглед недостатъчността на изпълнението за погясяване и всички съществуващи /към 18.05.2016г. изискуеми са били и вземанията по процесните фактури, изключая две от тях- № 1030000183/18.05.2016 г. за 576лева; № 1080000012/07.10.2016 г. за 122.40лева/, липсата на уговорка между страните относно реда за погасяване на задълженията, налице са били условията на чл.76, ал.1, изр.2 от ЗЗДкредиторът да отнесе извършеното плащане към най-обременителното задължение, каквото според практиката е това задължение на длъжника, чието неизпълнение се отразява по-тежко и по-неблагоприятно върху неговата имуществена сфера. Несъмнено такъв характер имат по-рано възникналите в 5 случая, тъй като всички са лихвоносни парични задължения.
Според между страните е въпроса за съществуването на едно от погасените по реда на чл.76, ал.1, изр.2 от ЗЗД задължения – това по фактура №10000004794/12.05.2015г. за сумата 1260лева с ДДС.
Установено е към момента на плащането от ответника на сумата от 2374.07лева на 18.05.2016г. да са били издадени от ищеца фактура №10000004792/11.05.2015г. за сумата 1260лева с ДДС и фактура №10000004794/12.05.2015г. за сумата 1260лева с ДДС. Вещото лице е установило/заключение вх.№260172/25.09.2020г./ в двете фактури да е вписано идентично основание за издаването им- продажба на фолио за балиране 500*1800/количество 5/и мрежа бали EcoBull 3000м. Не са ангажирани от ответника, който твърди да не са налице две продажбени правоотношения за едни и същи материали, доказателства за заприходени материали на склад по процесните две фактура. Резултата от проверката на вещото лице относно съществуването на първични документи във връзка с двете продажбени правоотношения е обективирана в заключение вх.
№260172/25.09.2020г. Вещото лице е констатирало отразяване на фактурата от 11.05.2015г. в счетоводния регистър на ищеца като продажба на стоки, изписването и приемането от Веселин Войков на описаните във фактурата стоки от склада с протокол за приемане-предаване №1000005995/11.05.2015г., за предаването им на купувача да е налице товарителница №***/11.05.2015г. на „Еконт Експрес“ ЕООД, а с изисканата справка куриера е удостоверил доставянето на материалите на 12.05.2015г. в 15.22ч. на ответното дружество .