Решение № 215 от 29.06.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. В., 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Ив. Цветков при участието на секретаря М.Г.Л. като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно наказателно дело № 20261320200571 по описа за 2026 година Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Делото е образувано по подадена в срок жалба от Н. И. Д., ЕГН:

**********, постоянен адрес: гр. В., ул.“Ц.М.Ш.“ № 37, общ. В., обл. В. против Наказателно постановление № 25-0953-002099/29.12.2025г. Началник Сектор в ОД МВР В., Сектор „Пътна Полиция“ В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1533.88 евро на основание чл. 177, ал.3, т.2 от ЗДвП във връзка с извършено нарушение на чл.

6,т.1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от процесуален представител. Не оспорва фактическата обстановка. Моли размера на наложеното наказания да бъде намален предвид липсата на административни нарушения от същия вид, напредналата възраст на водача, като и затрудненото му материално положение.

Процесуалният представител на ответната страна, редовно призован, не се явява. В постъпило писмено становище моли съда да потвърди същото, като се претендират и разноски за юрисконсулт. Представени са писмени бележки, в които подробно е аргументирана тезата си, като оспорва доводите на жалбоподателя.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и 1 в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

На 01.12.2025 г. в 10:50 ч. в община Ружинци, на път трети клас №112, с посока на движение от гр. В. към гр. Монтана жалбоподателят Д. управлявал състав от ППС влекач „М.А.“ с рег. номер СВ ***** ТР, регистриран категория „N3“ с прикачено полуремарке „Ш. С Б С3Б“ с рег. номер СВ**** ЕВ, регистрирано категория „О4“, собственост на ЕТ „М-Р.В.“, като на кръстовището с път II – 11 жалбоподателят нарушил пътен знак В18 (забранено е влизането на ППС с маса с товар по-голяма от означената) с обозначение 12 т., поставен на видно място до кръстовището.

За констатираното нарушение бил съставен АУАН № **** от 01.12.2025 г. Актът бил връчен лично на водача, който го получил без възражения.

За извършеното нарушение било издадено обжалваното НП, с което на дружеството било наложена „глоба“ в размер на 1533.88 евро за нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката И. Е. Г. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН № ****/01.12.2025 г.,заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Наказателното постановление било връчено на 27.04.2026 г. /разписка за връчване на л. 6/. Жалбата срещу него е била подадена на 04.05.2026 г., т. е. в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Била е подадена от надлежна страна.

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР-В., съгласно заповед №8121з 1632/02.12.21 г. на МВР, а АУАН също е съставен от компетентно лице.

АУАН и НП съдържат предвидените в чл. 42 и съответно чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление на формално основание. И двата акта съдържат по идентичен начин изчерпателно описание на констатираното нарушение, включително мястото и времето на извършване. Налице е също и съответствие между фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация, поради което не може да бъде кредитирано възражението на жалбоподателя в този смисъл.

2

Ясно и подробно в НП е изложено въз основа на какви данни и доказателства наказващият орган е приел, че има извършено нарушение, като е представил по делото същите. Спазени са и давностните срокове предвидени в разпоредбите на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, а АУАН и НП са надлежно връчени на жалбоподателя, с оглед гарантиране на правата му. Поради тези причини съдът намира, че както актосъставителят, така и наказващият орган не са допуснали нарушения при провеждането на процедурата по издаване на обжалваното наказателно постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Съгласно § 6, т. 12, б. "б" от Допълнителните разпоредби на ЗДвП товарни автомобили са за превозване на товари и/или за теглене на ремарке.

Управляваният от жалбоподателя автомобил е представлявал влекач със закрепено към него полуремарке. Следователно според предназначението си автомобилът е бил товарен по смисъла на § 6, т. 12, б. "б" от Допълнителните разпоредби на ЗДвП.

В случая жалбоподателят е бил наказан за това, че е навлязъл с така посоченото ППС в зона на действие на пътен знак В18. Безспорно по делото се установява, че именно той е управлявал влекач „М.А.“ с рег. номер СВ ***** ТР, регистриран категория „N3“ с прикачено полуремарке „Ш. С Б С3Б“ с рег. номер СВ**** ЕВ, регистрирано категория „О4“, собственост на ЕТ „М-Р.В.“, както и че е навлязъл в зона на действие на пътен знак В18 с обозначение 12т, забраняващ навлизането на МПС с размери, маса или натоварване на ос над означените, като в тази насока са показанията на актосъставителя Г.. Показанията на последния бяха възприети от съда като убедителни, безпротиворечиви и относими към предмата на доказване по делото

Настоящият съдебен състав намира, че нарушението правилно е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба - нормата на чл.

177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, която предвижда, че се наказва с „глоба“ от 1533.88 евро, равняваща се на 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред, навлиза след пътен знак, забраняващ навлизането на моторно превозно 3 средство с размери, маса или натоварване на ос над означените. АНО е наложил именно така посоченото наказание, което е в рамките на законоустановения размер на същото.

За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно - т. е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН /. Безспорно, управляваното от жалбоподателят Д. ППС е било с маса над 12 тона, поради което същият е бил наясно, че навлиза с него в пътен участък, по който е забранено придвижването му.

Предвид релевираните в жалбата от жалбоподателя доводи за маловажност на случая, настоящият състав намира, че обсъжданият случай не е такъв по смисъла на чл. 11 от ЗАНН, във връзка с чл. 93, т. 9 от НК. Съгласно последната, за да се определи един случай като "маловажен" се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или пониската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпление (в случая административно нарушение) от съответния вид. В конкретиката на настоящият случай обаче, предвид обстоятелството, че нарушението по чл.6. т.1 от ЗДвП е формално такова, то се явяват ирелевантни съображенията за липсата на настъпили вредни последици, щети или пряка опасност за останалите участници в движението поради факта, че законодателят не е предвидил такива в състава на нарушението. Освен това, при преценка дали се касае за маловажен случай, е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност.

В конкретния случай Съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДвП. Поради изложеното до тук, Съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.

Съдът намери, че при индивидуализацията на административното 4 наказание, наложено на жалбоподателя, административнонаказващият орган се е съобразил с тежестта на извършеното нарушение и личността на нарушителя, размерите на наказанията са предвидени императивно и няма процесуална възможност за промяна на техния размер. В тази връзка Съдът намира, че наказанието, е правилно определено, справедливо е и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл. 12 от ЗАНН.

По изложените съображения Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано издадено, поради което следва да бъде потвърдено, а подадената жалба се остави без уважение, като неоснователна.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-0953-002099/29.12.2025г. Началник Сектор в ОД МВР В., Сектор „Пътна Полиция“ В., с което на жалбоподателя Н. И. Д., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. В., ул.“Ц.М.Ш.“ № 37, общ. В., обл. В. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1533.88 евро на основание чл. 177, ал.3, т.2 от ЗДвП във връзка с извършено нарушение на чл.

6,т.1 от ЗДвП.

На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ /ЗЗП/ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ ОСЪЖДА Н. И. Д., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. В., ул.“Ц.М.Ш.“ № 37, общ. В., обл. В. да заплати на ОД МВР В. сумата от 100 (сто) евро, представляваща разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред В.ски Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от съобщението му на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________ 5