Решение № 33 от 29.01.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Стара Загора, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20255500500034 по описа за 2025 година

Производството се води по реда на чл.435, ал.1 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба на П. И. Р., ЕГН – **********, с адрес: гр. С.З., ***, действаща чрез адв. Ц. В., срещу постановление от 06.11.2024 г. на държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ по изп.д.№ 431/2024 г. по описа от съдебно-изпълнителната служба /СИС/ на Районен съд – Стара Загора.

С обжалваното постановление съдебният изпълнител е приел като разноски по изпълнението, респ. за събиране, адвокатското възнаграждение в размер на 250 лв. и държавна такса за образуване на делото в размер на 24 лв.

Жалбоподателката излага оплаквания, че постановлението е незаконосъобразно, т.к. счита, че с поведението си не е дала повод за образуване на изпълнителното дело. Твърди, че не е допуснала неизпълнение на съдебното решение, въз основа на което е бил издаден изпълнителният лист, послужил като основание за образуване на изпълнителното производство срещу нея.

Претендира за отмяната на обжалваното постановление и връщане на делото на съдебния изпълнител с указания за прекратяването му, както и за 1 присъждането на разноските в настоящото съдебно производство.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят К. П. Р., действащ чрез адв. М.

Т., е подал възражение, с което е оспорил жалбата като неоснователна.

Изложил е доводи за законосъобразността на постановлението на разноските, т.к. същите били направени във връзка с образуваното изпълнително дело, а образуването на същото се налагало, т.к. жалбоподателката не изпълнявала доброволно определеният му по съдебен ред режим на лични отношения с дъщеря му П. Р.. Конкретно сочи, че на 01.09.2024 г., 07.09.2024 г., 21.09.2024 г., 05.10.2024 г. и на Коледните и Новогодишните празници през 2024 г. длъжницата П. И. Р. не му е предала детето за упражняване на режима му на лични отношения.

Претендира за оставяне на жалбата уважение и присъждането на разноските в настоящото производство за платено адвокатско възнаграждение.

В своите мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК ДСИ от СИС при Районен съд – Стара Загора изразява становище за неоснователност на жалбата, т.к. счита, че взискателят е направил признатите му с обжалваното постановление разноски във връзка с образуваното изпълнително производство, за което длъжницата е дала повод, т.к. не е изпълнявала доброволно определеният режим на лични отношения на К. П. Р. с дъщеря му П. Р..

Съдът, след като обсъди изложените в жалбата и възражението твърдения на страните и провери обжалваното действие на ДСИ по изп.д.№ 431/2024 г. по описа на СИС на Районен съд – Стара Загора, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнителното производство е образувано на 09.07.2024 г. по молба на К. П. Р. срещу П. И. Р., въз основа на изпълнителен лист № 594/28.06.2024 г., издаден на основание подлежащото на изпълнение решение № 25/10.01.2024 г. по гр.д.№ 2051/2023 г. на Районен съд – Стара Загора, с което на К. Р. е определен режим на лични отношения с дъщеря му П. К. Р., съгласно който той има право да вижда и взема дъщеря си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 ч. в събота до 17:00 ч. в неделя, с преспиване, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като бащата ще има право да вижда и взема детето по негово желание извън така определения режим, след предварителна уговорка с майката. В молбата си взискателят е заявил, че П. И. Р. не спазва определеният 2 му режим на лични контакти и не предава детето в адреса по местоживеенето му, и е поискал съдействието на съдебният изпълнител във връзка с упражняването на режима на лични отношения през лятото.

Съдебният изпълнител е връчил на длъжницата покана за доброволно изпълнение с указание, че следва да предаде детето на бащата на 20.07.

/третата събота/ и да заяви дали е съгласна той да упражни летния си режим на лични отношения през месец август.

С молба от 15.07.2024 г. П. И. Р. е заявила, че изпълнява стриктно решението по отношение на режима на контакти на детето с бащата и не е дала повод за образуване на делото и дължимостта на разноските по изпълнението, и е представила документ, с който е удостоверила, че ще ползва платен годишен отпуск през месец август.

С молба от 23.07.2023 г. П. И. Р. е уведомила съдебният изпълнител, че може да предаде на бащата детето за част от времето, през което ползва отпуск, и е поискала взискателят да посочи дати.

К. П. Р. е посочил, че желае да ползва режима си на лични отношения за времето от 01.08. до 06.08.2024 г.; от 15.08. до 26.08.2024 г. и от 01.09. до 11.09.2024 г., а П. И. Р. е била уведомена за това.

На 09.09.2024 г. К. П. Р. е подал до съдебният изпълнител молба, с която го уведомил, че е упражнил режима си на лични отношения за периодите 01.08. до 06.08.2024 г. и 21.08. – 26.08.2024 г., но на 01.09.2024 г. длъжницата отказала да му предаде детето с аргумент, че детето било болно. Посочил е, че и на 07.09.2024 г. П. И. Р. не му е предала детето с аргумент, че детето било болно, но при случайна среща на следващият ден, установил, че това не е така.

Препис от тази молба е бил връчен на пълномощника на длъжницата за становище на 07.10.2024 г, но до 06.11.2024 г. по делото не е постъпило писмено становище от П. Р..

С разпореждане от 06.11.2024 г. съдебният изпълнител е изискал от длъжницата да представи писмено становище за причините за неизпълнение на съдебното решение, в отговор на което на 18.11.2024 г. тя е представила становището си, съгласно което на 01.09. режимът не е бил изпълнен, т.к. детето е било болно, а на следващата дата, т.к. детето не е желаело да отиде при баща си.

На 06.11.2024 г. съдебният изпълнител е постановил и обжалваното 3 постановление за разноските, с което е приел като разноски по изпълнението платените от К. П. Р. суми от 24 лв. за държавна такса за образуване на делото и 250 лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

Същото е съобщено на П. И. Р. на 11.11.2024 г., а на 23.11.2024 г. тя е подала разглежданата в настоящото производство жалба.

Съдът намира, че жалбата на П. И. Р. е допустима, т.к. е подадена в законоустановения срок от страна в изпълнителното производство, която има процесуално право на жалба срещу действието на съдебният изпълнител, представляващо постановление за разноските.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато : 1/ делото се прекрати по чл.433 от ГПК, освен поради плащане направено след започване на изпълнителното производство, или 2/ изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда; 3/ разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В случая хипотезите, при които П. И. Р. няма да дължи разноските по изпълнението, изразяващи се в заплатените от взискателя К. П. Р. суми от 24 лв. за държавна такса за образуване на делото и 250 лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, са ако изпълнителното дело бъде прекратено на някое от основанията по чл.433 от ГПК, които са приложими за изпълнението на непарични притезания – искане на взискателя; обезсилване на изпълнителният лист; отмяна с влязъл в сила съдебен акт на актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен;не са заплатени дължимите авансови такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл.83 от ГПК; взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Видно от материалите по делото изпълнителното производство не е прекратено на нито едно от посочените по-горе приложими основания, предвидени в чл.433 от ГПК.

От своя страна разпоредбите на чл.528 и чл.529 от ГПК, регламентиращи принудителното изпълнение на задължение за предаване на дете, не съдържат 4 специални правила относно основанията за прекратяване изпълнителни производства и разноските по изпълнението. на тези

Хипотезите на чл.79, ал.1 т.2 и т.3 от ГПК, уреждащи недължимостта на разноските по изпълнението от длъжника, са неприложими при изпълнението на непарични притезания, в т.ч. и на задължението за предаване на дете.

Анализът на цитираната правна уредба обуславя изводът, че при наличието на образувано изпълнително дело, което не е прекратено и чийто предмет е принудително изпълнение на задължение за предаване на дете, длъжникът дължи по силата на чл.79 от ГПК разноските по изпълнението, които са направени от взискателя.

В производството по изп.д.№ 431/2024 г. на СИС на Районен съд – Стара Загора взискателят е удостоверил надлежно, че е направил разноски в общ размер от 274 лв. за платени държавна такса за образуване на дело и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, поради което съдебният изпълнител законосъобразно е признал тази сума за разноски по изпълнението, която се дължи от длъжника.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Относно разноските:

Разноски в настоящото производство не следва да бъдат присъждани.

Съдът намира, че в случая разпоредбата на чл.78 от ГПК не следва да бъде прилагана, а следва да бъде приложен правният принцип, утвърден в съдебната практика, за недължимост на разноски в съдебните производства, чийто предмет е разрешаване на спор между страните за разноски.

Водим от изложените мотиви и на основание чл.437, ал.4 от ГПК Окръжен съд – Стара Загора

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на П. И. Р., ЕГН – **********, с адрес: гр. С.З., *** срещу постановление за разноските на държавен съдебен изпълнител от 06.11.2024 г. по изп.д.№ 431/2024 г. по описа на съдебноизпълнителната служба на Районен съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6